МАНИПУЛАТОРИТЕ И ТЕХНИТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ

МАНИПУЛАТОРИТЕ

Как се манипулира общественото мнение?

поред Ноам Чомски * съществуват 10 широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение. Ето кои са те:

1. Разсейване: 

Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото във важни сфери на науката като икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.

2. Създайте проблем, предложете решение

Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, един вид „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за преодоляването й. Например - фокус върху нарастващото насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.

3. Стратегия за постепенно налагане

Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот - ако всичко това се бе случило по едно и също време, най-вероятно щеше да доведе до революция.

4. Отлагане

Друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изискват усилия на момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и че необходимата жертва може да бъде избегната. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за промяна и да я приема смирено, когато му дойде времето.

5. Третиране на хората като малки деца

По-голямата част от рекламите, предназначени за масовия потребител, използва такава реч, аргументи, образи, понякога и детска интонация, че да се асоциира със слабост, все едно аудиторията е малко дете или умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години, то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Тази реакция ще бъде лишена от критична оценка.

6. Повече емоции, отколкото разум

Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече използването на емоционален фактор позволява да се достигне до подсъзнанието на човек и там да се заложат идеи,желания, страхове, принуда или модел на поведение.

7. Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението

Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и подчинени. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно за ниските социални класи да превъзмогнат своето невежество.

8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността

Убеждаване на населението, че е модерно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

9. Засилване на чувството за вина

Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се самообвинява, което води до депресия и потиска предприемането на действие. А без действие, няма революция!

10. Да познаваш хората по-добре, отколкото те познават себе си

През последните 50 години стремглавият напредък в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека както по отношение на неговата физиология, така и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото той самият.

* Ноам Чомски - „най-важния жив интелектуалец” според в. „Ню Йорк Таймс”

ИМА МНОГО НАЧИНИ, ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО

ИМА МНОГО НАЧИНИ ДА СИ ИЗЯДЕШ ВРЕМЕТО

1. Неумение или нежелание да планираш работното си време

2. Липса на усет за време

3. Навикът да се захващаш за няколко задачи едновременно

4. Неумението да степенуваш приоритетите

5. Желанието ти да си полезен на всеки

6. Неумението ти да отказваш и да казваш твърдо: „Не!”

7. Безпорядъкът на работното ти място

8. Избиране дреха точно преди тръгване за работа

9. Суетливото търсене на записки, документи, адреси, телефонни номера

10. Мудност и нерешителност

11. Прибързано претупване не нещата

12. Самосъжалението във връзка с минали грешки и несполуки

13. Безцелни телефонни разговори

14. Навикът да разпускаш с компютърни игрички, да следиш програмите на телевизиите

15. Общуване в различни социални мрежи и чатенето

16. Навикът на всеки 15 минути да проверяваш профила си във фейсбук, блога си, пощата или друга информация

17. Отлагането на важни задачи за края на работното време

18. Недоспиването и недостатъчното възстановяване от работния ден

19. Липса на мотивация

20. Непълната или закъсняла информация

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $: Река Йордан – покръстване за 25 долара Последен ден в Израел, преди да го напуснем в търсене на изгубения...

РЕКА ЙОРДАН - ПОКРЪСТВАНЕ ЗА 25 $

Река Йордан – покръстване за 25 долара

Последен ден в Израел, преди да го напуснем в търсене на изгубения град Петра. Автобусът бавно лъкатуши през пустинната земя и дори мощният климатик едва бори горещината от жестокото слънце. Всяка спирка и разглеждане на забележителност се превръщат в наказание. Групата започна да губи концентрация, а водата навсякъде бе по-скъпа и от бензина. Малко преди да добием търговския вид на изсушено грозде, шофьорът гарира пред малък оазис. Оазисът има добре заварден вход, а до него води алея, оградена с дълъг белосан зид, по който на дванайсет езика е изписан евангелски текст. Единият от тези езици за моя изненада се оказва български. Мястото е река Йордан и както всички знаем, тук Исус е бил кръстен от Йоан. Колкото и некрасиво да звучи, в този момент свещената река даваше единствения шанс да се съчетае духовното пречистване с една освежаваща баня. Разбира се, в 21-ви век по туристическите места, макар и свещени, няма безплатен обяд, пък бил той и под формата  на накисване в зеленикави мътни води. А да достигнеш до тях, не се оказа никак евтино. И тъй като ритуалът на кръщаването за всеки от нас бе минал години назад, оставаше дилемата – 25 долара за бяла роба, топване и душ или свещено, но безплатно нагазване до ходилата. Всеки му според вярата, но най-вече според кесията.

