Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

неделя, 12 август 2018 г.

Списание „Вкусотии в чинии“, бр. 15 ще ви посрещне днес по вестникарските павилиони




До феновете на списание „Вкусотии в чинии“: Брой 15
ще ви посрещне днес по вестникарските павилиони.
Както го по прави през понеделник - вече 20 години.

Списанието ще ви подсети, че остават само 3 дни до края на абонамента за септември (на стр 24).

Какво сме ви подготвили в броя:

Майсторски клас (на стр. 3):
ГРЪЦКО ПАПУЦАКИ С КАЙМА И ЗЕЛЕНЧУЦИ


(Специално за нашите фенове ще публикуваме рецептата в сайта, под представянето на броя)




Сладкарница „Вкусотии” (на стр. 10-11):


Ø Торта с гердан от малини
Ø Кисел с нектар от кайсии
Ø Белтъчен крем с къпини
Ø Бърз маслен кекс с лимонова кора
Ø Пържени еклери в лек сироп
Ø Домашни бонбони с халва и шоколад
Ø Малини с цедено мляко, бисквити и сладко
Ø Ароматни ванилови палачинки

Меню за приятели (на стр. 12):
1. Саламени кошнички със спаначено пюре
2. Пържени тиквички със сос „Скордаля”
3. Бързо чесново хлебче с пармезан
4. Телешки език „Пикант” с финен сос
5. Пай с кайсии и пудра захар
6. Кафе „Коктейл“ с ром и сметана

Ястието на сезона – чушки (на стр. 13):
ü Печени пиперки по панагюрски
ü Салата с картофи и печени чушки
ü Салата с леща и пиперки
ü Постни пълнени чушки с кускус
ü Шопска яхния с червени чушки
ü Чушки бюрек с картофено пюре
ü Запеканка с пиперки и кашкавал

Животът е не само ядене. Животът е здраве:
ГЪБИЧКИТЕ ДЕБНАТ ВЪВ ВОДАТА
Пази си ноктите. И краката! (На стр. 17)


ЛЕКУВАЙ СЪС „СИНЯ ЖЛЪЧКА“
гастрит и диабет (На стр. 18)

А най-приятното - черешката на тортата е разговорът с актрисата Стефания КОЛЕВА:
ХРАНАТА Е ЧАСТ ОТ ЩАСТИЕТО (На стр. 2-3)
***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Майсторски клас
ГРЪЦКО ПАПУЦАКИ С КАЙМА И ЗЕЛЕНЧУЦИ

Обикновено залагам на по-лесни рецепти, но тази не е от тях. Необходимо е да се подготвят множество зеленчуци и да се преобразят във вкусна и ароматна плънка.

Продукти: Килограм патладжани (5 броя), 300 г кайма смес, 1 среден морков, 3-4 чушки чорбаджийки, 5-6 скилидки чесън, 2-3 домата (около 200 г), 1 глава лук, 4  супени лъжици олио от гроздови семки или обикновено олио, 1 супена лъжица червен пипер, половин чайна лъжичка сминдух, на върха на чаената лъжичка – кимион, по четвърт чайна лъжичка риган, мащерка, розмарин, половин китка копър, черен пипер и сол – на вкус.
Приготвяне: Измиваме и подсушаваме патладжаните, обелваме ги на ленти. Разрязваме ги на две и ги посоляваме. Оставяме наклонени – да се отцедят от горчивата течност.

Подготвяме зеленчуците, като ги измиваме, нарязваме лука на полумесеци, доматите – на филийки, чушките на парченца, а морковите настъргваме. В тиган задушаваме лука, а след това прибавяме морковите и чесъна. Към тях прибавяме каймата и подправките и готвим, докато месото побелее. 

Дръпваме от огъня.
Измиваме оцедилия се патлджн, подсушаваме, поставяме в намазнено плаке, застлано с хартия за печене, с нарязаната част нагоре, капваме по струйка олио отгоре и запичаме патладжаните на 180 градуса за около 15 мин, докато поомекнат. След това изваждаме плакето, леко разпаряме с ножа по дължина патладжаните и с дървена лъжица ги натискаме в разпорената част, за да се вдлъбнат. 

