ПРОСТО – ЖИВА!*
Сняг – на лилии бели
ухае.
Ден – изпълнен със звън
на елхи.
Среди нощ е. На мъката –
края.
Рождество е. Светът
се спаси.
Хора - бързат към
своите къщи.
Порти – чакат. И светят
стрехи
Все отнякъде – някой се
връща.
За къде ли? –
пътуваш и ти.
Насред пътя ти – сринат
простора.
Гъсто мляко – контурът
изтрит.
В миг животът изгуби
опора,
омотан в пелени
от мъгли.
Ставаш само – изпружени
пръсти.
Шепа нерви – безумни
очи…
Без да вярваш дори – се
прекръсти.
Без да искаш – шепиш:
„Помогни!“
Колко дарове вчера си
купи?
Дали млад, или стар и
богат –
щом небето над тебе се прихлупи,
ставаш пътник към
другия свят.
Ято гълъби литват
нагоре.
Не в прослава, че Той
се роди.
За живота си – хората молят.
Ако Господ над тях
се смили,
дума дават да влязат
във църква,
щом пристигнат – да
правят курбан.
Избледнява мъглата
отвънка.
И без вино си – мъртво
пиян.
От огромната пита с
късмети
златен талер съдбата
прибра:
Просто – жива!
И все още свети
твойта малка звездичка в
нощта.
Маргарита
Мартинова
----------------
* Това се случи на 7.01.1972
- Коледа по стар стил…
