Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

понеделник, 16 септември 2019 г.

На 23 септември търсете новия цветен брой на списание „Вкусотии в чинии“



ЛЮТЕНИЦА И ТУРШИЯ ЦЯЛА ЗИМА ДА ИМА
По писма на читатели от цяла България
Наш гост е Йорданка ВАРДЖИЙСКА

Най интересните рецепти:
Ø Рус­ка тур­шия: „ро­зо­ви об­ла­ци“
Ø Лю­те­ни­ца „Ро­ма“ с пе­че­ни на жар до­ма­ти и чуш­ки
Ø Тур­шия с из­п­ри­ще­ни пи­пер­ки.
Ø Чуш­ки тор­ба­лан­ки за пъл­не­не
Ø Пър­же­ни кам­би с до­ма­тен сос
Ø Ма­ри­но­ва­ни пат­ла­джа­ни в слад­ко-ки­сел си­роп
Ø До­ма­те­на апе­тит­ка с ба­мя
Ø Под­п­рав­ка „Ог­нен вя­тър“


РУСКА ТУРШИЯ: „РОЗОВИ ОБЛАЦИ“
Продукти: Домати – 6 броя, краставици – 4 броя, бяло зеле 100 г, 1 морков, 5 скилидки чесън, 2 червени чушки, зърна бял пипер – на вкус, копър – на вкус, 3 равни супени лъжици сол, 1 5 супена лъжица захар, 1 чаена чаша оцет.
Приготвяне: Пригответе предварително зеленчуците, които искате да затворите за зимата. Продуктите са приблизително за един 3-литров буркан. Изварете за около 5 мин капачките. Измийте добре бурканите. Поставете старателно измитите зеленчуци в чистите съдове. Можете да използвате абсолютно всякакви зеленчуци. Ако краставиците са дълги, можете да ги нарежете на парчета. Има вариант, туршията да се оцвети в красив розов цвят. За целта нарежете червеното цвекло на много тънки филийки и добавете към зеленчуците. Във всеки буркан сложете по няколко скилидки чесън, дафинов лист, по няколко зърна черен пипер. Добавете към всеки 3-литров буркан по 3 супени лъжици сол и 1 супена лъжица оцетна есенция (70 процента) или 1 чаена чаша оцет. Допълнете с кипнала вода до върха, затворете бурканите с капачка, натиснете леко и поставете в контейнер, подходящ за пастьоризация. Варете за 20-25 минути.За еднолитровите буркани са достатъчни и 15 мин след завиране. След това затворете със затварачката капачките и обърнете бурканите с дъното нагоре, завийте ги под одеяло, докато изстинат напълно.
Зеленчуците в буркана също така могат да се залеят с доматен сок. Тогава оцет не трябва да се добавя.


САЛАТА „ДУШАТА НА ГРАДИНАРЯ“

Продукти: Тиквички 150 г, карфиол 300 г, краставици 300 г, 400 г домати, две големи червени чушки, моркови 120 г, зелении - на вкус, 4 скилидки чесън, 1 дафинов лист, 1 люта чушка, сол 1 и половина супени лъжици, захар 1 и половина супени лъжици, оцет 30 мл.
Приготвяне: Ако ви се виждат недостатъчно тези продукти за един трилитров буркан, умножете по 10 и ще напълните няколко буркана Омния. Фокусирайте се върху сравнително равномерното запълване на пространството в бурканите. Изплакнете добре буркана, като използвате гъба и сода за хляб. Облейте ги с вряла вода. На дъното сложете предпочитаните си зелени (магданоз, копър, листа от керевиз), обелени скилидки чесън и подправките. Основните подправки са дафинов лист, зърна черен пипер. Можете да прибавите и семена от бяла горчица, карамфил. Напълнете буркана на случаен принцип със зеленчуци: цели по-дребни домати, филийки тиквички, съцветия от карфиол, нарязани моркови, цели или нарязани краставици, парчета нарязана капия. Наливайте вряла вода постепенно в буркана (не изсипвайте всичко наведнъж, за да не се спука бурканът), покрийте със стерилна капачка от буркан и оставете да престои около 15 мин. След това през гевгир източете водата в тенджерка. Добавете солта и захарта и кипнете водата. Долейте оцета и залейте отново с кипналата саламура буркана, веднага запечатайте със стерилната капачка, обърнете го и го увийте в нещо топло. Оставете го така, докато се охлади напълно. Готовото градинарска салата през зимата може да се съхранява на стайна температура в апартамент.

вторник, 10 септември 2019 г.