Нареждаме отгоре запържената кайма, поръсваме с наситнен копър, слагаме върху плънката по филия домат и 2-3 парченца чушка и връщаме да се запече получилото се папуцаки за още 10-15 минути. Поднасяме го гарнирано с 2 лъжици гъсто кисело мляко.





"БЕЗ МИЛОСТ!" Маргарита Мартинова - стихове




БЕЗ МИЛОСТ!

Недей ми дава нищо,
което ще си вземеш!
Протегна ли ръка – я отмини.
С монетата от милост непотребна
живота ми
не можеш заплати.

Най-малката ми кражба
не прощавай,
защото няма мяра в любовта!
Пусни ме да си тръгна –
оцеляла!
С раздялата сама да се смиря.

Недей ми дава
капчица надежда!
Троха любов не слагай на дланта!
Аз не умея 
малко да се свеждам.
Със всичка сила ще се строполя -

дърво от гръм, 
прекършено в полето.
Стъбло, подсечено от режеща коса.

Недей ми дава нищо, без което,
не мога да живея
след това!

маргарита мартинова


петък, 10 август 2018 г.

"СЛЯП ИЗБОР" Маргарита Мартинова - стихове








СЛЯП ИЗБОР

От тебе искам – сляпо да се подчиниш!
Ако поискам – в огън да гориш.
В небето – без крила да полетиш.
Не го ли сториш, ще се каеш, запомни.

Христос отново, ако кажа, го разпни!
Народа прост с две риби нахрани.
Като Мойсей – ще разделиш водата.
При себе си – ще викнеш планината.

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел. Или – своя!
В усамотение. Или във строя.
Щом аз ти казвам – значи е така!

Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам?
Във тялото или във мислите битувам?

Аз съм навсякъде, където ме пося:
-     Във всеки миг – с безволева ръка;
-     Във погледа, отвърнат, на очите;
-     Във думите ти – зад езика, скрити.

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел? Би ме мразил до последно!
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Живея аз във теб и ти във мене.
И общата ни пъпна връв се казва Време.
Макар отвън да си доволен и луксозен,
върху портрета си
изглеждаш все по-грозен.

Безсилен си да вдигнеш
срещу мен ръка.
Аз съм животът, който ти избра!
маргарита мартинова



Маргарита Мартинова

четвъртък, 9 август 2018 г.

"ПРЕГРЕШЕНИЕ" Маргарита Мартинова - стихове




ПРЕГРЕШЕНИЕ

Самичка съм със теб в морето.
Не казвам нито „Не!“, ни „Да!“
И само пулса на сърцето
догонва бързата вълна.

Угасват мокрите цигари -
в морето хвърлени звезди.
Въпросът плах: „Какво да правя?“,
като свещица се топи.

Дори водата се подпали
и кипна в вените кръвта.
Отми горещата й лава,
преградите на съвестта.

На волята веслата крехки,
са непотребни при това.
Тъмата смъква всички дрехи,
със безогледна лекота.

Тя тялото превръща в пленник,
затворен между две вълни.
Страстта, големият изменник,
в ръката си ключа държи.

Когато слънцето се върне
и види в миглите - сълзи,
то тихичко ще ме прегърне.
И може би - ще ми прости.

Маргарита Мартинова

понеделник, 16 юли 2018 г.

"СТО ГОДИНИ САМОТА" Маргарита Мартинова – стихове




С    СТО ГОДИНИ САМОТА

Такава празна самота,
край къщите и под небето!
Виси отчаяна луна
и със последни сили свети.

Угасват лампите в града.
В селата спят отдавна вече.
Чия, без капка свян, ръка
на дните радостта посече?

На чановете песента
изпрати във небитието.
С измама присвои труда.
Разтури нивите, полето.