Река Йордан освен исторически е и единственият водоизточник, захранващ Мъртво море. Мислех си за този факт, вгледан в едва движещия се поток с широчина не повече от 30 метра, когато някой спомена, че преди да бъде построен язовир нагоре по течението, нейните води са давали живот както от страната на Израел, така и на Йордания. И въпреки скромния дебит на изпроводяк всички напълнихме по бутилка от минерална вода напук на 5-доларовите разфасовки, продавани в религиозния павилион.

Слънцето потъваше в портокалово оранжевия залез, когато стигнахме Тверия. Градът, построен от Ирод Антипа и кръстен в чест на римския император Тиберий, щеше да служи за наша резиденция до следващото утро.

Малко неща можеш да разгледаш, на непознато място, с ограничено време и най-вече убит от път. Но това, което видяхме през тази вечер, бе удар в десетката. Кокетната, но непретенциозна крайбрежна улица с нищо не издаваше какво ефирно шоу очаква онези, които провлачват крак по линията на вълнолома. Само тълпата от скупчени хора, взрени с очакване към нощния хоризонт, ни накара да поспрем, чудейки се за какво всъщност е цялата тази тарапана. В следващия миг като че всичко пред очите ни избухна. Това бе взрив от една невероятна хореография от музика, светлина и танцуващи водни стълбове. Въпреки дългия път и въпреки умората последвалият половин час ме накара да забравя за всичко -  той ме потопи в едно от най-великолепните представления, на които съм се наслаждавал в живота си. Пеещите фонтани не са някаква новост, гледал съм ги във Вегас, има ги в Дубай и Макао. Уникално тук бе хрумването милионите водни пръски да бъдат превърнати в огромен екран, на който като спуснати от небето се явяваха образи, свързани с еврейската история и държава.

Заредени с прекрасна емоция от преживяното, следващата утрин поехме към израело-йорданската граница.  Всъщност не можех и да си представя колко по-различно е всичко, което ме очакваше в Хашимитското кралство. Смятах Израел, с неговите странни за нас обичаи, за някаква представителна извадка на страните от Близкия изток. Да, може да има конфликти със съседните нему държави, но нали все пак делят една граница, а и толкова дълга хилядолетна история. Предстоеше ми обаче да разбера, че Израел, евреите и юдаизмът нямат почти нищо общо с Арабския свят (освен земята, за която воюват). Това се установи още на контролно-пропускателния пункт. Мерките за сигурност са свирепи. Ако напуснеш маркировката на коридора за преминаващи, най-малкото могат да те накарат да се проснеш по очи, след което под дулото на автомати някой с евентуален риск за живота си да те провери дали не си атентатор-самоубиец, целия опасан в експлозиви.  

Израелските граничари не носят униформи. Те са цивилни  и можеш да ги различиш единствено по баджа, слънчевите очила и оръжието с положен върху спусъка пръст. Отношението им е строго, но същевременно и учтиво. Само след стотина метра, вече преминали оградената с мини полоса, ни посрещат йорданските гранични власти. Всички служители бяха излезли като под калъп – изгладени униформи, ослепяващо лъснати обувки и задължителен мустак. И може би най-важното - нямаше го това огромно напрежение, което витаеше само няколко минути по-рано. Ала традициите, до които ми предстоеше да се отъркам през следващите дни, щяха да обяснят всичко...

За вас пътува, направи снимките и написа Станислав ИВАНОВ

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА: 

Който строи дворци за деца – руши стените на затворите   

* Ако искаш да се възхитиш – иди до Виена! 

* Ако искаш ...

