Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

сряда, 22 август 2018 г.

"ТОВА Е ЛЮБОВ!" Маргарита Мартинова - стихове




ТОВА Е ЛЮБОВ!

Ако ме питате,
дали съм го сънувала? - Не знам!
А камо ли –
дали съм го целувала? - Не съм!
Не бе запазил ред – на първия балкон.
С кресло, в мечтите ми, не бе се обзавел.
Не бе за мене библия, икона,
натрапчива, непостижима цел.


Как стана? - ако питате,
не мога да ви кажа.
До вчера знаех: своята земя,
компютъра, приятели, паважа –
със счупеното токче пред дома.
И неочаквано към него полетях.
В сърцето му направо се оказах.


Той влезе мигом,
до последния си залив,
във мен. Със пясък търкаше
петите ми на плажа.
Звезди ми сваляше, без думичка да каже.
Разперваше ръцете си широко,
а аз се хващах за врата му и летях.
Исках гранитната му дреха да понося.
Христос от камък бе,
но жив там го видях.


Отстъпи ми водите си зелени,
душата си до чисто да пера.
Оставяше ме всичко да му взема –
не жалеше ни обич, ни храна.
С птички от мрамор,
с мидички, с кристали,
напълни спомена ми – чак да натежи.
В гората пусна живи папагали,
с перца да галят чувства и очи.
Дори започна малко да боли
от красотата му, напънала сърцето
до край. До невъзможност да стои
в двете си камери,
като във гето.


Най-хубавият град на този свят!
Но той самият нямаше сърце,
а черна нощ
с лице от карнавали.
И под танцуващи, разкършени нозе,
душеше с примка бедните квартали.
Така се влюбих, тъй го пожелах!
Разбойник е. Но го преглътнах вече.
Да му простя, в ума си, не можах.
В робство душата ми
завинаги отвлече.


Държи я в „Януарската река“*.
А тялото – на жълтите павета
се върна. Да живее без душа.
Да чака с нея да се срещне…
на небето.

М
аргарита Мартинова
------------------------------------
* „Януарска река“ на португалски – Rio de Janeiro, е името на най-красивия град в света.


неделя, 12 август 2018 г.

Списание „Вкусотии в чинии“, бр. 15 ще ви посрещне днес по вестникарските павилиони




До феновете на списание „Вкусотии в чинии“: Брой 15
ще ви посрещне днес по вестникарските павилиони.
Както го по прави през понеделник - вече 20 години.

Списанието ще ви подсети, че остават само 3 дни до края на абонамента за септември (на стр 24).

Какво сме ви подготвили в броя:

Майсторски клас (на стр. 3):
ГРЪЦКО ПАПУЦАКИ С КАЙМА И ЗЕЛЕНЧУЦИ


(Специално за нашите фенове ще публикуваме рецептата в сайта, под представянето на броя)




Сладкарница „Вкусотии” (на стр. 10-11):


Ø Торта с гердан от малини
Ø Кисел с нектар от кайсии
Ø Белтъчен крем с къпини
Ø Бърз маслен кекс с лимонова кора
Ø Пържени еклери в лек сироп
Ø Домашни бонбони с халва и шоколад
Ø Малини с цедено мляко, бисквити и сладко
Ø Ароматни ванилови палачинки

Меню за приятели (на стр. 12):
1. Саламени кошнички със спаначено пюре
2. Пържени тиквички със сос „Скордаля”
3. Бързо чесново хлебче с пармезан
4. Телешки език „Пикант” с финен сос
5. Пай с кайсии и пудра захар
6. Кафе „Коктейл“ с ром и сметана

Ястието на сезона – чушки (на стр. 13):
ü Печени пиперки по панагюрски
ü Салата с картофи и печени чушки
ü Салата с леща и пиперки
ü Постни пълнени чушки с кускус
ü Шопска яхния с червени чушки
ü Чушки бюрек с картофено пюре
ü Запеканка с пиперки и кашкавал

Животът е не само ядене. Животът е здраве:
ГЪБИЧКИТЕ ДЕБНАТ ВЪВ ВОДАТА
Пази си ноктите. И краката! (На стр. 17)


ЛЕКУВАЙ СЪС „СИНЯ ЖЛЪЧКА“
гастрит и диабет (На стр. 18)

А най-приятното - черешката на тортата е разговорът с актрисата Стефания КОЛЕВА:
ХРАНАТА Е ЧАСТ ОТ ЩАСТИЕТО (На стр. 2-3)
***   ***   ***   ***   ***   ***   ***   ***

Майсторски клас
ГРЪЦКО ПАПУЦАКИ С КАЙМА И ЗЕЛЕНЧУЦИ

Обикновено залагам на по-лесни рецепти, но тази не е от тях. Необходимо е да се подготвят множество зеленчуци и да се преобразят във вкусна и ароматна плънка.

Продукти: Килограм патладжани (5 броя), 300 г кайма смес, 1 среден морков, 3-4 чушки чорбаджийки, 5-6 скилидки чесън, 2-3 домата (около 200 г), 1 глава лук, 4  супени лъжици олио от гроздови семки или обикновено олио, 1 супена лъжица червен пипер, половин чайна лъжичка сминдух, на върха на чаената лъжичка – кимион, по четвърт чайна лъжичка риган, мащерка, розмарин, половин китка копър, черен пипер и сол – на вкус.
Приготвяне: Измиваме и подсушаваме патладжаните, обелваме ги на ленти. Разрязваме ги на две и ги посоляваме. Оставяме наклонени – да се отцедят от горчивата течност.

Подготвяме зеленчуците, като ги измиваме, нарязваме лука на полумесеци, доматите – на филийки, чушките на парченца, а морковите настъргваме. В тиган задушаваме лука, а след това прибавяме морковите и чесъна. Към тях прибавяме каймата и подправките и готвим, докато месото побелее. 

