"ГЛАДЪТ НА ДУШАТА" Маргарита Мартинова - стихове

ГЛАДЪТ НА ДУШАТА

Душата има нужда да се храни

не само с хляб,

а със кръвта от свойте рани!

Самотен вълк е тя в окото на ловеца. 

Сърна, подплашена от гончетата зли. 

Трофей желан. И цялата планета 

на мушката си зорко

я държи.                                                 

Една душа – за толкова години…                     

От кремък да е – ще се изхаби.                 

Усмихната. Или до сълзи сини                 

са нейните невярващи очи.                                                             

Спасява те! В морето те настига.                    

На гръб те влачи през убийцата вълна.                       

Предава те! Ръце от тебе вдига –                   

напуска поста си страхливо

през нощта.                                               

Омръзва ти! Незряла и невярна.                    

Зелена ябълка с нахапана кора.                     

Отритваш я! Гледаш каданса – бавно              

превърта лентата

в обратната

страна:                                                             

- Вълкът самотен е прострелян от ловеца.         

- Пируват псета със невинната сърна.     

- Любов – нарязала сърцето на парчета.   

- На мушката е вдяната целта.                  

Ръката ти повдига пистолета.                  

Опира. Милиметър

от смъртта…                       

Изригват и се пръсват стиховете –           

във мрака гладен - пушечни слънца.       

В очите е угаснало небето.  

Под него –

озверялата съдба 

изхранва с раните на слепите поети 

душата ненаситна на света. 

Маргарита Мартинова

*„Слепи“ е употребено в буквален смисъл…

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ОБИЧ С АРОМАТ НА ЛИПА" - Маргарита Мартинова - ст...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : Липата кацна с клони на прозореца    за да орони пожълтелите пера.     Врабецът изхвърча разочаровано....

"ОБИЧ С АРОМАТ НА ЛИПА" - Маргарита Мартинова - стихове

ОБИЧ С АРОМАТ НА ЛИПА

Липата с клони през прозореца наднича,

за да отрони пожълтелите пера.

Треперейки във дрешката си птича,

гърдите й кълвачът

окълва.

На себе си тя вече не прилича,

проскубаната, мършава липа.

Врабчетата дори не я обичат.

С какво ли да привлича

старостта.

Под мен – над мен,

се вдигаше липата.

Зад мен – пред мен,

преплиташе ръце.

Пред слънцето

стоеше всяко лято.

Затопляше ми

зимното небе.

Листата се превръщаха във ято.

Отлитаха на запад. И назад.

Корите й след време загрубяха.

Днес котки острят ноктите си

в тях.

Самичка си говореше липата.

Животът всички цветове й взе.

Дървари пред оградата слухтяха

със брадви, като с пушки -

„при нозе“.

Отниса клони режещият вятър.

Но коренът е – в моето сърце.

Изпитвам обич нежна, непонятна.

Тъй, както съм обичала

дете...

Маргарита Мартинова

"ИМАМ ОЩЕ НЕЩО ДА ТИ КАЖА…" Маргарита Мартинова - стихове

ИМАМ ОЩЕ НЕЩО ДА ТИ КАЖА…

Искам да те вдигна от съня ти,

(а ти някъде в далекото отлиташ),

за да видиш мъничкото чудо –

под снега са цъфнали липите.

Котките се качват по балкона

и пасат саксиите с мушкато.

Връщам се във първото си лято.

Цялото във светнали балони.
На живота плочата изпята,
сложила съм пак във грамофона.

Мили са ми твоите скандали.

И ръката ти, която сред сълзите

път намери, за да ме погали.

Бях медуза, хвърлена на плажа.

Идвах си след грешки и провали.

Дните ми – сред пътища и гари.

Зъбите, избити – на мечтите.

Бели ручеи потекоха в косите.

Куцаше сърцето от тревога.

Днес бих ти го казала в очите:

Има за какво да ме обичаш!

Вдигам се на пръсти, питам Бога,

може ли за малко да ме викне,

да надникна в райската му соба,

дето те държи от мене скритом.

В детството ме гледаше тъй строго.

Прошка да ти искам – все не мога… 

Маргарита Мартинова

"ПРОСТО ЖИВА" Маргарита Мартинова – стихове

ПРОСТО – ЖИВА!*

Сняг – на лилии бели ухае.

Ден – изпълнен със звън на елхи.

Среди нощ е. На мъката – края.

