„ПЕРФЕКТНА БУРЯ” Маргарита Мартинова - стихове

„ПЕРФЕКТНА БУРЯ”

Осъмваш с буря.

С мисълта неумолима,

с един въпрос. И той е: „Накъде?”

Брегът зад теб е времето отминало.     

Пред теб – едно несигурно море…

Не пускай котвата,

дори наполовина!

Умората към дъното влече.

Под пясъка с приспивна пелерина

в гърдите ти забива острие.

Какво е сушата?

Уютна раковина.

Сирена гола със протегнати ръце.

Впий нокти в мачтата, за да отминеш.

С пирон забий проклетото сърце!

Брегът е само край.

Морето е начало.

Вълните носят кораба напред. 

В пристанищата паячето бяло

въженце за наивните плете.       ..

Не се предавай!

Кой те разобича?

Отдавна Господ враговете ти прибра.

Моряците пътуват със мечтите.

Страхливците умират у дома.

Маргарита Мартинова

„ПАРАЛЕЛНА ЛЮБОВ” Маргарита Мартинова - стихове

            „ПАРАЛЕЛНА ЛЮБОВ
              (Молитва за Венеция)

П

                          Маргарита Мартинова

Сърцето ми – потънало в морето,

ръцете ми – полудокоснали водата.

В очите ми полустопена синевата

по бреговете 
на Венеция.

Морето, със любовната си хватка,

държи плътта й във ръцете си студени.

Гондоли - водни кончета зелени

по устните 
на приказката сладка…

Баретите на влюбени велможи,

жените с кринолин и деколтета,

а ние с тебе, влюбени безбожно,
политаме 
във люлка от въжета...
И няма повече да се тревожим,
как времето, което си отива,
във вените й плесента си влива.

Върху фасадите й 
се отварят раните.
Дробовете й, станали решето,
изплюват хоросана си в каналите.

Потъват бавно Тинторето и Кореджо.

А мен ми става 
все по-безнадеждно…

Достойно ли е да сравнявам любовта ни

на гения с великото безумство?

Поставил всеки камък на колене,

подпорите - изправил е на пръсти.

Дори длетото на изтичащото време

не смогва лаврите 
да му отнеме.

Ти който на небето си - над мене,

ако отгоре някъде ме слушаш,

сбъдваш молби и изпълняваш заклинания:

Спаси прекрасното парченце суша!

И не превръщай любовта ми

във страдание…

"ЗАЛЕЗЪТ НА КОТКИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове

                ЗАЛЕЗЪТ НА КОТКИТЕ

Красивите очи на котките, килимите на есента,

в краката ми постлал е Господ деня най-хубав у дома.

Моретата не са далече. И пясъчната им следа.

Но този двор ми стига вече по пътя ми към вечността.

По-глух за звуци от фанфари от стария и верен пес.

По сляп от каменни дувари, които ме ограждат днес.

Небето, като изтривалка, преди да минеш през прага.

Нито е тъжно, нито жалко. Внезапно идва вечерта.

И само котките ще светят с кандилници, вместо очи.

След тях ще влезе снеговеят следата ми да заличи… 

Маргарита Мартинова

„ПЕПЕРУДИ В СТОМАХА” Маргарита Мартинова - стихове

„ПЕПЕРУДИ В СТОМАХА”

Слънцето закъснява.

Подранилите думи

преди него изгряват,

по врата ми се плъзгат

и в стомаха „летят”.

Във очите, замрежени

от съня, се стопява

и последната утринна

капчица хлад.

И това не е всичко,

а е само началото…

Часовете ни боси

по килима вървят.

Раменете, извивката

силна на тялото,

между тях, насъбран

в лотос целия свят.

Няма нищо излишно.

Няма нищо да липсва.

Пълен кръг на стрелките.

Ни напред. Ни назад.

Някой ден свойта песен

за теб ще измисля,

във която ще бъдеш

пак обичан. И млад.

Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ШИЗОФРЕННО…

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : ШИЗОФРЕННО…  

Раздели ме на две – новолунна. И - стара.

Част от мен забрави!

Другата –

да изгрява.

Или нека съм хляба - мекото и кората.

Нека бъда земя - сушата и водата.

Раздели ме на две! Да остана пак цяла –

щом умра

да съм жива.

А не жива – умряла.

И да имам и тъмна, и светла страна.

С две лица, както имат деня и нощта.

С това цяло сърце, питам те – накъде?

Пълно с вени пробите,

с думи от

стихове.

Всеки може на него да сложи печат.

Да го бута напред, да го връща назад.

Като амфора пълна със мед или злато.

Като тежко имане,

от света

прокълнато.

Щом покаже наивно глава над земята,

свършват дните добри. И започва войната.

Раздели ме на две – да обичаш едната.

Другата прибери

в сянката,

в самотата.

Нека там да стои, нека там да я мразиш.