Тя вкара всички в тежък филм.
Пробуди спящата Годзила.
И изпари се, яко дим,
онуй, що в мъки сме градили.

Защо ни трябваше без жал
да си променяме Съдбата?
Щом всеки втори би избрал
вместо в окоп, да е в кревата.
Щом още няма Караджа,
да поведе на бунт раята.

Виси на примката луна,
и сякаш търси с крак земята…

Маргарита Мартинова





неделя, 15 юли 2018 г.

"ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове







ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ

Луната се препъна и се плисна
по черната покривка на нощта.
Небето се ядоса и поиска
спокойствие и малко тишина.

По звездопада се изнизаха звездите,
опърлиха високата гора,
окършиха листата на липите
и тупнаха във младата трева.

Не подозираха за своята безценност.
Не бяха чели Сент Ексюпери –
за хорската жестокост и надменност,
за любовта, измерена в пари.

… И ги изчопляха. И ги гасиха.
И ги претъпкваха в чувалите със крак.
Земята стана рана незашита.
Нощта, по-черна и от дантевия „Ад“.

Помогна им единствено Всевишния,
Дари звездите с ангелски крила.
На праведните връчи им душите,
и ги спаси от земните тегла.

Пред тях да плисне менче светлина,
зора разсънена излезе на балкона.
Под снежнобялата й риза заблестя

Зорница, като мъничка икона.



                Маргарита Мартинова

събота, 14 юли 2018 г.

"ИЗБОРЪТ" Маргарита Мартинова - стихове




Кой е този, който ми говори:
Сложи си пръста във вратата!
Ако я блъсна – няма да боли.
Мини през огъня с оголени пети.
По чудо вярата ще те спаси.

От бряг до бряг преплувай през реката!
Какво, че реже като нож водата?
Пред теб е плитка всяка дълбина.
Щом аз ти казвам, значи е така!

Щом аз ти казвам – ставаш и Христос!
С две риби можеш цял народ да храниш.
Като Мойсей - да си намериш брод,
и да разцепиш даже океана.

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел, или – своя.
В усамотение, или във строя.

Щом аз ти казвам – значи е така!
Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам.
В живота или в мислите битувам.

Аз съм навсякъде, където ме пося:
- Във всеки миг с безволева ръка!
- Във погледа, невиждаш, на очите!
- Във думите ти, зад езика скрити!

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел, като мен - би намразил до последно.
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Безсилен си пред мен – поне сега.
Превръщаш думите ми в мантра.
Без ропот слушаш моята команда.

- Кой ми го казва всичкото това?
- Аз съм животът, който ти избра!
Маргарита Мартинова

"БЕЗСИЛЕН СИ ДА ВДИГНЕШ СРЕЩУ МЕН РЪКА" Маргарита Мартинова – стихове




БЕЗСИЛЕН СИ ДА ВДИГНЕШ
СРЕЩУ МЕН РЪКА

От теб очаквам – да се подчиняваш сляпо.
Да влезеш в огъня, да пресушиш реката.
В небето да летиш, дори и без крила.
Щом аз ти казвам – направи така!

Аз кажа ли ти – нов Христос стани!
Народа прост с две риби нахрани.
При себе си извикай планината!
Или като Мойсей минавай през водата!

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел. Или – своя!
В усамотение. Или във строя.

Щом аз ти казвам – значи е така!
Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам?
Във тялото или във мислите битувам?

Аз съм навсякъде, където ме пося:
-     Във всеки миг – с безволева ръка;
-     Във погледа отвърнат на очите;
-     Във думите ти – зад езика, скрити.

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел? Би ме мразил до последно!
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Живея аз във теб и ти във мене.
И общата ни пъпна връв се казва Време.
Макар отвън да си доволен и луксозен,
върху портрета си
изглеждаш все по-грозен.

Безсилен си да вдигнеш
срещу мен ръка.
Аз съм животът, който ти избра!



                      Маргарита Мартинова