Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

неделя, 26 август 2018 г.

"И ЗАКЛЮЧИ ВРАТАТА!" – IN MEMORIAM, НА БОРИСЛАВ








И ЗАКЛЮЧИ ВРАТАТА!

От днес отавам само аз!
Последна ябълка
върху "Дървото но живота".

Пристъпих прага. Беше тихо.
Ключа оставих под вратата.
Стоеше зад гърба ми къщата,
захапала юмрука си да не заплаче.
За Горе, няма ред.
Но никой
не знае тайните
на Божата погача.

И все остава нещо недовършено -
игла, побита на шевицата в сърцето.
Оградата, със тараби прекършени -
със отпечатък
на баща ми от ръцете.
И крачка, след която
всичко свършва,
без да извикаш даже:
Помогнете!"

Преди, пътувах, зиме, лете.
Да пия варовитата вода.
Тук се научих стихове да пиша.
Да плача върху пясъка сама.
И едновременно го мразех и обичах,
града с черупка
на седефена рапана.
Отвътре – се задъхвах и не дишах -
Отвън – бълнувах
за солената му пяна.

Отвя ме вятърът навътре, към брега.
По яко и от бурен се прихванах.
Днес се завърнах
да си взема сбогом само.
А ябълката вече бе в пръстта.
Съвсем самичка къщата остана.

Последно - трябваше
свещта да угася...

Маргарита Мартинова


"ДО ПОСЛЕДНА ГЛЪТКА ЩЕ ГО ИСКАМ" Маргарита Мартинова – стихове






ДО ПОСЛЕДНА ГЛЪТКА ЩЕ ГО ИСКАМ

Целуна ми ръка, погледна ме в очите
и каза: „Аз съм твоята съдба!“
Не зная откъде си го измисли –
с бруталната си, нагла красота.

По слава е надминал Казанова.
Описано е в не един роман.
Скритом отпивахме от сладката отрова
на многоженната любов на Мопасан.

Какво разбирах от Париж тогава?
Момиче с плитка върху русата глава.
Не с трюфели, закусвах със попара.
Мечтае да се махна от дома.

И се натичах. И се напътувах.
Но жаждата за път е болест зла.
И все си недопил. Все ти се струва,
че искаш още капчица вода.

Докато… не извика мойто име
сред влаковете, на перона „Гар дьо Ест“.
Погледнах го. И казах му – Води ме!
От тук нататък има само – Днес!

Доведе Сена, вярвай, на крака!
Сънлива, със разпусната коса.
Със мостове – блестящи диадеми.
С него я сплитахме –
вълна подир вълна,
докато мракът дойде да я вземе.
Наведе клоните. Които със ръце,
в хамак, изплетен от лъчи и звуци,
люлееха по здрач „Шанз Елизе“.
С „Мерси!“ - да отговарям, ме научи.

Показа сгради – с вход, като икона.
В галериите – тихо, като в храм.
Дали Сезан ще е, Моне
или Горгона,
стояхме, чакахме със часове за там.
Попита ме – с какво е по-различен
поклонникът тук – от Гоген?
От животвореца на статуи – Роден,
от уличният музикант - отличен?
Те всички стават равни на мига,
когато в храма преклонят глава.

Бяхме в Монмартър след това.
Картина за подарък ми избра.
Пихме кафета. Ядохме и миди.
Заклехме се – отново да се видим.

Не давам никой външен да ми каже -
Париж какво е. Нека замълчи!
Който е бил там – гените си даже,
очите си, душата, е сменил.

И ако някой ден и ти, като Вийон,
на ешафода, Маргарито, се качиш,
последните ти думи ще са стон:
„Дайте ми още глътка от Париж!“

Маргарита Мартинова


МОЖЕШ ЛИ ДА ПОНЕСЕШ ДА ИСКАТ ДА СИ ЩАСТЛИВА ВСЕКИ МИГ, ВСЕКИ ЧАС




15 признака, по които да разпознаем несигурния мъж


Има клопки, за които жените трябва да внимават. Ако предишният ви партньор е бил нарцистичен и егоистичен, лесно ще се очаровате от уязвим и привидно скромен човек.

На фона на своя предшественик, който се интересува само от себе си, той изглежда като дар от съдбата. Но и тук има клопки, за които трябва да внимавате.