За да знаеш коя да обичаш и пазиш.

Маргарита Мартинова

 ..

"ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…" Маргарита Мартинова - стихове

ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…

Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата – 
да изгрява,

да влудява съня ти – туй го може Луната.
Бреговете във мен – отдели от реката.

Раздели ми сърцето - да остане пак цяло.
След смъртта

да живее.

Днес е „живо – умряло”.
Да си има и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.

Колко дълго го пазих! А сега – накъде?

Пълно с вени пробити. 
Вместо кръв - 
страхове.
Всяка мъка се вдява и му слага печат.
Ту напред затуптява, ту прескача назад.

Като амфора, пълна със злáто или с мед.

Като тежко имане - при човек

без късмет,

щом е цяло, протягат към него ръка.

На парчета да стане. И да няма следа.

Раздели ме на две! Избери си едната.
Другата затвори в сянката, 
в самотата.
Нека там да стои – и дори да се мразиш…

За да знаеш коя да обичаш и пазиш.

Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : МАРГАРИТА МАРТИНОВА - С НОМИНАЦИЯ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ...

АНГЕЛЪТ И МАРИЯ

Маргарита Мартинова 

Светъл ангел отвори

небето над нея

и през процепа кратък,

колкото

драскотина на коте,

се промъкна в леглото й топло.

Тя бе малко момиче.

Беше още дете.  

Сред праха на градчето крайпътно

израсна. 

В най-последната къща –

със геран и със плет.  

По-последна дори от

последната гара.  

От парите, с които

купуваха хляб.

От вагона ленив на последния влак,

който някой ден, някъде,

ще я откара.

Постави се за малко

на нейното място?

Във съседния град,

във големия свят, със витрини

с бонбони

и много афиши,

със очите си, пълни

със люляков цвят,

гледаше право във нея фетиша.

В миг Мария усети, че

спира да диша.

Беладона й капна нощта

във очите...

И вървя - омагьосано

малко момиче,  

със зеници огромни,

като черна луна.  

И крещя във едно с лудостта

на тълпите. 

А денят й, до днес  

и със пръст недокоснат,  

пълен с дневници, с книги,

с изсушени цветя,

я облече във нова, 

басменичка рокля

и зачака със куфар пред

самата врата.

Помисли – ако ти си на

нейното място…

Всичко там беше: „Чудно!“ „Върховно!”

„Прекрасно!“

Като теб – и момичето стори

точно това:  

раздели си живота на

„преди“ и „сега“.  

Тя седя на концерта –

на първия ред.   

Любовта я допусна. Не поиска

билет.  

Автограф й дари

на мечтите героя: „Пожелай го!

Ще чакам цял живот

да си моя.“

Като ангел, разперил без мяра

крила,

той душата й бяла

мимоходом издра.

Дълго триха годините,

с най-горчивата гума,

от сърцето й надписа - дума

по дума

Ти какво ще направиш

на нейното място…

МАРГАРИТА МАРТИНОВА - С НОМИНАЦИЯ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕТО "АНГЕЛЪТ И МАРИЯ" ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ - АТИНА

АНГЕЛЪТ И МАРИЯ

Светъл ангел отвори

небето над нея

и през процепа кратък,

колкото

драскотина на коте,

се промъкна в леглото й топло.

Тя бе малко момиче.

Беше още дете.  

Сред праха на градчето крайпътно

израсна. 

В най-последната къща –

със геран и със плет.  

По-последна дори от

последната гара.  

От парите, с които

купуваха хляб.

От вагона ленив на последния влак,

който някой ден, някъде,

ще я откара.

Постави се за малко

на нейното място?

Във съседния град,

във големия свят, със витрини

с бонбони

и много афиши,

със очите си, пълни

със люляков цвят,

гледаше право в нея фетиша.

В миг Мария усети, че

спира да диша.

Беладона й капна нощта

във очите.

И вървя - омагьосано

малко момиче,  

със зеници огромни,

като черна луна.  

И крещя във едно с лудостта

на тълпите. 

А денят й, до днес  

и със пръст недокоснат,  

пълен с дневници, с книги,

с изсушени цветя,

я облече във нова, басменичка рокля

и зачака със куфар пред

самата врата.

Помисли – ако ти си на

нейното място…

Всичко там беше: „Чудно!“ „Върховно!”

„Прекрасно!“

Като теб – и момичето стори

точно това:  

раздели си живота на

„преди“ и „сега“.  

Тя седя на концерта –

на първия ред.   

Любовта я допусна. Не поиска

билет.  

Автограф й дари

на мечтите героя: „Пожелай –

и ще чакам цял живот

да си моя.“

Като ангел, разперил без мяра

крила,

той душата й бяла

за "Сбогом" издра...

Дълго триха годините,

с най-горчивата гума,

от сърцето й надписа - дума

по дума

Ти какво ще направиш

на нейното място?

              Маргарита Мартинова