Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

събота, 16 юни 2018 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ВИК" Маргарита Мартинова - стихове

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ВИК" Маргарита Мартинова - стихове: „ВИК“ Душата има нужда да се храни. Не само с хляб, а със кръвта от свойте рани! Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...

"ВИК" Маргарита Мартинова - стихове






„ВИК“

Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!

Самотен вълк е тя в окото на ловеца.
Сърна, подплашена от гончетата зли.
Трофей желан. И който, откъдето
да дойде, все
на мушка я държи.

Една душа – за всичките години.
Пълзи. Изправя се. Прегърбена върви.
Усмихва се. Или,
до сълзи сини,
понякога са нейните очи.

Спасява те. В морето те настига.
На гръб те влачи през убийцата вълна.
Предава те, ръце от тебе вдига –
войник, от пост,
избягал през нощта.

Омръзна ти – незряла и неравна.
Зелена ябълка с нахапана кора.
Отвърнеш ли се – на каданса бавно
ще тръгне лентата в обратната страна:

Вълкът ще стане плячка на ловеца.
Войникът – ще е пленник на врага.
Върху сърната – ще пируват псета.
Ще се разбиеш във високата вълна.

Спести й непотребните страдания.
И след скандал, и след запой
все я терзаеш със въпроса –
сърна ли е, или герой?
И все се криеш зад гърба й
при неуспех, след крах, във бой.

Когато пусне кръв сърцето,
а челото се израни
от удар в горните греди,
тогава ще се изравните.

Тя ще те носи към звездите
и няма да й натежи!



        Маргарита Мартинова


сряда, 13 юни 2018 г.

„ЗНАМ КАКВО НАПРАВИ МИНАЛОТО ЛЯТО“ Маргарита Мартинова - стихове







Лудо лято със дъх алкохолен
от кръчмите понесе се вечер.
То надникна във всеки прозорец.
и жените със поглед съблече.

В миг изпълниха щури момичета
с деколтета узрелите улици.
Бризът леко повдигна полите им,
и целуна краката им мургави.

Ранно лято – мечта! Изненада!
Щедростта му на всеки допада –
със искри от шампанско – разкошни,
с фойерверки – над пясъци нощни.

Но ти нямаш за него очи
от години. От хиляди дни.
Друго лято във тебе боли,
с кратък вик, заглушен от вълните.

Със, примесени с пясък, сълзи,
в шепите на тревите – събрани.
Там морето безспир барабани
във ушите, притиснати с длани.

Там започва безкрайния път,
в който себе си дълго си връщала.
Там душата е в кома и смърт,
изтървана на дните във бързея.

Ако питат ме – „Не или –да?“
Нека идват лета – но за другите!
Много младите и много лудите!
А за мен – само стих да остане.

И страхът от случайните рани.

Маргарита Мартинова





понеделник, 11 юни 2018 г.

"КРАДЦИ НА СИНЬОТО ВРЕМЕ" Маргарита Мартинова – стихове



-     ЗАЩО?
-     ЗАЩОТО!

Защо на блока – във  градинката?
Защо ще застроят тревата?
Защо... като изшит шамар,
на хората там – през устата?

Защо парите не миришат?
Защо сълзите нямат цвят?
Защо молбите са излишни?
И ням, и глух, е този свят?

Защо откраднаха небето
от сините ви знамена?
Защо затвориха във клетка
лъвът с усмихната уста?

Защо принудиха да рови
по кофите днес бедността?
Защо започнаха да тровят
земя, и въздух, и храна?

Защо?
        Защото!
Ей тъй – на!
Животът ни е – до вратата.
Във „Сто години самота“
сами превърнахме селата.

Термити - все по-настървени,
отмъкват хляба. И децата ни.
Безкраен дъжд вали на смени,
и влачи всичко във реката.

Защо?
       Защото!
                 Ей така!
На уморените коне
не слага никой стремена.
Застрелват ги с куршум в главата.
Или ги пускат във гората,
където чака ги смъртта.
Защо?
       Защото – 
                 за това!

Маргарита Мартинова


петък, 8 юни 2018 г.

СЪВРЕМЕННИТЕ ЕНИЧАРИ ВЗЕМАТ И МЪЖКИ И ЖЕНСКИ РОЖБИ





  • „Яничари ходят, мамо,
  • от село на село.
  • Мъжки рожби вземат, мамо,
  • яничари правят.
  • Взели, кого взели, мамо,
  • взели и Стоила.
  • А Стоил си беше, мамо,
  • едничък на майка.
  • Плакала е много годин`
  • Стоилова майка…
  • Все за Стоил тя си мисли,
  • дребни сълзи рони.
  • Плакала е много годин` –
  • три пъти по седем.
  • Коси вече побелели,
  • очите й изтекли.“
  • три пъти по седем.
  • Коси вече побелели,
  • очите й изтекли.“



·      Норвежките социални служби - кошмарът на родителите
·      Какво трябва да знаем за Barnevernet
·      Да ти отнемат детето, защото съсед е видял да го биеш... на шах
·     
Защо гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна.