Отначало изглежда, че имате късмет. Той подарява цветя, не може да откъсне поглед от вас и повтаря, че не заслужава такава красива жена. Но доста бързо този чар може да се замени от други чувства. Грижата и любовта се превръщат в мания, а това може дори да ви изплаши.



Несигурността на мъжа в себе си може да се прояви по различни начини.

Ето 15 от най-честите признаци:

1. Няма друг живот, всички негови интереси, дейности и хобита са изградени около вас и взаимоотношенията. Той не се сприятелява с колеги и иска да прекара всяка вечер с вас. Той вижда работата си като дълг и вече не прави нищо за развитието си. Няма хоби или стремежи към нищо - освен как да прекара цялото си свободно време близо до вас, за предпочитане заедно, така че да не се разсейвате от никого.

2. Той е убеден, че все още мислите за предишния си партньор, без значение от колко време сте се разделили. Той ще търси или дори ще измисли доказателства, че имате чувства към него. Той не може да повярва, че се интересувате от настоящите отношения, защото, разбира се, той не е достоен за вас.

3. Започва да говори твърде бързо за любовта. Буквално след няколко срещи започва да говори за това каква лавина от чувства е засипала сърцето му. Отначало може да се ласкаете, но скоро ще разберете, че това е странно, защото се познавате твърде отскоро.

4. Интензивността на чувствата е прекалено голяма. Той е убеден, че вие ​​сте основното нещо в неговия живот, това, за което той е готов да живее. Това чувство може да бъде много приятно, но рано или късно ще се уморите. Това е твърде голяма отговорност, която не си струва да поемете.

5. Непрекъснато се интересува дали го обичаш. Несигурен, той се нуждае от постоянно потвърждение на вашите чувства. Той се хваща за всякакви трохи на внимание с нездравословен ентусиазъм и изпада в депресия, ако му се струва, че не сте толкова близо до него, както преди. Необходимостта от потвърждение може да възникне по всяко време, независимо дали сте на работа, на важна среща или в космоса. Ако изпратите съобщение от космическия кораб с думите "Обичам те", той няма да ви повярва 100%. В края на краищата той не заслужава любовта ви.

6. Той е ужасно ревнив към всички около вас. Несигурният човек ще ви ревнува от роднини, приятели и колеги. Ако отидеш някъде в компанията без него, той ще започне да те тормози с послания и обаждания. Може дори да ви хареса в началото на връзката, но ще разберете, че това ви лишава от възможността да общувате нормално с тези, които са скъпи за вас.

7. Той заплашва с раздяла, но не директно. Той ще се оплаче жално, че му се струва, че сте охладняли към него. Струва му се, че вече не сте толкова нежна и щастлива, когато се прибира след работа. Че вече не го искате толкова много. И сигурно е по-добре да си тръгнете. Това е манипулация, предназначена да събуди у вас чувство за вина. Усещането за вина ви принуждава да покажете любовта си с цялата си сила, да докажете чувствата си.

8. Той постоянно се оплаква от бившите гаджета, никоя не го харесвала наистина, всички го предали и използвали.

9. Той следи актуализациите ви в социалните мрежи. Има нещо, което публикувате - вече го знае. И е първият, който пише коментар. Коментирали ли сте някого? Той ще го сложи също коментар. Или отговор. И най-вероятно ще бъдете неудобно за всички, които го виждат.

10. Той иска да знае с кого и за какво говориш. Ако говорите с някого, той ще се опита да стои близо до вас и да види екрана. Той може нежно да попита кой ви е позвънил и за какво си говорите, или да попита за паролата ви на телефона под фиктивен претекст. И дори ако в телефона просто гледате забавни клипове за говорещи котки, той не се спира и ще попита дали не е изпратено до вас от таен ухажор?

11. Много често прави подаръци и комплименти. Отначало тази нагласа приятно изненадва, но след това започва да изглежда като опит да ви "подкупи", за да останете при него и да не ходите при някой друг.

12. Винаги подозира за изневяра, прави предположения за ваши несъществуващи любовни дела. Той вижда конкурентите навсякъде и не се съмнява, че ще се поддадете на изкушението - всеки друг човек ще бъде по-добър от него.

