Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

събота, 25 май 2019 г.

"ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА" Маргарита Мартинова - стихове




ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА[i]


С фуркетите на мисълта,
забити в старата й шапка,
нощем проникваше в света.
Всичко записваше в тетрадка.

Печеше черен кекс със ядки.
Минути? - колкото куплет.
И ни по-дълго, ни по-кратко
от буквите във всеки ред.
В едни - какаото горчеше,
в други не стига захарта.
Зависи – колко дълга беше
във мислите й песента.

Отглеждаше в свойта градина
една единствена пчела.
И още трябваше да има
ливада. И една мечта.
Невидима пчелата беше.
От рими сбираше меда.
Емили сладките печеше,
за да се скрие от света.

Намериха я зад вратата.
За Рая стискаше билет.
Една пчеличка – над главата.
И стих, надраскан със фуркет…

Маргарита Мартинова



[i] Години след смъртта на Емили Дикинсън, намират нейни тетрадки с над 1800 стихотворения. Починала е на 10 май, преди 133 години. Приживе поетесата е известна със своите сладкиши (рецептата на неин кейк е поставена зад витрината на „Дома на поетите“ в Ню Йорк) и със стихотворението си - от какво се прави ливада? - Пчела, мечта и трева. Ако пчелата не пристига - и мечтата стига. Днес я считат за най-голямата американска поетеса.







събота, 27 април 2019 г.

ПРОРОЦИ, НО НЕ В СВОИТЕ, А В ЧУЖДИ ОТЕЧЕСТВА – СЕРГЕЙ ЧЕПИК (SERGEI CHEPIK) ГЕНИАЛЕН ХУДОЖНИК - НЕПОГЛЕДНАТ В РУСИЯ, ОБОЖЕСТВЯВАН В АНГЛИЯ








СЕРГЕЙ ЧЕПИК SERGEI-CHEPIK. ГЕНИАЛЕН ХУДОЖНИК - ПРОРОК В ЧУЖДО ОТЕЧЕСТВО

Сергей Чепик — потрясающий художник, которого Родина исключила из своего пейзажа в 1988 году, наглухо заколотив за ним дверь.
Чепик родился в 1953 году в СССР (Киев), окончил Петербургский художественный институт. Фактически сразу был принят в Союз молодых художников. Но очень скоро стало ясно: его необузданный дар не вмещается в Прокрустово ложе идеологии. А талант провидца Отечеству совсем не нужен.
В 1987-м серия Чепика «Записки из Мертвого дома» (1979 — 1987) была запрещена к показу. Созданные на основе наблюдений в сумасшедшем доме картины отражали повседневную жизнь советского общества, сотканную из слишком знакомых каждому нитей: лжи, паранойи, отчаяния.
В августе 1988-го Сергей прибыл в Париж налегке, с мольбертом отца и своими картинами. Благодаря будущей жене — француженке мастер получил полную свободу. Спустя всего три месяца его серия из Мертвого дома была удостоена золотой медали на выставке в Парижском осеннем салоне.
Россия терзала художника и на Монмартре. Все лучшее создано и посвящено ей — в попытках осмыслить трагизм русского пути. По воспоминаниям жены, Чепик пришел к выводу, что получил свободу в изгнании для того, чтобы служить России. Серия «Россия». 1991. Аничков мост.
Советскую перестройку мастер наблюдал издали. «Красная площадь. Смута». 1993-1994.
«Россия распятая». 1999.
В 1995-м Чепик впервые за годы эмиграции посетил Отечество. Вернулся в Париж в печали и раздражении. Он почувствовал, что русский народ опять обманут в своих надеждах. Свое видение доморощенной демократии выплеснул на холст. «Голгофа». 1995-1996.
В 1999-м, когда нефтедоллары хлынули золотым ливнем и у нас наступила пресловутая «стабильность», Сергей Чепик в парижской мастерской почему-то пишет серию «Россия распятая. Смута». «Россия распятая. Тройка».
Сергей Чепик и натура. Не первая и не последняя. Ему посчастливилось принимать в своей мастерской даже Маргарет Тэтчер. По мнению жены, Франция подбрасывала мастеру ярких красок… «Фламенко». …не позволяя уйти с головой в одиночество. «Подсолнухи».
Русский художник Сергей Чепик умер в ноябре 2011 года в Париже. Родина не заметила кончины «блудного сына». Это несправедливо. Однако Мастер и его полотна теперь принадлежат Вечности. И пигмеи не смогут их ни изъять, ни запретить.



