ПРЕГРЕШЕНИЕ
Самичка съм със теб в
морето.
Не казвам нито „Не!“,
ни „Да!“
И само пулса на
сърцето
догонва бързата
вълна.
Угасват мокрите
цигари -
в морето хвърлени
звезди.
Въпросът плах: „Какво
да правя?“,
като свещица се топи.
Дори водата се подпали
и кипна в вените
кръвта.
Отми горещата й лава,
преградите на
съвестта.
На волята веслата
крехки,
са непотребни при
това.
Тъмата смъква всички
дрехи,
със безогледна
лекота.
Тя тялото превръща в
пленник,
затворен между две
вълни.
Страстта, големият
изменник,
в ръката си ключа
държи.
Когато слънцето се
върне
и види в миглите -
сълзи,
то тихичко ще ме
прегърне.
И може би - ще ми
прости.
Маргарита Мартинова
