На Ив
Върху релсите,
а всъщност – извън тях.
С гръб към влака
и с лице срещу съдбата.
Струни на китара, пълна
с прах,
нервите й скъсани – в
ръката.
Сме ли,
или бяхме шепа страх
в коловозите на дните
разпилени?
Мънички зърна
без сой и знак
в пъзел безответен
залепени.
Със лице към влака и – очи
в очи!
Гняв и сила
заедно събрани.
Погледът си
кой ще отклони?
Ще отскочи - или ще
остане...
Влакът е отминал.
Ти стоиш.
Феникс
след нанесените рани.
Релсите оставят две
черти,
по лицето на живота ти,
издрани.