"КАК СЕ ПРАВИ ЛУННО ВИНО" Маргарита Мартинова – стихове




КАК СЕ ПРАВИ ЛУННО ВИНО

Покривката е
бяла. А капката – червена.
Любов тук е вилняла, забила е стрели.
Тупти делибуранът в пулсиращите вени,
преди да го затворят във бъчви
и мази.
Лозницата е
гола. А гроздето – прибрано.
Натъпкано до дупка във щайги и торби.
Долитат бели врани от празните поляни.
Далечна, веселбата в прозорците
кънти.
Заплитат звук
кавали сред чепките узрели.
Насечената песен не радва, а тъжи.
Каруците подскачат с конете остарели
и влачат по земята отминалите
дни.
Умората
се стича и в ризите попива.
Сами сме! Цяло село след малко ще заспи.
Умихме си краката[1]. За първи път щастливи.
Бог слезе и целуна и пръсти,
и пети.
Наскачахме
в зърната. Изпуснати. И луди.
Превърнахме ширата в усмивки и сълзи.
Изтъпквахме до люспа душата на мавруда.
Сок, силен като мляко, започна
да кипи.
Разбивахме
скрижали – неистово, до дъно.
Живот неравноделен в кантара от мечти.

На бялата постеля – червена капка вино.       
Върху небе червено се любят две луни…

Маргарита Мартинова 

(Картина на Сули Сеферов)





[1] Препратка към библейското умиване на краката.
Ритуал, който се извършва преди изтъпкването на гроздето с боси крака, за да пусне ширата си, от която се прави делибуранът.

събота, 31 август 2019 г.

ЧЕРНАТА КОТКА Маргарита Мартинова – стихове




ЧЕРНАТА КОТКА

Аз съм черната котка на пътя,
дето гони от всички късмета.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
провалил най-желаната
среща.
И съм лунният сърп във небето.
И жътварката, жънеща с него.
Грамофон развален, след което
песента не престава
да стърже.

Ти си белият гълъб. Детето.
Сетна връзка със Ада и Рая.
Ти си въздухът син. И полето
И си ново начало
след края.
Не разбираш ли колко е тежко?
Нека пътя си всеки да хване.
Премини на страната отсреща.
Бяло черното няма
да стане.

А съм мъка и радост човешка.
Бог ми праща едно изпитание.
Вече знам - след поредната грешка
само бяло перо
ще остане…

Маргарита Мартинова





четвъртък, 29 август 2019 г.

"В ПОСЛЕДНИЯ СЕГМЕНТ НА ЛЯТОТО" Маргарита Мартинова






В ПОСЛЕДНИЯ СЕГМЕНТ НА ЛЯТОТО

Нагледах се
на изгреви и заливи.
На люспи, разпилени край морето.
Нагледах се, във въздуха 
над мене,
на чайките 
със белите кореми.
На рибите изплашени в таляните
в морето, по-самотно 
от саваните.
Горещите
целувки  на медузите.
И мидите ръцете ми охлузили.
Солта, попила в тялото ми жадно.
А то – по-гладно
и по-гладно.
Омръзна ми
посланието равно
на пясъка, остърган от вълните.
Харесвам си на делниците дните.
Бутилките, с приятели
изпити.
Насладата от
търсено страдание
в разклатеното мое мироздание.
И детската ми радост у дома
да се усещам, че не съм
сама.

На лятото, в последния сегмент,
в червено светна надписът „The End“…

Маргарита Мартинова


четвъртък, 15 август 2019 г.

"ПРЕОБРАЖЕНИЕ на човека с китарата" Маргарита Мартинова - стихове





"ПРЕОБРАЖЕНИЕ"
на човека с китарата

Човек на релсите!
А всъщност – извън тях…            
Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.       
Стои с лице към идващия влак.               
Молитвата си сигурно
е казал.                 

Китарата – потънала във прах.
Опънал нерви, вместо
струни, върху нея.            
А някъде,
в един забравен град,                       
лежат си струните и тихичко си пеят.                      

Човекът – нито плаче, ни тъжи.
Влакът гърми и гони
следващата гара.        
Два фара –
срещу двете му очи.                  
Срещу стоманата – безструнната китара…          

Оставя ни
съдбата ни сами.                      
Веднъж сгрешим ли – 
втори шанс не дава.        
Объркани, все по-назад вървим                    
към бездната, която
приближава.           

А пък човекът върху релсите – стои!       
По-лек, със всеки миг,
и по-неземен става.
Издига се
нагоре и лети.                     
Китарата в ръката му изгрява,                         
по-силно
и от слънцето блести,               
изпълнена с божествено сияние.                  
Отвръщат хората главите си встрани.
И няма кой ръката му
да хване…

Светец на релсите! Сирената пищи.
По целия свят – влаковете
спрени.
Една китара –
станала трески.
Един живот - тежи на съвестта ни...

