„ПАРАЛЕЛНА ЛЮБОВ” Маргарита Мартинова - стихове

            „ПАРАЛЕЛНА ЛЮБОВ
              (Молитва за Венеция)

П

                          Маргарита Мартинова

Сърцето ми – потънало в морето,

ръцете ми – полудокоснали водата.

В очите ми полустопена синевата

по бреговете 
на Венеция.

Морето, със любовната си хватка,

държи плътта й във ръцете си студени.

Гондоли - водни кончета зелени

по устните 
на приказката сладка…

Баретите на влюбени велможи,

жените с кринолин и деколтета,

а ние с тебе, влюбени безбожно,
политаме 
във люлка от въжета...
И няма повече да се тревожим,
как времето, което си отива,
във вените й плесента си влива.

Върху фасадите й 
се отварят раните.
Дробовете й, станали решето,
изплюват хоросана си в каналите.

Потъват бавно Тинторето и Кореджо.

А мен ми става 
все по-безнадеждно…

Достойно ли е да сравнявам любовта ни

на гения с великото безумство?

Поставил всеки камък на колене,

подпорите - изправил е на пръсти.

Дори длетото на изтичащото време

не смогва лаврите 
да му отнеме.

Ти който на небето си - над мене,

ако отгоре някъде ме слушаш,

сбъдваш молби и изпълняваш заклинания:

Спаси прекрасното парченце суша!

И не превръщай любовта ми

във страдание…