сряда, 24 април 2019 г.

Black Series of real Life "ДОЛНАТА ТЕРАСА" Маргарита Мартинова - стихове








Black Series of real Life
ДОЛНАТА
ТЕРАСА


Много сте строги към тях, господа!
Навярно от Господ по-строги сте даже.
Громете в копторите бедни деца!
Срещу правилата да ритат – не може!

Отнемайте смело пари за храна.
И правилно.  
Всеки е длъжен да ходи!
Едни с Mercedes, други пеша.
А някои може - и боси, и голи.

Много сте твърди – хвала, Господа!
За всяко отсъствие –  пъдим и гоним!
До кофите вчера дете си игра
със празна кутия от скъпи бонбони.

Облиза я бърже от всяка страна.
Там дето трохичките тайно залепват.
Ръцете му бяха все още с калта.
Вземете му детските!  После е лесно.

То няма да мине в по-горния клас.
То няма да стигне до средната класа.
След туй ще мете тротоара пред вас.
И двеста квадратната  ваша тераса.

Създайте от днес, чак до края – респект!
Да види от малък, кой тук е сайбия.
Какво от това, че от глад ще умре.
Че някой ще тръгне със кол да ви бие.

Много сте лоши към тях, господа!
Навярно сте хванали бога за пеша.
Оставят ръцете ви мръсна следа.

Но дебне разплата живота ви грешен...

Маргарита Мартинова

Картина: Сули Сеферов




неделя, 14 април 2019 г.

Маргарита Мартинова "КИБЕР…" (Или стихът на прага на „Черните дупки“)

КИБЕР… (Или стихът на прага на „Черните дупки“) Маргарита Мартинова - стихове





КИБЕР…
(Или стихът на прага на „Черните дупки“)

Разбийте римите
на милион парчета,
на атоми, на неутрони!
Със лазер нарежете стиховете,
в които редовете са
с пагони.
На думите езика изтръгнете
със клещи!
Заковете го с пирони!
Светът е пренаситен от поети.

Поезията е в агония!

Махнете си натруфените дрехи
(изгладения ръб на панталона).
С тях караш ли
по звездните пътеки –
заспиваш
и се блъскаш в небосклона.

Речта е мисъл,
изтървана в битието.
Тя полета не може да догони
на електрона,
обикалящ във полето
на нищото –  
под черните балкони.
До прага им щом стигнеш –
ще се вижда
зад границите на стопената материя.
Където времето
не ще да се придвижва.
Пространството е истинска мистерия.
Вселената там себе си изяжда.
И цели светове умират.
Прелиства Разумът със тъмна жажда,
на Айнщайн
грешките открива.

Не са ли римите ни
кулички от пясък,
строени на Всемира в океана?
Да ги прегазим,  
стъпвайки нататък –
към черната Космическа савана…

маргарита мартинова



сряда, 10 април 2019 г.

"ЗА ДУМАТА, КОЯТО НЕ НАМЕРИХ"





ЗА ДУМАТА, КОЯТО НЕ НАМЕРИХ

Най-простичките думи
най-трудно се намират -
зрънца, подскачащи по пода в паметта.
Във детството си
денем ги събирах,
повтарях си ги вечер – да заспя.
Приличат на шишарки във гората.
На катерички
със опашки от крила.
На две луни – обърнати обратно,
а между тях – хамака на нощта.
Къде е тя?
Най-простичката дума.
Заради теб я ровя в мисълта.
За цветето, което си ми купил,
макар че си го счупил
пред дома.
За изненадата
със грозничката рокля,
която никога не ща да облека.
За нещото, което ме разчопля,
а аз ти викам:
„От дима сълзя!“
Навън е цъфнала липата медоносна.
Целува устните й
мъничка пчела.

Ще ти я кажа думичката после.
Сега е по-добре
да замълча.

Маргарита Мартинова







понеделник, 1 април 2019 г.

"ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА" Маргарита МАРТИНОВА – стихове



                   ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
                   КЪМ ГРАДУШКАТА    

                       

Разби градушка в челото на здрача
препълнените делви със зърна.
Земята се превърна във сираче
под грубата, студена пелена.
Във къщата, по-стара от баща й,
дуварите - поне на сто лета,
в пристилката си 
тихичко ридае
най-бедната женица на света.

Градушка вън помиташе житата.
 Животът се превиваше - сакат.
Зърната падаха със формата на глад.

Валеше град.
Валеше глад.