Маргарита Мартинова


                 Картина "Полетът"  - Теофан Сокеров   

неделя, 11 август 2019 г.

"ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ АВГУСТ!" Маргарита Мартинова - стихове





           ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ АВГУСТ!

Изпиля́ се морето,
като шепа със зърно.
Във чувала на август се изля без възврат. 

Само синият цвят във небето осъмна.
Само сол във очите. 

А във тялото – глад.

Разтопиха се дните
във вълните – безшумно,
с лик на голи русалки върху топлия бряг.

Събери ми морето, щом отново се върна!
Пресъздай ми звездите,

към които летях.

Сътвори ми света,
в който бяхме прегърнати.
Възкреси всички думи, превърнати в прах.

От букета немил, през балкона изхвърлен,
съживи ми цветята с аромата 

във тях.

Направи ми душата
с радост дива изпълнена.
Пак сърцето да бие и без теб да не спи.

Напълни ми морето с просветляло безумие
и смеха ми изгубен, вътре в мен, намери.

Този август си тръгва,полусляп и изгубен.
Не успя да ме грабне. Не можа да прости.

Възвърни ми живота – пак да е пълнолунен!
Или, заедно с август, си отивай и ти...

Маргарита Мартинова





петък, 2 август 2019 г.

"С ЕДИН ПО-МАЛКО..." Маргарита Мартинова - стихове






С ЕДИН ПО-МАЛКО

(Кáра - наказание свисше)            

Сред нас убийците изправени вървят,              
не слагат маски,
поглед не навеждат.        
Бутонките им стъпват по гръдта          
на малкото останала
надежда.

С ритник отварят всякоя врата,           
не се оглеждат, даже не надничат.            
Окото им е колкото цевта.                    
Не виждат друго. Друго
не обичат.

Не забелязват, че съдбата им без шум             
върви след тях.
Дори без заглушител.                    
Внезапно падат в дупка от куршум.            
В живота си
за пръв път коленичат.
              
Единствено, което им тежи:                 
пропусната „Молитвена закуска“.        
На подредените им в броеница дни,
връвта протрита почва
да се къса.

Не ги настигат ангелски стрели.
Не ги убиват клетви и омраза.
Наемници по техните следи
готови са и в Ада
да нагазят.

В мига, във който слънцето блести,
очите си с ръка, докато пазят,
убийците на хора и съдби,
се строполяват
в болка и омраза.

Дори не чуват:
"Бог да го прости!"
И няма даже:
"Господ го наказа!"

Внезапно дъжд започва да вали.

И да отмива всичко от паважа...

      
       Маргарита Мартинова



петък, 26 юли 2019 г.

"С ГРЪБ ИЛИ С ЛИЦЕ" Маргарита Мартинова – стихове



На Ив

Върху релсите,
а всъщност – извън тях.
С гръб към влака
и с лице срещу съдбата.
Струни на китара, пълна с прах,
нервите й скъсани – в ръката.
Сме ли,
или бяхме шепа страх
в коловозите на дните разпилени?
Мънички зърна
без сой и знак
в пъзел безответен
залепени.

Със лице към влака и – очи в очи!
Гняв и сила
заедно събрани.
Погледът си
кой ще отклони?
Ще отскочи - или ще остане...

Влакът е отминал.
Ти стоиш.
Феникс
след нанесените рани.
Релсите оставят две черти,

по лицето на живота ти,
издрани.

Маргарита Мартинова






понеделник, 22 юли 2019 г.


"ДЕНОМИНИРАНИ СЪНИЩА" Маргарита Мартинова




ДЕНОМИНИРАНИ СЪНИЩА

(Антиюбилейно стихотворение)

Събуждам се и искам да изгазя 
душата си,
докрай зашеметена, 
от сънища, нахлули на талази, 
през бента на отминалото време.
Сънувах „свободата“ (а не исках) – 
със двата пръста
сочеше в небето: 
„Vuktoria“!
Но дяволът ги стисна,
изхвърли ги на „Перловска“[i] в дерето. 
Оставаше ми малко
да ги стигна 
приятелите стари във кафана, 
ръцете им, нарязани от стигма
и белези
от „Бялото пиано“. 
А аз – без нищо! Лек конфуз настана
пред техните заслужени отличия.
Стоя си, като бяла врана,
със юбилей без гости и величия.

Защо ме лъжат врачки и баячки 
живота, че не съм го
пропиляла?
Деноминирайте годините, глупачки!

С три десетачки наведнъж съм остаряла…

Маргарита Мартинова







[i][i] „Перловска река“