Покривката е бяла. С червена капка вино.

Съдбата е убола пръста си и кърви.

Мъгливите воали над лозови градини

посипват сол отгоре, кръвта да не личи.

Лозницата е гола.  А гроздето прибрано.

Натъпкано до дупка във щайги и торби.

Зачеркват черни врани пустеещи поляни.

Далечна, веселбата в прозорците кънти.

Заплитат се кавали сред чепките узрели.

Насечената песен не радва, а тъжи.

Каруците подскачат с конете остарели

провлачват по земята последните си дни.

Умората се стича и в ризите попива.

На лакът, цяло село след малко ще заспи.

Умихме си краката. За първи път щастливи.

Бог слезе и целуна и пръсти, и пети.

Наскачахме в зърната. Изпуснати. И луди.

Превърнахме ширата в рубини и сълзи.

Изтъпквахме душата, до люспа , на Мавруда.

Сок, силен като мляко, във жилите кипи.

Разбивахме, несвестни, одумки и скрижали.

Живот неравновесен – в кантара от мечти.

На бялата постеля – червена капка вино.    

Върху небе червено – две влюбени луни!

Маргарита Мартинова

Маргарита Мартинова: "КОЙТО СТРОИ ДВОРЦИ ЗА ДЕЦА, РУШИ СТЕНИТЕ НА ЗАТВОРИТЕ" в. "Дума""

https://duma.bg/koyto-stroi-dvortsi-za-detsa-rushi-stenite-na-zatvorite-n4080

Маргарита Мартинова

Във Виена нищо не трябва да бъде възприемано само за себе си. Отделиш ли архитектурата, многочислените галерии и изложби, културния живот от протичащите в града събития и от грижата на общината за нейните граждани - пъзелът няма да се нареди.
Все едно си ходил на куц крак във Виена, ако забележиш само потъналия в лукс и вкус дворец Шьонбрун (бивша лятна имперска резиденция) с неговите паркове и езера, със залите на император Франц Йосиф и императрица Елизабета, с драматичните истории на изключителна любов, разделена с дълга към отечеството, без да ти направи впечатление, че днес в една от тези зали под тежките полилеи най-обикновени туристи слушат "Моцарт + вечеря" срещу скромната сума от петдесет и няколко евро.
Ако говорим само за дворците и архитектурата на Виена, а отминем факта, че тя е люпилница на съвременни творци - пак ще бъдем едностранчиви. Затова непременно трябва да се спомене, че във Виена изгря звездата на най-атрактивната и скъпо платена оперна прима, дошлата само преди осем години от Украйна Анна Нетребко, която "успява да превърне всеки спектакъл в собствено шоу". Но тогава трябва да разкажем и за световно известната певица Ани Ленъкс, посветила последните си години на каузата на болните от СПИН, която пя това лято на "Heldenplatz" пред петнадесетхиляден митинг, без да вземе нито цент. (За да прочетеш пърния текст, последвай линка).

МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА ДЪЖДА БЕЗДОМНИК

Живях в мансарда. Тропаше дъжда.

Бърбореше си нещо без да млъква.

Вода се стичаше от двете рамена –

закъсал пътник,

тъжен и размъкнат.

Объркал се, защото е валял,

без спиране,

стотици километри.

Върху чадъри само е вървял,

под облаци навъсено-безцветни.

Мансардата ми –

птица без крила,

през покрива - само луната свети,

не знам защо,

точно нея избра.

Не търся логика във дъждовете,

във ромона, по-нежен и от стих,

написан с капките прозрачни

по стъклата.

Не го разбирах, но го приютих.

И пак ще си повторя добрината.

Не помня каза ли дъжда -

Благодаря!

Но помня галеше ръцете ми, лицето.

Събудих се.

По пода ми – вода,

а лампата, оставена да свети.

Навън прозорците посрещат утринта,

очи отворили,

измити и огромни.

Къде ли някъде, накрая на света,

пак барабани моят дъжд бездомник?

@Маргарита Мартинова

Търсете списание "Вкусотии в чинии" бр. 13 по всички павилиони в страната

ДА ЗАПОЧНЕМ С НЕЩО МНОГО ВАЖНО: ДО 15 ЮЛИ МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ ВЪВ ВСЕКИ ПОЩЕНСКИ КЛОН. КАКВО ПО-ДОБРО ОТ ТОВА!

Списанието – вашият приятел, стана на 20 години. И е подготвило вкусна трапеза върху страниците си.

С какви рецепти ще ви почерпи то?