Темата за норвежката служба за защита на децата - Barnevernet далеч не е нова. Barnevernet действа от години насам, налагайки националните правила за защита на децата.
На децата в Скандинавската държава се гледа като на държавен приоритет. Съответно държавните институции са особено стриктни и без притеснения налагат най-строгите възможни санкции. Семейства от редица държави по света търсят правата си, след като норвежката система е отнела децата им.
Как обаче една държава, която е известна с уважението си към човешките права, се въвлича в такива скандали? И още повече - защо продължава да финансира тази програма, когато има толкова много негативни реакции от редица други държави?
Да започнем от самото начало. Barnevernet (буквално "защита на детето" на норвежки език) е обществена агенция, отговаряща за благосъстоянието на децата, и има клон във всяка област на Норвегия. Според норвежкото право Barnevernet има правомощието да действа директно, ако подозира, че дадено дете се намира в застрашаваща го ситуация.
Как? Като отнеме детето от родителите и го постави в приемно семейство или в някой от институционалните домове за социални грижи в зависимост от конкретната ситуация.
Това не е необичайно само по себе си - реално така действат институциите за закрила на детето в повечето държави по света, включително и в България, макар тук тази крайна мярка да се прилага изключително рядко.
Противоречието започва с това
как точно Barnevernet използвададената й от закона власт и колко често.
Реално проблемите започват през 2008 г., когато при ужасен инцидент баща пребива детето си до смърт. Оттогава насам политиката на Barnevernet става значително по-стриктна, когато става дума за извеждане на дете от семейството му. Понякога това се случва дори и веднага след самото раждане на детето.
Данните на норвежкото правителство показват, че от 2008 г. насам Barnevernet отнема по между 8-9 хил. деца от семействата им годишно.
Това засяга не само семейства на местни норвежци, но и децата на чужденци, които са се преместили да живеят в страната.
В интерес на истината по-голямата част от децата биват отнемани не толкова заради насилие, злоупотреби спрямо тях или пиянство на родителите, колкото заради неподходяща среда на живеене като това често включва случаи на родители с ментални заболявания.
Правилата тук са стриктни, а Barnevernet непоколебимо заявяват, че всички деца, които живеят на територията на страната, независимо дали са граждани на Норвегия или деца на имигранти, се ползват с едни и същи права. И щом родителите им живеят в Норвегия, ще спазват норвежките закони.
Компанията за наемане на чужденци в държави от ЕС публикува няколко препоръки, изготвени въз основа на информация от норвежките институции за закрила на детето, с които чуждите граждани трябва да се съобразяват в Норвегия.
АЛКОХОЛ И ПАРТИТА:
·      Чаша вино на вечеря е приемлива. Постоянното пиене обаче е нещо съвсем различно.
·      Късно вечер след парти майка шофира колата, а до нея се возят децата и пияният й, спящ съпруг. Спира я пътна полиция. Ще информират ли те Barnevernet? Не, защото не са нарушени правата на децата. Единият от двамата родители е напълно способен да се грижи за тях. Разбира се, трябва да са спазени всички правила за движение - децата трябва да са с колани, а ако са под определена възраст - в детска седалка.
·      Ако правите парти (с алкохол и силна музика) у дома, уверете се, че децата са заспали и нищо не им пречи да си почиват. Децата не трябва да играят наоколо, където има хора, които консумират алкохол и слушат силна музика. Като цяло пиенето пред деца е нежелателно и на него Barnevernet не гледа с добро око. То само би ви донесло черни точки, ако се стигне до тяхна намеса.
ПСИХОЛОГИЧЕСКО И ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
·      Да разклатиш, шамаросаш, удариш (независимо по главата, дупето или по ръката) дете или да направиш какъвто и да е агресивен физически контакт спрямо него се разглежда от норвежките закони като насилие над дете.
·       Насилието между съпрузите. Ако насилието не спира дълго време и се подаде сигнал в Barnevernet, децата могат да бъдат отведени.
·      Ако сте новодошли и искате да наемете само стая за цялото си семейства (с деца), хазяинът вероятно ще ви откаже, тъй като по закон на всяко дете трябва да бъде осигурена отделна стая.
·      Според Норвежкия наказателен кодекс, ако децата видят или чуят как единият родител упражнява насилие спрямо другия, това се брои и като насилие срещу детето. Така че обърнете внимание на споменатото по-горе, защото едно дете не трябва да бъде свидетел на агресивни кавги между родителите си (например, случаи на развод и протичащи скандали около него).
·      Понякога родителите се чувстват безсилни и действат с чувство на неудовлетвореност и гняв, когато тийнейджърът им се прибира у дома късно вечер след вечерния си час, или детето се държи абсолютно невъзпитано и прави противоположното на това, което те му казват. В подобни ситуации майката и/или бащата започва да разтърсва детето, да го бие или да му удря шамари. Това не е приемливо в Норвегия и въобще не се толерира от Barnevernet. Понякога дори вербалната агресия и да се развикаш на детето може да доведе до това съседите да подадат сигнал в социалните служби.
УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ:
Ø Децата трябва да имат своя собствена стая; за предпочитане е всяко да е с отделна стая.
Ø Момче и момиче могат да живеят в една стая, но само докато са по-малки. В по-напреднала възраст това не прави добро впечатление на социалните служби.
Ø  Изискванията за жилищните зони зависят от общината. Социалните работници не проверяват условията на място, освен при сигнал.
ДРУГИ ПРЕПОРЪКИ:
ü Ако родителите не искат да ваксинират дете, това е тяхно право. Деца под 7 клас не могат да бъдат ваксинирани без съгласието на родителите.