13. Той иска винаги да сте с него. Разбира се, всеки има нуждата да се чувства необходим, но има разумни граници. Той иска да сте с него, не на работа, дори да я обичате. Срещите с роднини и приятели също ще го дразнят.

14. Той не толерира критика. Ако се опитате да дадете конструктивен коментар, за да помогнете в нещо, той го възприема като удар в гърба. Той вече не е толкова сигурен в себе си и тук критикувате най-лошите му страхове.

15. Неговото щастие зависи изцяло от вас. В отношенията е важно да се вземат под внимание нуждите на партньора. Но неговите нужди ще бъдат твърде големи: ще трябва да излъчвате щастие и радост денонощно. Ако сте щастливи, той също е щастлив и доволен. Но ако сте заети с работа, болни или тъжни, ще бъде лошо за него. И ще почувствате, че трябва да сте щастливи всяка минута, всеки ден. Не защото сте наистина добри, а заради него. Сигурни ли сте, че имате нужда от това?

петък, 24 август 2018 г.

"ОТПЛАВА КОРАБЪТ БЕЗ КАПИТАНА" - Маргарита Мартинова – стихове






ОТПЛАВА КОРАБЪТ БЕЗ КАПИТАНА

Белият кораб отплава тази нощ.
А капитанът му остана на брега.
Жените го сънуваха.
Мъжете ги ревнуваха
и плътно ги държаха под ръка.

Смокините узряха във градините.
Берачи нямаше.
Моряците пътуваха в морето.
Във сладък сок лежаха плодовете,
съвсем непипнати,
по загорялата земя.

А капитанът не излиза от дома.
От сладост, чак
устата му залепва.
Не пуска дума извън прага да лети.
И зад пердето –
нощ и ден се смесват.

Полека вахтата започва да тежи,
превърната във
кръгова отбрана.
В каютата, без дневна светлина,
и тъжен, и преситен, капитана
затъва в черното море на любовта.

Моряците забравиха,
че вече свършва лятото.
Пристанищата бяха тъй далече.
По тях смокиня не остана необрана.
От сладостта, тъгата се стопи.
Друг командир на мостика застана.

Зад борда дълго ще въздиша капитана.
Докато следващата му любов
го потопи...

маргарита мартинова



сряда, 22 август 2018 г.

"ТОВА Е ЛЮБОВ!" Маргарита Мартинова - стихове




ТОВА Е ЛЮБОВ!

Ако ме питате,
дали съм го сънувала? - Не знам!
А камо ли –
дали съм го целувала? - Не съм!
Не бе запазил ред – на първия балкон.
С кресло, в мечтите ми, не бе се обзавел.
Не бе за мене библия, икона,
натрапчива, непостижима цел.


Как стана? - ако питате,
не мога да ви кажа.
До вчера знаех: своята земя,
компютъра, приятели, паважа –
със счупеното токче пред дома.
И неочаквано към него полетях.
В сърцето му направо се оказах.


Той влезе мигом,
до последния си залив,
във мен. Със пясък търкаше
петите ми на плажа.
Звезди ми сваляше, без думичка да каже.
Разперваше ръцете си широко,
а аз се хващах за врата му и летях.
Исках гранитната му дреха да понося.
Христос от камък бе,
но жив там го видях.


Отстъпи ми водите си зелени,
душата си до чисто да пера.
Оставяше ме всичко да му взема –
не жалеше ни обич, ни храна.
С птички от мрамор,
с мидички, с кристали,
напълни спомена ми – чак да натежи.
В гората пусна живи папагали,
с перца да галят чувства и очи.
Дори започна малко да боли
от красотата му, напънала сърцето
до край. До невъзможност да стои
в двете си камери,
като във гето.


Най-хубавият град на този свят!
Но той самият нямаше сърце,
а черна нощ
с лице от карнавали.
И под танцуващи, разкършени нозе,
душеше с примка бедните квартали.
Така се влюбих, тъй го пожелах!
Разбойник е. Но го преглътнах вече.
Да му простя, в ума си, не можах.
В робство душата ми
завинаги отвлече.


Държи я в „Януарската река“*.
А тялото – на жълтите павета
се върна. Да живее без душа.
Да чака с нея да се срещне…
на небето.

М
аргарита Мартинова
------------------------------------
* „Януарска река“ на португалски – Rio de Janeiro, е името на най-красивия град в света.