Рождество е. Светът

се спаси.

Хора - бързат към своите къщи.

Порти – чакат. И светят стрехи

Все отнякъде – някой се връща.

За къде ли? –

пътуваш и ти.

Насред пътя ти – сринат простора.

Гъсто мляко – контурът изтрит.

В миг животът изгуби опора,

омотан в пелени

от мъгли.

Ставаш само – изпружени пръсти.

Шепа нерви – безумни очи…

Без да вярваш дори – се прекръсти.

Без да искаш – шепиш:

„Помогни!“

Колко дарове вчера си купи?

Дали млад, или стар и богат –

щом небето над тебе се прихлупи,

ставаш пътник към

другия свят.

Ято гълъби литват нагоре.

Не в прослава, че Той се роди.

За живота си – хората молят.

Ако Господ над тях

се смили,

дума дават да влязат във църква,

щом пристигнат – да правят курбан.

Избледнява мъглата отвънка.

И без вино си  – мъртво

пиян.

От огромната пита с късмети

златен талер съдбата прибра:

Просто – жива!

И все още свети

твойта малка звездичка в нощта.

Маргарита Мартинова

----------------

* Това се случи на 7.01.1972 - Коледа по стар стил…

"НАЙ-ПРАЗНАТА НОЩ…" Маргарита Мартинова - стихове

НАЙ-ПРАЗНАТА НОЩ…

Подскачат рибите във Варненския залив

и хапят въздуха, по-мокър

от морето.

Съшива зимата,

раздрана на парцали,

за днешния коктейл – тоалета.

Измива слънцето краката песъчливи,

с лъчите си последни

ги изтрива.

Дали оставаш

или си отиваш –

в часовниците времето не спира.

Объркаха ни тези многоточия.

Пропадащите думи

помежду ни.

И полетът,

преди да е започнал,

в пространствата на светлите безумия.

От сенките големи се страхувахме,

застанали на прага ни

напреко.

Една луна

по цяла нощ пътуваше,

все търсеше в пролуките пътека.

Довечера последно ще празнуваме

на пустия бряг – празната

година.

С подаръци –

за някой друг купувани.

Със клетви, изветрели като вино.

За всички хора ще е нощ Рождественска.

За мен и тебе – кръст

на любовта ни.

В такава нощ

да помълчим е лесно.

И само рибите да плачат помежду ни…

Маргарита Мартинова 

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : КОЛЕДНИЯТ ПРАЗНИЧЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В Ч...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: КОЛЕДНИЯТ ПРАЗНИЧЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ. 

Това е най-красивият и най-щастливият брой, пълен с рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година. И всички те - написани от най-верните читатели от цялата страна. Които са вложили в тях сърце и душа 
 !!! Специално за феновете на сайта: В края на текста ни ще намерите рецептата за две много вкусни баници Да преоткрехнем завесата: 

БЪДНИ ВЕЧЕР - КРАСОТАТА Е В ПРОСТОТАТА

  Содена питка. Питка с паричка и газирана вода  Постни сарми с гъби и лозов лист. Зелеви сарми с орехови ядки. Бобени сарми  Пълнени постни чушки с картофи. Пълнени чушки с праз, домати и орехи  Кисело зеле с ориз. Орехова разядка с чесън  Тиквен сладкиш. Ошав с карамел. Кадаиф с орехи  Сладки с портокалов ликьор.

КОЛЕДЕН РАЗКОШ - ОТ СРЕДНОЩ 

 Пуйка - как се търси, как се готви, как се яде  Пиле в тестена кора  Точена баница с мас „40 листа“. Къпаната старовремска баница. Баница с газирана вода „3-те чаши”. Усмихната погача 

НОВАТА ГОДИНА ОТ ТУКА МИНА 
  Новогодишна салата „Часовник“ 2020.  Лучник. Разложка баница с късмети. Баница с праз, ориз и мерудии  Пълнено прасенце, лежало в саламура. Прасенце с гъби и дреболии  Капама с кисело зеле. Пържоли с гъби. Сармички с кълцано свинско месо и кисело зеле. Кавърма със свинско месо и праз  Граовски търник. Осмянка с кисело зеле.  Сочен сладкиш „Жадната монахиня“. Баклава 
 Гост на нашите читатели е кралицата на баладите – Емилия, която ще сподели, защо животът не успява да я победи. А става обратното – тя него надвива и „опитомява“ 