В рубриката „Майсторски клас“ ще прочетете как се приготвя

РИБАРСКА ЧОРБА „УХА“

Ястието на сезона – манджи със зелен боб:

Ø Огретен от зелен фасул

Ø Булгур със зелен фасул и телешка кайма

Ø Кюфтета със зелен боб на фурна

Ø Яхния от зелен фасул с тиквички

Ø Агнешко със зелен фасул и картофи

Ø Паниран зелен боб

Ø Салата от зелен боб

Ако каните гости ето и „Меню за приятели“:

1. Чеснови хапки с масло и пармезан

2. Печени патладжани в таханов сос

3. Гуакамоле с авокадо и червен лук

4. Свински руладини с гъби и краставички

5. Трайфъл с горски плодове

СЛАДКАРНИЦА „ВКУСОТИИ“ ДНЕС Е С НАЙ-ВКУСНИТЕ ДЕСЕРТИ:

ü Торта „Сърцето на малината”

ü Меден сладкиш с аромат на кафе

ü Лешников крем

ü Кекс с фурми и орехи

ü Френска нуга сладолед

ü Канелени бисквити

ü Плодова салата със сладолед и заквасена сметана

ü Шоко мус с вишни и ядки

Но за да имаш апетит трябва да си здрав.

Интересна гледна точка на специалистите:

ДА ПИЕШ БИРА – КАКВО ТЕ СПИРА?

Ползи и вреди от световното питие. А също и съвети как да пием, за да не пълнеем от бирата

БИЛКАТА „ЛИВАДНО ОРЕХЧЕ“

Лекува бъбреци. Успокоява нервите. Развеселява повече и от цигарите със зелена трева.

Какво обича и какво мрази ПСОРИАЗИСЪТ ?

Обича слънце, море, мазила. А мрази твърдия сапун.

„Черешката на тортата“ е нашият разговор с актрисата Ернестина ШИНОВА: „Да умееш да обичаш е талант“

И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ - ДО 15 ЮЛИ МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ ВЪВ ВСЕКИ ПОЩЕНСКИ КЛОН. 

"ЛУННО ВИНО" Маргарита Мартинова – стихове

ЛУННО ВИНО

Покривката е бяла. С червена капка вино.

Греховна, замълчала, с наведени очи.

Прилича на сърце, 

прободено, безсилно.

Ще турят шепа сол и няма да личи.

Лозницата е гола. А гроздето прибрано.

Натъпкано до дупка 

във щайги и торби.

Прелитат черни врани над голите поляни.

Далечна, веселбата във селото звучи.

Заплитат се кавали сред чепки натежали.

Насечената песен не радва, 

а тежи.

Каруците подскачат с конете остарели

и влачат по земята 

последните си дни.

Умората се стича и в ризите попива.

Прибрано, цяло село след малко ще заспи.

Умихме си краката. 

И в гроздето невинно

Бог слезе и целуна и пръсти, и пети.

Заскачахме по него. Играхме. 

Бяхме луди.

Цедихме от зърната рубинени сълзи.

Изтъпквахме душата до люспа на Мавруда.

Усещахме как сокът във вените кипи.

 Разбивахме, несвестни, 

одумки и скрижали.

Животът се завърна – красив, 

както преди.

На бялата постеля – червена капка вино.

Върху небе червено – две влюбени луни!

Маргарита Мартинова

Днес, 8 юли „Вкусотии в чинии“ са вече при вас!

ДА ЗАПОЧНЕМ С НЕЩО МНОГО ВАЖНО: ДО 15 ЮЛИ МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ ВЪВ ВСЕКИ ПОЩЕНСКИ КЛОН. КАКВО ПО-ДОБРО ОТ ТОВА!

Списанието – вашият приятел, стана на 20 години. И е подготвило вкусна трапеза върху страниците си.

С какви рецепти ще ви почерпи то?

В рубриката „Майсторски клас“ ще прочетете как се приготвя

РИБАРСКА ЧОРБА „УХА“

Ястието на сезона – манджи със зелен боб:

Ø Огретен от зелен фасул

Ø Булгур със зелен фасул и телешка кайма

Ø Кюфтета със зелен боб на фурна

Ø Яхния от зелен фасул с тиквички

Ø Агнешко със зелен фасул и картофи

Ø Паниран зелен боб

Ø Салата от зелен боб

Ако каните гости ето и „Меню за приятели“:

1. Чеснови хапки с масло и пармезан

2. Печени патладжани в таханов сос

3. Гуакамоле с авокадо и червен лук

4. Свински руладини с гъби и краставички

5. Трайфъл с горски плодове

СЛАДКАРНИЦА „ВКУСОТИИ“ ДНЕС Е С НАЙ-ВКУСНИТЕ ДЕСЕРТИ:

ü Торта „Сърцето на малината”

ü Меден сладкиш с аромат на кафе

ü Лешников крем

ü Кекс с фурми и орехи

ü Френска нуга сладолед

ü Канелени бисквити

ü Плодова салата със сладолед и заквасена сметана

ü Шоко мус с вишни и ядки

Но за да имаш апетит трябва да си здрав.

