ДЕНОМИНИРАНИ
СЪНИЩА
(Антиюбилейно
стихотворение)
Събуждам
се и искам да изгазя
душата
си,
докрай
зашеметена,
от
сънища, нахлули на талази,
през
бента на отминалото време.
Сънувах
„свободата“ (а не исках) –
със
двата пръста
сочеше
в небето:
„Vuktoria“!
Но
дяволът ги стисна,
изхвърли
ги на „Перловска“[i]
в дерето.
Оставаше
ми малко
да
ги стигна
приятелите
стари във кафана,
ръцете
им, нарязани от стигма
и белези
от „Бялото
пиано“.
А аз
– без нищо! Лек конфуз настана
пред
техните заслужени отличия.
Стоя
си, като бяла врана,
със
юбилей без гости и величия.
Защо ме лъжат врачки и баячки
живота,
че не съм го
пропиляла?
Деноминирайте
годините, глупачки!
С
три десетачки наведнъж съм остаряла…
Маргарита Мартинова
Маргарита Мартинова