 ПРОЧУТИТЕ ПУХКАВИ БАНИЦИ на Елена Атанасова от Варна 

 Баница с газирана вода „3-те чаши” Баницата, охладена върху три чаши, има две особености - първата е, че се прави с газирана вода. Втората е - че, когато се обърне тавата с баницата върху чаши, тя после запазва за дълго време своята пухкавост. Ето какво правя: Разбивам 5 яйца с непълна чаена чаша олио, 300 г натрошено сирене и 1 малка бутилчица газирана вода. В кръгла тава изсипвам 1 черпак от гореприготвената смес. Разстилам 500 г фини кори. Всяка кора надиплям в тавата (по 2 на ред), като през 1-2 реда поливам равномерно от сместа по 1 черпак. Задължително оставям 2 черпака от сместа за да залея баницата най-отгоре. Пека около 35-40 мин в предварително сгорещена на 180 градуса фурна. Готовата баница, още гореща, обръщам върху 3 чаши, обърнати с дъното нагоре, като внимавам краят на тавата да е върху края на чашите. Сервирам изстинала. Запомнете че дъното на тавата не се намазва предварително с олио, за да не падне баницата. Да ви е сладко! Ели 

 КЪПАНАТА СТАРОВРЕМСКА БАНИЦА 
на Виктория Иванова от Ябланица 

 Тази рецепта за „къпана баница” се е правила в по-стари времена и не всяка домакиня я знае. Ако се приготвя за Коледа, може да се сложат и „късмети”. Надявам се, че ще стане една от любимите ви баници. Продукти: За тестото: 5 яйца, 500 г брашно, 5 супени лъжици хладка вода, сол и малко захар, 250-300 г краве сирене, 125 г краве масло. Приготвяне: Разбиват се яйцата с водата и се замесва меко тесто, за да се точи по-лесно. Точат се кори, но не тънки, а като за юфка. Преди да започнем да месим тестото, приготвяме на котлона една широка тенджера с постоянно вряща вода с малко сол, а близо до нея друга със студена вода. Първата разточена кора слагаме в предварително намазана по-дълбока тава с масло. Заливаме с 2-3 супени лъжици разтопено масло и поръсваме с натрошено сирене. Втората разточена кора разделяме на две с нож. Вземаме едната половина и я пускаме във врящата вода внимателно, за да не се слепи, прибавяме и другата половина. Ври около 30 секунди. Изваждаме с решетъчна лъжица и веднага я пускаме в студената вода. Изцеждаме я добре и я слагаме в тавата. Заливаме с няколко лъжици масло и поръсваме със сирене. Така се къпят всички останали кори. Само последната, най-горната, отново се слага цяла, без да се къпе. Намазваме отгоре с масло и печем в предварително загрята умерена фурна до златист цвят. И топлата и студената вода се сменят периодично, защото първата се сгъстява от брашното, а втората се стопля. : Това е най-красивият и най-щастливият брой, пълен с рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година. И всички те - написани от най-ве...

КОЛЕДНИЯТ ПРАЗНИЧЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ

Това е най-красивият и най-щастливият брой, пълен с рецепти за Бъдни вечер, Коледа и Нова година. И всички те - написани от най-верните читатели от цялата страна. Които са вложили в тях сърце и душа

!!! Специално за феновете на сайта: В края на текста ни ще намерите рецептата за две много вкусни баници

Да преоткрехнем завесата:

БЪДНИ ВЕЧЕР - КРАСОТАТА Е В ПРОСТОТАТА

Ø Со­де­на пит­ка. Пит­ка с па­рич­ка и га­зи­ра­на во­да

Ø Пос­т­ни сар­ми с гъ­би и ло­зов лист. Зе­ле­ви сар­ми с оре­хо­ви яд­ки. Бо­бе­ни сар­ми

Ø Пъл­не­ни пос­т­ни чуш­ки с кар­то­фи. Пъл­не­ни чуш­ки с праз, до­ма­ти и оре­хи

Ø Ки­се­ло зе­ле с ориз. Оре­хо­ва ра­зяд­ка с че­сън

Ø Тик­вен слад­киш. Ошав с ка­ра­мел. Ка­да­иф с оре­хи

Ø Слад­ки с пор­то­ка­лов ли­кьор. Джин­джи­фи­ло­ви ме­де­ни слад­ки. Мас­ле­ни слад­ки

КОЛЕДЕН РАЗКОШ - ОТ СРЕДНОЩ

Ø Пуй­ка - как се тър­си, как се гот­ви, как се яде

Ø Пи­ле в тес­те­на ко­ра

Ø Точена баница с мас „40 листа“. Къпаната старовремска баница. Баница с газирана вода „3-те чаши”. Усмихната погача

НОВАТА ГОДИНА ОТ ТУКА МИНА

Ø Но­во­го­диш­на са­ла­та „Ча­сов­ник“ 2020.

