ЧЕРНАТА КОТКА
Аз съм черната котка на пътя,
дето гони от всички късмета.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
провалил най-желаната
среща.
И съм лунният сърп във небето.
И жътварката, жънеща с него.
Грамофон развален, след което
песента не престава
да стърже.
Ти си белият гълъб. Детето.
Сетна връзка със Ада и Рая.
Ти си въздухът син. И полето
И си ново начало
след края.
Не разбираш ли колко е тежко?
Нека пътя си всеки да хване.
Премини на страната отсреща.
Бяло черното няма
да стане.
А съм мъка и радост човешка.
Бог ми праща едно изпитание.
Вече знам - след поредната грешка
само бяло перо
ще остане…
Маргарита Мартинова
