КИБЕР…
(Или стихът на прага на „Черните
дупки“)
Разбийте римите
на милион парчета,
на атоми, на неутрони!
Със лазер нарежете стиховете,
в които редовете са
с пагони.
На думите езика изтръгнете
със клещи!
Заковете го с пирони!
Светът е пренаситен от поети.
Поезията е в агония!
Махнете си натруфените дрехи
(изгладения ръб на панталона).
С тях караш ли
по звездните пътеки –
заспиваш
и се блъскаш в небосклона.
Речта е мисъл,
изтървана в битието.
Тя полета не може да догони
на електрона,
обикалящ във полето
на нищото –
под черните балкони.
До прага им щом стигнеш –
ще се вижда
зад границите на стопената материя.
Където времето
не ще да се придвижва.
Пространството е истинска мистерия.
Вселената там себе си изяжда.
И цели светове умират.
Прелиства Разумът със тъмна жажда,
на Айнщайн
грешките открива.
Не са ли римите ни
кулички от пясък,
строени на Всемира в океана?
Да ги прегазим,
стъпвайки нататък –
към черната Космическа савана…
маргарита мартинова