ВИЕНА - ГРАД НА ЖИВОТА

Който строи дворци за деца – руши стените на затворите 

Ако искаш да се възхитиш – иди до Виена!

Ако искаш да си заможен – работи във Виена!

Ако искаш да си спокоен – остарей във Виена!

 

● За втори пореден път Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот, а от края на миналия век постоянно заема челно място в класациите на Европа.

● Какво ли би написал днес Маяковски, ако беше поживял в австрийската столица

Маргарита Мартинова
(Виена, юли, 2010 г.)

Във Виена нищо не трябва да бъде възприемано самó

за  себе си. Защото там това не трябва да става. Отделиш ли архитектурата, многочислените галерии и изложби, културния живот, от протичащите в града събития и от грижата на общината за нейните граждани – пъзелът няма да се нареди!

Все едно си ходил на куц крак във Виена, ако забележиш само потъналия в лукс и вкус дворец Шьонбрун (бивша лятна имперска резиденция), с неговите паркове и езера, със залите на император Франц Йосиф и императрица и Елизабета, с драматичните  истории на изключителна любов, разделена с дълга към отечеството, без да ти направи впечатление че днес в една от тези зали под тежките полилеи най-обикновени туристи слушат „Моцарт + вечеря” срещу скромната сума от петдесет и няколко евро.

Ако говорим само за дворците и архитектурата на Виена, а отминем факта, че тя е люпилница на съвременни творци – пак ще бъдем едностранчиви. Затова непременно трябва да се спомене, че във Виена изгря звездата на най-атрактивната и скъпо платена оперна прима, дошлата само преди осем години от Украйна - Анна Нетребко, която „успява да превърне всеки спектакъл в собствено шоу”. Но тогава трябва да разкажем и за световно известната певица Ани Ленъкс, посветила последните си години на каузата на болните от СПИН, която пя това лято на „Heldenplatz” пред петнадесет хиляден митинг, без да вземе нито цент.

Клинтън каза една истина, после всички я повториха

Ако искаме усещането ни към движението и живота в австрийската столица да е по-пълноценно – няма как да отминем  международната СПИН конференция, на която 25 000 делегати се бяха събрали в конгресната зала „Винер месе” (дълга колкото разстоянието между две спирки на метрото) и част от тях, изморени от презокеански полети, спяха между две сесии направо по меките мокети, докато в това време течеше прелюдията на разкошния виенски „Бал на живота” (събрал 1 300 милиона долара в помощ на болните от СПИН), чиито най-евтини билети струваха 150 евро, а скъпите – по 1800.

Няколко дни подред от първите страници на австрийската преса снимки на Клинтън от бала озаряваха читателите, но когато се изправи пред конференцията, той каза едни от най-точните и сурови думи за ненужното пилеене на пари от фондовете на СПИН организациите: "В прекалено много страни много пари се харчат за прекалено много срещи, в които участват прекалено много хора, които взимат прекалено много самолети, за да оказват прекалено голяма техническа помощ."
„Това е харчене на огромни средства в условия на криза, но не за лекуване на болните и серопозитивните.” – присъедини се към него и Бил Гейтс, който от пет години отпуска по 100 милиона долара на Световния фонд за СПИН. И още се оказа, че неговите пари са капка в морето от необходимите 20 милиарда, защото спинът продължава да шества по света, да се превръща в болест на младите хора (повече от половината нови случаи са сред младежи между 14 и 25 години). И че спинът не само е почукал на вратите, но е и залял страните от източна Европа поради огромния брой на наркоманите.

И пак там, във Виена се разбра, че учените от цял свят са разочаровани от политиците от цял свят.

 „И резултатите от научните открития вече дават възможност на заможните пациенти да плащат за новооткритите медикаменти и така задълго да поддържат с живота си със съответното лечение. Да продължават да работят, да правят секс, да раждат деца и даже с нетърпение да очакват внуци. Но за 10 милиона болни и бедни в света пари за лечение няма! Създадохме ви инструментариум, предоставихме ви данни, дайте ни пари, за да приведем откритията си в действие!”  

