ДА ВЛЕЗЕ СЛЕДВАЩИЯТ АВГУСТ!
Изпиля́ се морето,
като шепа със зърно.
Във чувала на август се изля без възврат.
Само синият
цвят във небето осъмна.
Само сол във очите.
А във тялото – глад.
Разтопиха се дните
във вълните – безшумно,
с лик на голи русалки върху топлия бряг.
Събери ми морето, щом отново се върна!
Пресъздай ми звездите,
към които летях.
Сътвори ми света,
в който бяхме прегърнати.
Възкреси всички думи, превърнати в прах.
От букета немил, през балкона изхвърлен,
съживи ми цветята с аромата
във тях.
Направи ми душата
с радост дива изпълнена.
Пак сърцето да бие и без теб да не спи.
Напълни ми морето с просветляло безумие
и смеха ми изгубен, вътре в мен, намери.
Този август си тръгва,полусляп и изгубен.
Не успя да ме грабне. Не можа да прости.
Възвърни ми живота – пак да е пълнолунен!
Или, заедно с август, си отивай и ти...
Маргарита Мартинова
Във чувала на август се изля без възврат.
Само сол във очите.
А във тялото – глад.
с лик на голи русалки върху топлия бряг.
Пресъздай ми звездите,
към които летях.
съживи ми цветята с аромата
във тях.
Пак сърцето да бие и без теб да не спи.
и смеха ми изгубен, вътре в мен, намери.
Или, заедно с август, си отивай и ти...