В рубриката „Майсторски клас“ ще прочетете как се приготвя
Блог за щастието и неудачата, за любовта и тъгата, за красивите места по земята и още по-красивите изживявания, за удоволствието от храната и мъката от диетите и за всички останали неща от живота.
Етикети
- СТИХОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО (174)
- ВКУСОТИИ В ЧИНИИ (115)
- МЕЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО (84)
- ЖЕСТОКИ ИГРИ (38)
- ВЯРА И СЪМНЕНИЯ (31)
- "ВКУСНИ" КЛИПЧЕТА СЪС ЗЛАТНИ СЪВЕТИ (28)
- СТЕГНИ СЕ ЧОВЕЧЕ (26)
- ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА (20)
- ГРАДОВЕТЕ НА ЖИВОТА (17)
- ЧАЛЪМИ - КАТО ЗЛАТНИ НАЛЪМИ (11)
- МАРА ПЕПЕЛЯШКА (7)
- ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО (3)
Представена публикация
СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!
Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...
понеделник, 8 юли 2019 г.
Търсете списание "Вкусотии в чинии" бр. 13 по всички павилиони в страната
В рубриката „Майсторски клас“ ще прочетете как се приготвя
"ЛУННО ВИНО" Маргарита Мартинова – стихове
Днес, 8 юли „Вкусотии в чинии“ са вече при вас!
петък, 5 юли 2019 г.
НА "ПРОШКИ" ПРИ МОРЕТО - Маргарита Мартинова, стихове
Все пак: „Не вярвай на морето, дори когато ти носи дарове!“
За който, както, го разбере…
Май си точило баница
с водорасли в корите завити.
Ще ме чакаш на тънката граница
между твърдия бряг и вълните.
Много гости си канило.
Острят зъби пираните
и горят като свещи очите им.
Ти крадеше подаръци
от кутии пробити на гемии без дъно.
А деца
във съня си сиротен ги чакаха.
Но ти никому нищо не върна.
все въртеше от вечер до съмване.
От солените къщи
с пердета тропосани
до конец всяка радост отмъкна.
Как успя да подмамиш
на жените утробата.
Заплоди я със жажда за ѝмане.
С капитанския кортик
замести иконата
на стената над старите скринове.
Морски вълци
от хора без изход
На главите им сложи фуражки с кокарда.
Синове и бащи
със прегръдка удави.
Зарази ги с любов без отрада.
Покажи си на светло най-тъмното дъно
и халките венчални
със пясък напълнени,
с викове невидели земята по съмнало.
Разрови със ръцете си белите кости
на моряци,
безвестно потънали.
Покажи им очите,
от риби изпити.
Погребалния вой на ръждиви сирени.
Оплаквачки-вълни как полюшват венците
с имената на твоите „гости“.
Пред прага
като куче ще легна,
И от мъртвите – прошка не вземеш!
неделя, 30 юни 2019 г.
"АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА" Маргарита Мартинова – стихове
петък, 28 юни 2019 г.
"ЗА ПОСЛЕДНО…" Маргарита Мартинова - стихове
Тъй кратко беше хубавото лято.
Внезапно после всичко отмиля.
В коктейлната чаша на тъгата
горчив пелин
прибави
есента.
Велико лято! Винаги валеше.
Целуваше се, милваше дъжда.
От капките си сребърни тъчеше
милувки
върху двете ни
тела.
Разтапяше с тих ромон часовете
на ласките – в горещата вода,
на думите – в магичните куплети,
на чая
недопит –
във сладостта.
Безвремие, превърнато в планети,
в абстракции, превзели мисълта,
в Шагал с летящи, нежни силуети.
Внезапно
този дъжд
се изваля.
Пропи се между мокрите павета,
смали се, изсушен до самота.
Оставях нощем лампата да свети.
Събуждах се
и почвах
да крещя:
Танцува ми се! Сред листата. Бавно.
Прегръща ми се! С есента. И с теб.
Напива ми се! Тъжно ми е. Жадно.
Пак искам да валиш, мой дъжд, проклет!
Маргарита Мартинова
понеделник, 24 юни 2019 г.
"ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ..." Маргарита Мартинова - стихове"
във шепите си
ромон тих.
дъжда
във първия си стих.
вода ще пуска
пипала.
със гвоздеи
във локвите,
като пале.
За който,
както
разбере…