ü Ако детето е само вкъщи и стане злополука, родителите са отговорни. Не се препоръчва да оставяте децата под 8-годишна възраст без надзор за повече от половин-един час.
ü Няма точно определена възраст, след която децата да могат да бъдат оставяни сами вкъщи. Това зависи от родителите, от самостоятелността на децата и от това за какъв период от време става въпрос. Например, ако 7-годишно дете се връща от училище в 14.00 ч. и стои само вкъщи до към 20.00 часа, със сигурност ще предизвика вниманието на социалните служби, особено ако ситуацията се повтаря систематично.
ü В заключение към тези съвети от организацията съветват родителите да поемат пълната грижа за децата си и да не дават повод на властите да им правят проблеми.
Ако бъде подаден сигнал
за нещо подозрително
социалните служби задължително ще дойдат да проверят какво се случва. Реално обаче не всеки сигнал, подаден в Barnevernet води до отнемане на децата. Годишно там постъпват около 50 хиляди сигнала, но отнеманията са около между 8-9 хил. като това действително са случаи, в които са нарушени правата на децата, разглеждани през призмата на норвежкото законодателство.
Значително повече са случаите, при които се помага на самите родителите да изчистят проблемите на място. На година такава помощ се оказа на 28-30 хиляди деца.
Големият проблем в случая идва от културните различия. Норвегия действително е място, където правата на децата се спазват изключително стриктно и са далеч по-широки, отколкото на други места по света. В законодателството си страната ги приема като самостоятелни личности, отделни от родителите, докато за повечето хора децата до пълнолетието си са отговорност на родителите и тяхно продължение.
Това води до разминаване в чисто културен план що се отнася до възпитанието на децата.
Така за норвежците е недопустимо да им се крещи, да се прилагат физически наказания или да се действа по какъвто и да е начин, който би могъл да засегна физическото или психическото състояние на децата.
При много имигрантски семейства това е проблем и повечето сигнали действително идват от именно такова невъзприемане на това отношение към децата, в което викането и шамарите, дори леките, е изключено.
А тогава шансовете скоро да се появи социален работник на вратата след подаден сигнал от съседи е голям. Още повече, че сигнали в социалните служби в Норвегия могат да се подават и анонимно.
Така се получават и множеството случаи на ядосани родители от чуждестранен произход, за които Норвегия е отвлякла децата им без причина. В голямата си част родителите твърдят, че са спазвали законите на Норвегия, но зле изтълкувано поведение и твърде агресивен подход на социалните работници са станали причина за изземането на децата им.
В момента българското посолство
работи по 10 подобни случая
на взаимодействие между социалните служби на Норвегия и родители от български произход. Не се посочва какви точно са самите случаи.
"Имаме около 10 отворени случая, по които в момента нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме много късно информирани. За съжаление, често гражданите се обръщат към посолството тогава, когато е много късно и възможностите за реакция от наша страна са силно намалени", коментира пред bTV зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев.
През февруари норвежкото правителство обяви промени в процедурата за отстраняване на деца от семейства на чужденци, работещи в страната.
Сега местните служби на Barnevernet са задължени във всички случаи, когато става въпрос за отстраняване на дете, да се опитат да установят контакт с членовете на неговото семейство в страната на произход.
Социалната служба е задължена да разбере колко силни са семейните връзки на детето в чужбина и да установят, че е в негов интерес да бъде поверено на грижите на роднини или да бъде прехвърлено на приемно семейство в Норвегия.
Но не става дума само за имигрантски семейства или физическо насилие. Има голяма сива зона, когато става въпрос за емоционалното благополучие на дете - например, когато един от родителите има психично заболяване.
На практика от всички отнети от семействата им деца, само около 1/4 са на чужденци. А най-често срещаната причина (в почти 1/3 от случаите) е "липса на родителски възможности" - неглижиране на децата, недостатъчно добри условия за живот, родителска безотговорност и т.н.
Как решавате, че майка,
която се бори с депресията,е неспособна да запази детето си?
И какви последствия има това върху живота на детето в дългосрочен план? Наистина ли е за предпочитане децата да бъдат отглеждани в приемни семейства или в институция за социални грижи, отколкото да останат у дома с майка си, докато тя получава помощта, от която се нуждае, за да се подобри? Бихте ли отнели детето, ако баща му е "прекалено стар", или ако детето е родено момченце, но иска да се облича като момиче?
Това са все въпроси, на които Barnevernet трябва да си отговаря. Всички тези примери са напълно реални. Често пъти отговорът е в това детето да бъде изведено от тази среда.
Основната тревога що се отнася до Barnevernet е, че те изглеждат твърде нетърпеливи да приложат крайното решение - в такива ситуации да вземат децата от дома им, вместо да инвестират време, за да работят с всяко семейство отделно, да наблюдават или решат проблема.
Всичко това води до доста протести по целия свят и възникването на множество онлайн общности, които настояват да се закрие тази услуга.
През 2017-а 170 водещи норвежки професионалисти, занимаващи се с въпроси по закрилата на децата, изпратиха отворено писмо до ресорния министър, в което обвиняват Barnevernet, че е "нефункционираща организация, която прави сериозни грешки в преценката със сериозни последици".А в момента в Европейския съд за правата на човека се водят 8 дела именно заради Barnevernet. Решението по тях тепърва предстои.