Градушката вършее по-нататък.
Прерязва клони, планове, съдби.
И без пирониприкован за прага,
мъжът потънал в себе си стои.
Превръща Бог, без даже да се крие,
мечтите му 
в купчини тенекии -
кола от "триста коня" - оседлани.
Назобени със град.
И попиляни.

Остана само със юзда в ръката.
Не знаем - кой е крив, и кой е прав.
Зърната падаха със формата на гняв.

Валеше град.
Валеше гняв.

Над бедната мансарда на тавана,
градушката подскачаше – пияна.
Зърна се мятаха на тумби по улуците.
Пропадаха със смях между капчуците.
А той и тя лежаха на дивана.
Не виждаха, не чуваха я даже.
Над тях чадър разпери любовта им,
преди градушката
„Довиждане“ да каже.
Зърната падаха със формата на грях.

Валеше град.
Валеше грях.
Прощава Господ, стига да си млад...


                  Маргарита Мартинова

петък, 29 март 2019 г.

"10-ТИ БРЮМЕР НА „СВОБОДАТА“ - Маргарита Мартинова, стихове







10-ТИ БРЮМЕР НА „СВОБОДАТА“
На И.А.



Беше в час по рисуване. И нещо отминало.
Темата на класа: "Свобода!"
Скука дремеше тихо по старите чинове
на дланта си подпряла глава.
А отвън във стъклата се блъскаше лудо
пеперуда със сини крила.
Тъй различна от молива сив – като чудо!
Най-накрая успя, и влетя.
В миг се скупчиха всички тела, превъзбудени:
"Свободата при нас е дошла!",
Някой бързо наряза небето на късове,
за да шият от тях знамена.

Друг наслага палатки по главните улици,
и къде, кого види – подбра.
Хоризонтът опушен полека изпружваше
над града уморени крака.
По села овехтели, с опадали зъби,
мряха крави. Изклаха стада.
Полугладни деца се събраха на тумби
да крещят: Свобода, свобода!
Профуча през прозореца в класната стая
черна факла с димяща главня.
Изгоря петолъчката, без да узнае
дали има изобщо вина.

Пеперудата приказна, 
със криле изумрудени, отлетя. 
И къде е сега?
Нито някой си спомня. Нито някой я знае.
Свобода!
Свобода?
Свобода…

Маргарита Мартинова
––––––––––––––––––––
*Алюзия с преврата от 18 брюмер, VIII година от Първата френска република (9 ноември 1799 г. по Грегорианския календар)- Директорията е свалена от власт, разпуснати са законодателните органи, създадено е правителство начело с Наполеон Бонапарт




понеделник, 25 март 2019 г.

Новият великденски брой с над 100 рецепти за козунаци и агнешко на сп. "Вкусотии в чинии" е вече по павилионите!



ТЪРСЕТЕ, ЗА ДА НАМЕРИТЕ – НА 25 МАРТ
цветните „Вкусотии в чинии“ по рецепти от цяла България, под надслов:

„ВЕЛИКДЕН – ВСИЧКО НА ТРАПЕЗАТА“

Бонус за читателите на сайта: рецептата на Емили Дикинсън „Черен кейк“

Награди за най-добрите рецепти: продукти на REFAN


Великден нито е близо, нито е далече. А подир него и Гергьовден. Добрите стопани не вършат нещата в последния момент. За да сложиш „Всичко на масата“, трябва отдалече да планираш, да купиш, да подготвиш заготовките. Кой ще ни помогне? Разбира се списание „Вкусотии в чинии“ с вярната си дружина от фенове, които са подбрали за вас най-добрите рецепти.