И този форум не може да бъде подминат, защото той се проведе не случайно във Виена, не случайно в Австрия.

Как конференцията за СПИН се превърна в събитие за всички виенчани

Всеки факт в австрийската столица има връзка с предходни сбития и с последващи действия. И не случайно общината бе домакин на събитието – тя бе въвлякла голяма част от своите граждани в подготовката и в празненствата. Украси по кафенетата, по сградите, раздаване на пропагандни материали, купони тук и там, тържество пред кметството – всичко ставаше под знака на червената кръстосана лента – символ на солидарността на хората по цялата земя.

Конференцията се проведе там не само заради парите, а и защото Виенчани са толерантен народ.

Млади хора вървяха по улицата, маскирани като храстчета, цветенца и ангелчета (мотото на празненствата беше майката Земя). Възрастните се трупаха пред кметството да зърнат световните светила – Упи Голбърг, Диане фон Фюлстенберг, Кенет Коул, Клинтън.

Туристическите агенции бяха обявили да гостите специални лесбо и хомо турове, които показват на туристите произведения на изкуството, статуи, фонтани, картини, свързани с интимните предпочитания на на-известните исторически мъже на Австрия, воглаве с принц Евгений Савойски.

Виенчани уважават миналото си, настоящето, бъдещето си. Уважават и различното.

Дори социалните програми на община Виена имат общо с това по-далечно, по-близко минало и настоящите събития, и утрешния ден, защото и те са част от непрекъсването на връзката, от поемането на щафетата, от приемствеността, превърнала една столица (1700000 жители), не по-голяма от София, в една държава, с не по-спокойно минало от България (дори с по-неспокойно) в най-добрият град за живеене в света.

Девизът е – никой да не изпадне извън коловоза

Попитах един сърбин, който работи на рецепцията на хотел Белвю: „Друже, как се чувстваш в този град?” – „Спокоен съм. За себе си и за своите деца. Обиколил съм Европа, но тук е най-добре!”

Попитах един българин, работел дълги години в дипломатическите ни мисии и установил се тук като шофьор на бусче, за да е по-близо до сина си, студент: „Защо си слязъл на по-ниско ниво? В България можеше да се намери нещо по-престижно за теб?”. А той ми каза – че тук животът е по-сигурен. Закачили са се за социална програма за интеграция на чужденци, скоро са получили и жилище.

Попитах една българка, която след 15 години труд и дисциплина, бе успяла да направи собствено едно малко пансионче – защо държи на Виена? Пак същия отговор: „Тук всичко е точно. Черното е черно и бялото – бяло. Има правила. Има лостове за помагане”.

Правила, лостове, помощ. Сякаш думи, казани от инопланетяни.  На хора живеещи на светлинни години пред нас, а не само на 1000 километра по-назапад

Ето това няма как да го научиш само от разходките по дворци и галерии. Просто влезте в сайта на общината. Когато го направих аз усещането беше - сякаш попаднала в космически кораб с напълно непознато оборудване. Програми, програми, програми – за младежта, за зелената планета, за вредните емисии, за запазване на културното и историческото наследство, за адаптация на чужденците, за жилища за възрастните хора – (над шейсетгодишните са около 370000), за адаптацията и емоционалния комфорт на остаряващите,  за социално слабите, за лекуващите се, за децата и младежта. И всички програми – работещи. И всички те – създадени от години, проследявани, контролирани, финансирани. С други думи действащи.

 У нас правят хосписи за умиране, там строят „Домове на живота”

Една сред програмите обаче в други страни би била „най-излишна” – тази за възрастните хора. За възможността им да обитават жилища на общината, където ще са обгрижвани. Или за удължаване на престоя им в собствените домове, като за целта се полагат особени грижи от съответния патронаж. За психологическия им комфорт, за подпомагане адаптирането към по-различния живот, който човек води след пенсионирането си.