вторник, 5 юни 2018 г.

"ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА" Маргарита Мартинова – стихове






ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
КЪМ ГРАДУШКАТА

От счупената стомна на дъжда
валяха капки – ледени зърна.
Събираше ги с просешка ръка,
подслона си изгубила – земята.

До масата, по-стара от баща й,
във къщата, поне на сто лета,
една жена неистово ридае.
Градът вършееше градини и нивя.

Зърната падаха със формата на глад.

Валеше град!
Валеше глад…

Мъжът е стиснал във ръцете си глава.
Свива юмрук, очите си изтрива.
Не го е срам от ни една сълза.
Вън нещо скъпо пред очите му погива.

Една мечта – в купчина тенекия,
превърна Бог, без даже да се крие.
Надупчи я направо на решето
с картечница незрима от небето.

Зърната падаха със формата на гняв.

Валеше град!
Валеше гняв…

Над скритата мансарда на тавана,
по покрива подскачаше градушка.
Зърна се мятаха, като пияни
и падаха на тумби по улуците.

А той и тя – скатани на дивана.
И нито чуваха, и нито виждаха.
Чадър разперила над тях бе любовта им,
преди градушката да изрече: „Довиждане“.

Зърната падаха със формата на грях.

Встрани от тях!
Встрани от тях…


Маргарита Мартинова

понеделник, 4 юни 2018 г.

"ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА" Маргарита Мартинова – стихове





ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА


От счупената стомна на дъжда
валяха капките със ледени зърна.
Събираше ги с просешка ръка,
ударена от мълнии, земята.
Над масата, по-стара от баща й,
все повече се свеждаше жена.
Градът убиваше за мигове труда.
Наставаха по-лоши времената.

Зърната падаха със формата на глад.
Валеше град.
Валеше глад…


В локала, със прозорци към морето,
седеше мъж и сълзи му течаха.
Безпомощно лежеше под небето
колата му, с цена от сто заплати.
Със ледени куршуми я обсипваше
сам Господ със невидима картечница.
Колата пред очите му се спихваше.
Каква съдба, каква несретница!

Зърната падаха със формата на крах.
Валеше град!
Валеше крах…


Над стаичката малка на тавана,
по покрива подскачаше градушка.
Зърна се мятаха, като пияни
и падаха на тумби по улуците.
А той и тя, върху дивана – свряни.
И нито чуваха, и нито виждаха.
Чадър разперила над тях бе любовта им,
преди градушката да изрече: „Довиждане“.

Зърната падаха със формата на грях.
Валеше град!
Валеше грях...


Маргарита Мартинова