ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…
Раздели ме на две – "Новолунна". И -
"Стара".
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява,
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява,
да влудява съня ти – туй го може Луната.
Бреговете във мен – отдели от реката.
Бреговете във мен – отдели от реката.
Раздели ми сърцето - да
остане пак цяло.
След смъртта
След смъртта
да живее.
Днес е „живо –
умряло”.
Да си има и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.
Да си има и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.
Колко дълго го
пазих! А сега – накъде?
Пълно с вени пробити.
Вместо кръв -
страхове.
Всяка мъка се вдява и му слага печат.
Ту напред затуптява, ту прескача назад.
Вместо кръв -
страхове.
Всяка мъка се вдява и му слага печат.
Ту напред затуптява, ту прескача назад.
Като амфора, пълна със злáто или с мед.
Като тежко имане
- при човек
без късмет,
щом е цяло,
протягат към него ръка.
На парчета да
стане. И да няма следа.
Раздели ме на две!
Избери си едната.
Другата затвори в сянката,
в самотата.
Нека там да стои – и дори да се мразиш…
Другата затвори в сянката,
в самотата.
Нека там да стои – и дори да се мразиш…
За да знаеш коя
да обичаш и пазиш.
Маргарита Мартинова