На куц кон ли е заложила виенската община? - помислих си аз. Да дойдат да видят у нас – сечеш клона, и възрастните окапват бързо-бързо. „Няма старец – няма пенсия”,  както би перифразирал Сталин, ако бе жив днес. Домовете ни – социалните – като погребални агенции. Частните – външно напудрени, но вечер като теглят ключа – никой нищо не знае какво става вътре. И на фона на скритите и явни драми в нашенски хосписи, община Виена създава от десетилетия мощни програми за работа със застаряващото население, хвърля огромни средства за построяване и превръщане на стари сгради в прекрасни места за обитаване от възрастни хора. „В тези домове те ще прекарат остатъка от живота си, затова всичко там трябва да е прекрасно и добре обмислено” – казва Соня Весели, един от заместник кметовете на общината, отговарящ за здравеопазването и социалните дейности.

Квартирите в сградите са едностайни с бокс, хол и преддверие, с нови мебели, парно и топла вода. Предвидено е посещение на лекар, социален работник, психолог и носене на храна и почистване. В някои от сградите, наречени „ къщи на живота” има детски градини – за да могат различни поколения но „на един акъл” да общуват, малките да радват възрастните с песни и рисунки, възрастните, да насърчават малчуганите със своя опит. И тогава попитах Соня Весели, която едновременно беше председател или член на почти всички възможни организации, грижещи се за възрастните хора: „Защо хвърляте толкова в тази насока, пренебрегвана от други държави?”

«Това е много важно не само за старите, но и за по-младите. Работещите виенчани биха искали да са сигурни, че родителите им ще имат приятен и осигурен живот през така наречената трета възраст. По-удобно е ангажираните с работата си и с децата си синове и дъщери, да не бъдат натоварвани и с проблемите на пенсионираните си близки. За да им помогнем - община Виена се старае да предлага най-разнообразни услуги. И в това ни старание проличава нашето уважение към по-възрастните виенчани.»

Дали пък тайно не са строили социализъм?

 „Социална Виена”! – това е едно от лицата на града с най-високо качество на живот. И ако го нямаше него, нямаше да има нито добре поддържаните сгради, нито обгрижените култура и изкуство, нито световните форуми. Но създаването на ”Социална Виена” не е мероприятие от днес, нито от оня ден. Още през 1918 година Фердинанд Хануш, когото смятат за архитект на социалното осигуряване на Австрия, изработва първата програма в три етапа -  и я изпълнява. През 1919 година един лекар – д-р Юлиус Тандлер в качеството си на съветник към общината създава програма за лечение на децата и подпомагане на семействата им и организира мрежа от детски градини и медицински служби към училищата, казвайки прословутата си фраза: ”Този който строи дворци за деца – руши стените на затворите!” А след войната през 1946 година се полагат основите на пенсионерски клубове, които да приютяват и подпомагат възрастните виенчани.

Днес десетилетия по късно въобще не звучат нескромно думите на д-р Хойпер, кметът на австрийската столица: „За втори път подред Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот.” И добавя, че след деветдесетте, Виена постоянно заема челно място в Европа. Дори Цюрих и Женева се нареждат след нея. И дори г-н Хойпер и да не си е писал оценка сам на себе си, както обичат да правят това у нас, смятам че виенчани, цяла Австрия и дори Европа отдавна са му поставили отличен (6).

А ние, и с нашия социализъм, и с нашия капитализъм -  каква я мислехме, и какво стана! Навремето големият руски поет Маяковски хвърли в очите на скептиците своите „Стихи о советском паспорте”: „...читайте, завидуйте, я - гражданин Советского союза.”

Ако беше доживял и поживял във Виена днес – навярно би написал друго...

Снимки: Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Новогодишна трапеза

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: Новогодишна трапеза

1. Питка "Цвете"

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
3. Баница на рула "Женя"

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

ГОСТИ ЩЕ НИ ДОЙДАТ

Гости ще ни дойдат

1. Питка "Цвете"

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
3. Баница на рула "Женя"

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

Новогодишна трапеза

 Новогодишна трапеза с Елена Мойсеева, носителка на голямата награда за 2012 г на списание „Вкусотии в чинии”

1. Баница на рула "Женя"

2. Питка "Цвете"

3. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
5. Телешко задушено "Елена"

6. Капама в сарма /Със снимки/
7. Хапки по римски

8. Инволтини по фоджански

9. Новогодишната торта на нашето семейство

Баница на рула "Женя"
Продукти за тестото: 500 мл прясно мляко, 1 голямо яйце, 2 супени лъжици олио, 1 супена лъжица оцет, 1 чаена лъжичка сол, 1 кубче мая.

