НАЙ-ПРАЗНАТА
НОЩ…
Подскачат
рибите във Варненския залив
и
хапят въздуха, по-мокър
от
морето.
Съшива
зимата,
раздрана
на парцали,
за
днешния коктейл – тоалета.
Измива
слънцето краката песъчливи,
с
лъчите си последни
ги
изтрива.
Дали
оставаш
или
си отиваш –
в
часовниците времето не спира.
Объркаха
ни тези многоточия.
Пропадащите
думи
помежду
ни.
И
полетът,
преди
да е започнал,
в
пространствата на светлите безумия.
От
сенките големи се страхувахме,
застанали
на прага ни
напреко.
Една
луна
по
цяла нощ пътуваше,
все
търсеше в пролуките пътека.
Довечера
последно ще празнуваме
на
пустия бряг – празната
година.
С
подаръци –
за
някой друг купувани.
Със
клетви, изветрели като вино.
За
всички хора ще е нощ Рождественска.
За
мен и тебе – кръст
на
любовта ни.
В
такава нощ
да
помълчим е лесно.
И
само рибите да плачат помежду ни…
Маргарита
Мартинова