Ø Луч­ник. Раз­лож­ка ба­ни­ца с къс­ме­ти. Ба­ни­ца с праз, ориз и ме­ру­дии

Ø Пъл­не­но пра­сен­це, ле­жа­ло в са­ла­му­ра. Пра­сен­це с гъ­би и дре­бо­лии

Ø Ка­па­ма с ки­се­ло зе­ле. Пър­жо­ли с гъ­би. Сар­мич­ки с къл­ца­но свин­с­ко ме­со и ки­се­ло зе­ле. Ка­вър­ма със свин­с­ко ме­со и праз

Ø Гра­ов­с­ки тър­ник. Ос­мян­ка с ки­се­ло зе­ле.

Ø Со­чен слад­киш „Жад­на­та мо­на­хи­ня“. Бак­ла­ва

Гост на нашите читатели е кралицата на баладите – Емилия, която ще сподели, защо животът не успява да я победи. А става обратното – тя него надвива и „опитомява“       

ПРОЧУТИТЕ ПУХКАВИ БАНИЦИ

на Елена Атанасова от Варна

Баница с газирана вода „3-те чаши”

Баницата, охладена върху три чаши, има две особености - първата е, че се прави с газирана вода. Втората е - че, когато се обърне тавата с баницата върху чаши, тя после запазва за дълго време своята пухкавост. Ето какво правя:

Разбивам 5 яйца с непълна чаена чаша олио, 300 г натрошено сирене и 1 малка бутилчица газирана вода. В кръгла тава изсипвам 1 черпак от гореприготвената смес. Разстилам 500 г фини кори. Всяка кора надиплям в тавата (по 2 на ред), като през 1-2 реда поливам равномерно от сместа по 1 черпак. Задължително оставям 2 черпака от сместа за да залея баницата най-отгоре. Пека около 35-40 мин в предварително сгорещена на 180 градуса фурна. Готовата баница, още гореща, обръщам върху 3 чаши, обърнати с дъното нагоре, като внимавам краят на тавата да е върху края на чашите. Сервирам изстинала.

Запомнете, че дъното на тавата не се намазва предварително с олио, за да не падне баницата.

Да ви е сладко!

Ели

КЪПАНАТА СТАРОВРЕМСКА БАНИЦА

на Виктория Иванова от Ябланица

Тази рецепта за „къпана баница” се е правила в по-стари времена и не всяка домакиня я знае. Ако се приготвя за Коледа, може да се сложат и „късмети”. Надявам се, че ще стане една от любимите ви баници.

Продукти: За тестото: 5 яйца, 500 г брашно, 5 супени лъжици хладка вода, сол и малко захар, 250-300 г краве сирене, 125 г краве масло.

Приготвяне: Разбиват се яйцата с водата и се замесва меко тесто, за да се точи по-лесно. Точат се кори, но не тънки, а като за юфка. Преди да започнем да месим тестото,       приготвяме на котлона една широка тенджера с постоянно вряща вода с малко сол, а близо до нея друга със студена вода. Първата разточена кора слагаме в предварително намазана по-дълбока тава с масло. Заливаме с 2-3 супени лъжици разтопено масло и поръсваме с натрошено сирене. Втората разточена кора разделяме на две с нож. Вземаме едната половина и я пускаме във врящата вода внимателно, за да не се слепи, прибавяме и другата половина. Ври около 30 секунди. Изваждаме с решетъчна лъжица и веднага я пускаме в студената вода. Изцеждаме я добре и я слагаме в тавата. Заливаме с няколко лъжици масло и поръсваме със сирене. Така се къпят всички останали кори. Само последната, най-горната, отново се слага цяла, без да се къпе. Намазваме отгоре с масло и печем в предварително загрята умерена фурна до златист цвят. И топлата и студената вода се сменят периодично, защото първата се сгъстява от брашното, а втората се стопля.