ОТПЛАВА КОРАБЪТ БЕЗ КАПИТАНА
Белият кораб отплава тази нощ.
А капитанът му остана на брега.
Жените го сънуваха.
Мъжете ги ревнуваха
и плътно ги държаха под ръка.
Смокините узряха във градините.
Берачи нямаше.
Моряците пътуваха в морето.
Във сладък сок лежаха плодовете,
съвсем непипнати,
по загорялата земя.
А капитанът не излиза от дома.
От сладост, чак
устата му залепва.
Не пуска дума извън прага да лети.
И зад пердето –
нощ и ден се смесват.
Полека вахтата започва да тежи,
превърната във
кръгова отбрана.
В каютата, без дневна светлина,
и тъжен, и преситен, капитана
затъва в черното море на любовта.
Моряците забравиха,
че вече свършва лятото.
Пристанищата бяха тъй далече.
По тях смокиня не остана необрана.
От сладостта, тъгата се стопи.
Друг командир на мостика застана.
Зад борда дълго ще въздиша капитана.
Докато следващата му любов
го потопи...
маргарита мартинова