Дръпваме от огъня.
Измиваме оцедилия се патлджн, подсушаваме, поставяме в намазнено плаке, застлано с хартия за печене, с нарязаната част нагоре, капваме по струйка олио отгоре и запичаме патладжаните на 180 градуса за около 15 мин, докато поомекнат. След това изваждаме плакето, леко разпаряме с ножа по дължина патладжаните и с дървена лъжица ги натискаме в разпорената част, за да се вдлъбнат. 

Нареждаме отгоре запържената кайма, поръсваме с наситнен копър, слагаме върху плънката по филия домат и 2-3 парченца чушка и връщаме да се запече получилото се папуцаки за още 10-15 минути. Поднасяме го гарнирано с 2 лъжици гъсто кисело мляко.





"БЕЗ МИЛОСТ!" Маргарита Мартинова - стихове




БЕЗ МИЛОСТ!

Недей ми дава нищо,
което ще си вземеш!
Протегна ли ръка – я отмини.
С монетата от милост непотребна
живота ми
не можеш заплати.

Най-малката ми кражба
не прощавай,
защото няма мяра в любовта!
Пусни ме да си тръгна –
оцеляла!
С раздялата сама да се смиря.

Недей ми дава
капчица надежда!
Троха любов не слагай на дланта!
Аз не умея 
малко да се свеждам.
Със всичка сила ще се строполя -

дърво от гръм, 
прекършено в полето.
Стъбло, подсечено от режеща коса.

Недей ми дава нищо, без което,
не мога да живея
след това!

маргарита мартинова


петък, 10 август 2018 г.

"СЛЯП ИЗБОР" Маргарита Мартинова - стихове








СЛЯП ИЗБОР

От тебе искам – сляпо да се подчиниш!
Ако поискам – в огън да гориш.
В небето – без крила да полетиш.
Не го ли сториш, ще се каеш, запомни.

Христос отново, ако кажа, го разпни!
Народа прост с две риби нахрани.
Като Мойсей – ще разделиш водата.
При себе си – ще викнеш планината.

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел. Или – своя!
В усамотение. Или във строя.
Щом аз ти казвам – значи е така!

Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам?
Във тялото или във мислите битувам?

Аз съм навсякъде, където ме пося:
-     Във всеки миг – с безволева ръка;
-     Във погледа, отвърнат, на очите;
-     Във думите ти – зад езика, скрити.

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел? Би ме мразил до последно!
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Живея аз във теб и ти във мене.
И общата ни пъпна връв се казва Време.
Макар отвън да си доволен и луксозен,
върху портрета си
изглеждаш все по-грозен.

Безсилен си да вдигнеш
срещу мен ръка.
Аз съм животът, който ти избра!
маргарита мартинова



Маргарита Мартинова

четвъртък, 9 август 2018 г.

"ПРЕГРЕШЕНИЕ" Маргарита Мартинова - стихове




ПРЕГРЕШЕНИЕ

Самичка съм със теб в морето.
Не казвам нито „Не!“, ни „Да!“
И само пулса на сърцето
догонва бързата вълна.

Угасват мокрите цигари -
в морето хвърлени звезди.
Въпросът плах: „Какво да правя?“,
като свещица се топи.

Дори водата се подпали
и кипна в вените кръвта.
Отми горещата й лава,
преградите на съвестта.

На волята веслата крехки,
са непотребни при това.
Тъмата смъква всички дрехи,
със безогледна лекота.

Тя тялото превръща в пленник,
затворен между две вълни.
Страстта, големият изменник,
в ръката си ключа държи.

Когато слънцето се върне
и види в миглите - сълзи,
то тихичко ще ме прегърне.
И може би - ще ми прости.

Маргарита Мартинова

понеделник, 16 юли 2018 г.

"СТО ГОДИНИ САМОТА" Маргарита Мартинова – стихове




С    СТО ГОДИНИ САМОТА

Такава празна самота,
край къщите и под небето!
Виси отчаяна луна
и със последни сили свети.

Угасват лампите в града.
В селата спят отдавна вече.
Чия, без капка свян, ръка
на дните радостта посече?

На чановете песента
изпрати във небитието.
С измама присвои труда.
Разтури нивите, полето.

Тя вкара всички в тежък филм.
Пробуди спящата Годзила.
И изпари се, яко дим,
онуй, що в мъки сме градили.

Защо ни трябваше без жал
да си променяме Съдбата?
Щом всеки втори би избрал
вместо в окоп, да е в кревата.
Щом още няма Караджа,
да поведе на бунт раята.

Виси на примката луна,
и сякаш търси с крак земята…

Маргарита Мартинова





неделя, 15 юли 2018 г.

"ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове







ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ

Луната се препъна и се плисна
по черната покривка на нощта.
Небето се ядоса и поиска
спокойствие и малко тишина.

По звездопада се изнизаха звездите,
опърлиха високата гора,
окършиха листата на липите
и тупнаха във младата трева.

Не подозираха за своята безценност.
Не бяха чели Сент Ексюпери –
за хорската жестокост и надменност,
за любовта, измерена в пари.

… И ги изчопляха. И ги гасиха.
И ги претъпкваха в чувалите със крак.
Земята стана рана незашита.
Нощта, по-черна и от дантевия „Ад“.

Помогна им единствено Всевишния,
Дари звездите с ангелски крила.
На праведните връчи им душите,
и ги спаси от земните тегла.

Пред тях да плисне менче светлина,
зора разсънена излезе на балкона.
Под снежнобялата й риза заблестя

Зорница, като мъничка икона.



                Маргарита Мартинова