Интересна гледна точка на специалистите:

ДА ПИЕШ БИРА – КАКВО ТЕ СПИРА?

Ползи и вреди от световното питие. А също и съвети как да пием, за да не пълнеем от бирата

БИЛКАТА „ЛИВАДНО ОРЕХЧЕ“

Лекува бъбреци. Успокоява нервите. Развеселява повече и от цигарите със зелена трева.

Какво обича и какво мрази ПСОРИАЗИСЪТ ?

Обича слънце, море, мазила. А мрази твърдия сапун.

„Черешката на тортата“ е нашият разговор с актрисата Ернестина ШИНОВА: „Да умееш да обичаш е талант“

И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ - ДО 15 ЮЛИ МОЖЕТЕ ДА СЕ АБОНИРАТЕ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ ВЪВ ВСЕКИ ПОЩЕНСКИ КЛОН. 

НА "ПРОШКИ" ПРИ МОРЕТО - Маргарита Мартинова, стихове

Това стихотворение може да развали настроението ви, така както развали и моето. Но понякога думите идват извън желанието ни да сме позитивни. Идват от дълбините на познанието, съпреживяното или преживяното. И не могат да си наметнат раменете с лазурна синева.
Все пак: „Не вярвай на морето, дори когато ти носи дарове!“
За който, както, го разбере…

НА „ПРОШКИ“ ПРИ МОРЕТО

„Прошки“ идат, море.
Май си точило баница
с водорасли в корите завити.
Ще ме чакаш на тънката граница
между твърдия бряг и вълните.
Много гости си канило.
Острят зъби пираните
и горят като свещи очите им.

Не ти вярвам, море
Ти крадеше подаръци
от кутии пробити на гемии без дъно.
А деца

да не плачат приучени,
във съня си сиротен ги чакаха.
Но ти никому нищо не върна.

На вдовишката мъка витлото износено
все въртеше от вечер до съмване.
От солените къщи
с пердета тропосани
до конец всяка радост отмъкна.

Всичко зная за теб!
Как успя да подмамиш
на жените утробата.
Заплоди я със жажда за ѝмане.
С капитанския кортик
замести иконата
на стената над старите скринове.
Морски вълци
от хора без изход

направи.
На главите им сложи фуражки с кокарда.
Синове и бащи
със прегръдка удави.
Зарази ги с любов без отрада.

От която се мре…

Повдигни пелерината - да те видят добре!
Покажи си на светло най-тъмното дъно
и халките венчални
със пясък напълнени,
с викове невидели земята по съмнало.
Разрови със ръцете си белите кости
на моряци,
безвестно потънали.
Покажи им очите,
от риби изпити.
Погребалния вой на ръждиви сирени.
Оплаквачки-вълни как полюшват венците
с имената на твоите „гости“.

На Илинден вратата пред теб ще залостя.
Пред прага
като куче ще легна,

докато не поискаш от живите прошка.
И от мъртвите – прошка не вземеш!

Маргарита Мартинова (Margarita Martinova)

"АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА" Маргарита Мартинова – стихове

АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА

Беше радост.

Набъбнали вени.

Кръв във тях – без юзда и без стреме.

Няма граници, само тела.

Вън денят е

икона в обков.

На гърдите им

ангел с крила

е изписал със устни: „ЛЮБОВ!“

Беше нож.

И разсечени думи.

Нито капка копнеж помежду им.

Незаключена входна врата.

Бързи стъпки

в разлята роса.

На гърба й

оставя нощта

автограф с черен молив: „САМА!“

Маргарита Мартинова

"ЗА ПОСЛЕДНО…" Маргарита Мартинова - стихове

  

Тъй кратко беше хубавото лято.

Внезапно после всичко отмиля.

В коктейлната чаша на тъгата

горчив пелин

прибави

есента.

 

Велико лято! Винаги валеше.

Целуваше се, милваше дъжда.

От капките си сребърни тъчеше

милувки

върху двете ни

тела.

 

Разтапяше с тих ромон часовете

на ласките – в горещата вода,

на думите – в магичните куплети,

на чая

недопит –

във сладостта.

 

Безвремие, превърнато в планети,

в абстракции, превзели мисълта,

в Шагал с летящи, нежни силуети.

Внезапно

този дъжд

се изваля.

 

Пропи се между мокрите павета,

смали се, изсушен до самота.

Оставях нощем лампата да свети.

Събуждах се

и почвах

да крещя:

 

Танцува ми се! Сред листата. Бавно.

Прегръща ми се! С есента. И с теб.

Напива ми се! Тъжно ми е. Жадно.

Пак искам да валиш, мой дъжд, проклет!

Маргарита Мартинова