ЛУННО ВИНО
Покривката е бяла. С червена капка вино.
Греховна, замълчала, с наведени очи.
Прилича на сърце,
прободено, безсилно.
Ще турят шепа сол и няма да личи.
Лозницата е гола. А гроздето прибрано.
Натъпкано до дупка
във щайги и торби.
Прелитат черни врани над голите поляни.
Далечна, веселбата във селото звучи.
Заплитат се кавали сред чепки натежали.
Насечената песен не радва,
а тежи.
Каруците подскачат с конете остарели
и влачат по земята
последните си дни.
Умората се стича и в ризите попива.
Прибрано, цяло село след малко ще заспи.
Умихме си краката.
И в гроздето невинно
Бог слезе и целуна и пръсти, и пети.
Заскачахме по него. Играхме.
Бяхме луди.
Цедихме от зърната рубинени сълзи.
Изтъпквахме душата до люспа на Мавруда.
Усещахме как сокът във вените кипи.
Разбивахме, несвестни,
одумки и скрижали.
Животът се завърна – красив,
както преди.
На бялата постеля – червена капка вино.
Върху небе червено – две влюбени луни!
Маргарита Мартинова