За плънката: 500 г сирене, 2 яйца, 2 супени лъжици  кисело мляко, щипка сода за хляб.
И още: 500 г полуразтопена свинска мас (може да се замени със смес от краве масло и олио).
Приготвяне: Омесва се тестото и се "бие" 40-50 пъти в масата. Разделя се на 3 топки. Всяка топка се дели на 8 по-малки. Те се топят в мазнината, раздърпват се на малки питки и се редят една върху друга на 8 купчинки по 3 питки. След това всяка купчинка се раздърпва или разточва на правоъгълна кора с дължина, колкото е дълга правоъгълната тава, в която ще се пече питата. Намазва се с мазнината, наръсва се с една осма от плънката и се завива на руло. Така получените 8 рула се слагат в две правоъгълни тави по дължина (аз използвам т.нар. караванки). Ако тавата е голяма, може да се сложат повече рула. Втасват 30-40 минути. Пекат се в предварително загрята фурна.

1. Питка "Цвете"
Продукти за тестото: 700 г брашно, 250 мл прясно мляко, 40 г мая, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка захар, 2 яйца, 125 г краве масло.
За намазване: 1 жълтък, 1 супена лъжица прясно мляко.
За поръсване: бял и черен сусам (черният сусам може да се замени с маково или ленено семе).
Приготвяне: Маята и захарта се разтварят в топлото мляко. Съдът се покрива с кърпа и се оставя на топло, докато удвои обема си. В пресятото брашно се прави кладенче и в него се изливат млякото с маята, разбитите яйца, солта и разтопеното краве масло. Омесва се тестото, покрива се с кърпа и се оставя да втаса. След това то се разделя на две половини. От едната част се отрязва малко парче - за средата на "цветето". Всяка половина се разделя на 5 равни части, които се правят на топки. Върху намазана с олио повърхност се разточват петте по-големи топки на кръгли кори, малко по-малки от дъното на разглобяема форма за торта. Дъното на формата се слага в средата на голяма тава и върху него се подреждат четирите кори една върху друга, като всяка кора се намазва с разтопено масло. Слага се и петата кора, но без да се маже. С остър нож, от центъра навън, корите се срязват на 8 части (като торта), без да се стига до края. Всяка срязана част се обръща навън - към края на формата. Получават се първите "листа" на "цветето". По същия начин се приготвят и по-малките 5 топки. И те се разрязват на 8 части. Тази група кори се поставят в отвора, който се получава при обръщането на първите кори. Внимание! Срязаните части трябва да се паднат между вече разтворените "листа" на първия кръг. Разтварят се срязаните части, така че да попаднат между "листата" на първия кръг. От заделеното малко парче тесто се оформя питка, с която се запълва отворът в средата на цветето.
Цялата пита се намазва с жълтъка, разбит с прясното мляко. Обърнатите листа се поръсват с бял сусам, а питката в средата - с черен сусам (или с ленено или маково семе). Питката се пече в сгорещена при 200 градуса фурна. В началото - 10 мин при тази температура, а след това - 30 мин при 180 градуса. През първите 20 мин фурната не се отваря, за да не спадне тестото. Пече се до златистокафяво. Ако е необходимо, към края може да се покрие с алуминиево фолио, за да не прегори.
Приготвянето на пръв поглед изглежда сложно, но в действителност питката се прави много лесно.
Вкусът й е чудесен!