Ø КОЗУНАЦИ ЗА ЮНАЦИ: Козунак 40 яйца. Козунак с 25 яйца.
Ø КОЗУНАЦИ НА ПЛИТКИ И РУЛА: Шарен асеновски козунак. Маков козунак с ябълки. Кокосов козунак. Козуначено руло с плънка от бити белтъци.
Ø ВЕЛИКДЕНСКИ ПЕЧИВА ОТ ИЗТОК И ОТ ЗАПАД: Сладкиш на писателката Емили Дикинсън. Словенски сладки. Австрийски козунак.
Ø КОЗУНАЦИ „СЕКЪН ХЕНД“: От сух козунак сочен щрудел. Тирамису от баят козунак.
Ø ШАРЕНИ ЯЙЦА: Боядисване с ориз. „Вихрушки“ с желатин. Шарени яйца с балдиране (див керевиз). Боядисани с вълшебния восък.
Ø ЛАКОМИ КУРАБИЙКИ: Войнишки курабии. Сусамени кифлички с локум и орехи. Орехови пръчици. Козуначени кифли с шоколад. Соленки – панделки. Великденски кифлички. Захаросани възелчета.
Ø ЦЯЛО АГНЕ НА ФУРНА: Цяло агне, печено в кожа. Цяло агне на шиш. Агне в домашна пещ по стара рецепта.
Ø АГНЕШКИ МАНДЖИ СЪС ЗЕЛЕНИИ: Агнешко с киселец. Агнешко с коприва. Печено агнешко в тиква, в тесто, в сено. Кафта мишце (Ливан). Агнешко с пресни картофи. Агнешко с пресен чесън.
Ø  ВКУСОТИИ С ДРЕБОЛИИ: Черен дроб по немски. Кокореци по гръцки. Пълнени шерденчета. Агнешка сарма кебап. Чревца с пресен лук.
Наш гост е ангелогласната народна певица Росица ПЕЙЧЕВА. Песента и влиза направо в сърцето и навлажнява очите. А животът й… За него ще ви разкаже самата тя.


„ЧЕРЕН КЕЙК НА ЕМИЛИ ДИКИНСЪН“
Продукти за 2 стандартни или 4 малки форми:
2 чаени чаши брашно, половин чаена лъжичка бакпулвер, половин чаена лъжичка сол, половин индийско орехче, настъргано на ситно ренде, 1 чаена лъжичка канела, щипка смлян карамфил, 5 яйца, 225 г краве масло, на стайна температура, 2 чаени чаши захар, 50 г меласа (сироп от захарна тръстика), 100 мл бренди, 200 г стафиди, 200 г сушени боровинки, 350 г орехови ядки, 220 г ядки пекан (американски орех).
Бележки към рецептата: Вместо 2 по-големи самуна, можете да направите 4 по-малки - в зависимост от големината на формите, в които ще изсипете тестото.

За приготвянето на сладкиша са ви нужни няколко форми (може да използвате и алуминиеви, за еднократна употреба), миксер с накрайници за разбиване и такива за бъркане на тесто, няколко големи купи, хартия за печене.
Приготвяне: Загрейте предварително фурната на 180 градуса, като сложите на дъното и широк метален съд с вода. Подгответе формите за сладкиша, като ги застелите с намаслена хартия за печене – един лист на ширина и един по дължина, така че да се получи нещо като кръст, чиито страни изскачат извън борда. Подгънете стърчащите краища. 

Сипете в голяма купа сушените плодове и ядките и ги объркайте с ръце. В отделна купа смесете сухите съставки – пресейте брашното с бакпулвера, добавете солта, индийското орехче, канелата и разбъркайте. Пресейте отново и оставете настрана.
Отделно смесете влажните съставки: В купа счупете яйцата и ги оставете настрана. В отделна купа сложете нарязаното на парчета меко масло и го разбийте с миксера. Започнете да добавяте захарта на малки дози, при постоянно разбиване, докато привършите количеството. Бийте до получаване на пухкава кремообразна консистенция, в която не можете да различите кристалчетата захар. Към получения крем, при постоянно биене, започнете да добавяте на части яйцата. След като сместа ги поеме, сипете и меласата. Разбийте всичко до хомогенност.
Приготвяне на тестото: С миксер започнете да разбърквате маслената смес на средна скорост, като постепенно започнете да добавяте брашното. Бъркайте, докато брашнената и маслената смес се хомогенизират в еднородно тесто. Накрая добавете и брендито. (Тук е важно да се отбележи, че разбъркването не трябва в никакъв случай да става на висока скорост, а на средна или ниска, в противен случай тестото ще стане твърдо.)
Финално замесване: Сипете тестото в купата при микса от сушени плодове и ядки. Започнете да бъркате с голяма лъжица, докато не се убедите, че всичко е добре омесено и няма останали непокрити орехи или плодове. Разсипете тестото в подготвените форми до две трети от височината им. Сложете ги на средно ниво във фурната и печете до готовност.

Извадете готовите сладкиши от фурната и оставете да изстинат. В момента в който можете да държите формата в ръка без да се опарите, извадете сладкишите и отстранете хартията. 

Сладкишът се нарязва, след като е добре изстинал. Можете да го съхраните в хладилника до 2 седмици, ако го увиете добре в намаслена хартия за печене или за няколко месеца, при положение, че го увиете добре в полиетиленов плик или свежо фолио и поставите в камерата.