2. Солена палачинкова торта в купа (предястие)
Продукти: 3-4 по-дебели палачинки, 150 г сирене, 1 кутийка майонеза, 5 големи сварени картофа, 1 голяма глава лук, 150 г мариновани гъби, грах, кисели краставички, шунка или друг колбас, сварено пилешко месо (количествата са според вкуса).
Приготвяне: Дълбока купа се намокря със студена вода. Дъното и стените й се покриват с голямо парче найлоново фолио, което да виси и извън купата. Готовите палачинки се намазват със смес от майонезата и настърганото сирене (понякога оцветявам тази смес със сок от червено цвекло). Палачинките се навиват на рула и се нарязват напречно на парчета с дебелина 5-6 мм. С тези парчета плътно се облицова купата. Намазват се с половината смес от настърганите сварени картофи, настъргания лук и 4-5 супени лъжици майонеза и хубаво се притиска. Купата се пълни със смес от наситнените гъби и другите зеленчуци, шунка и пилешко месо и останалата майонеза (количествата са на вкус и според големината на купата). Пълнежът се притиска и се уплътнява добре. Отгоре се намазва с остатъка от картофената смес. Пълнежът се завива с висящата част от найлоновото фолио и купата се слага в хладилника за 7-8 часа. След това найлонът се отвива, купата се обръща в подходяща чиния или плато и се отстранява найлонът. Украсява се по желание.

4. Специалитет на семейството - вратни пържоли
Приготвят се толкова вратни пържоли, колкото порции са необходими (ние винаги приготвяме няколко повече, защото по една не е достатъчна). Пържолите се начукват добре и отгоре леко се нарязват с нож. Поръсват се с черен пипер, сол и джинджифил на прах. Оставят се в покрит съд за един ден. Вечерта преди празника се овалват хубаво в червен пипер. Пекат се на жарава. След това се заливат със сос от зехтин, прясно изцеден лимонов сок, сол и риган и се държат на топло в затворен съд до сервирането.

5. Телешко задушено "Елена"
Взема се голямо парче телешко месо и се нарязва напречно на мускулните влакна на стекова, не по-дебели от 1 см. Те се нареждат в тенджера, като помежду им се слагат нарязан лук, скилидки чесън, дафинов лист и няколко зърна черен пипер. Заливат се с 1 чаена чаша вода и 1-2 чаени чаши сухо червено вино. Слага се капакът на тенджерата и се оставя на хладно за 5-6 часа. След това месото се отцежда и се изпържва в предпочитана мазнина до хубава червена коричка. После стековате се слагат в дълбока тенджера. Добавят се 2-3 супени лъжици доматено пюре, 2 глави лук, нарязан на ситно, 1 дафинов лист, 1 чаена лъжичка захар, сол и черен пипер на вкус. Заливат се с бульон - да се покрие месото. Врят на силен огън 10 мин, после 1 час на слаб огън (ако месото е говеждо, трябва да ври поне 2 часа). След това се изваждат. Сосът се прецежда и се сгъстява с 2 супени лъжици царевично брашно и 1 супена лъжица бяло брашно. Добавят се 2 супени лъжици заквасена сметана и 150-200 г нарязани стерилизирани гъби. При сервиране месото се залива с този сос.

6. Капама в сарма
Приготвяне: Начукват се 4 броя пилешки пържоли, 4 броя телешки пържоли и 4 броя свински пържоли. Наръсват се със сол и черен пипер на вкус. Разстилат се 4 големи листа от кисело зеле. Върху всеки от тях се нареждат една върху друга по една свинска, телешка и пилешка пържола. Върху нея се слагат тънки парчета топено сирене, кръгчета кисела краставичка и кръгчета морков. Завива се на голяма сарма. Така приготвените сарми се слагат в тавичка и се заливат с малко зелева чорба, смесена с 1 чаена чаша червено вино и 2-3 супени лъжици олио. Тавичката се покрива с алуминиево фолио и се слага в предварително загрята фурна. Пекат се на 200 градуса час и половина. После фолиото се отстранява и сармите се запичат още 20 мин. до зачервяване. 

Искам да споделя още две много вкусни и бързи рецепти, които често приготвям за Коледа и Нова година така - между другото, защото моите близки много ги обичат.

7. Хапки по римски
Начуквам на тънко толкова свински карета, колкото порции са ми необходими. Върху всяко парче слагам тънко парче пушен бекон и по няколко парченца гъби. Завивам каретата на рулца и ги прикрепвам с клечки за зъби. Слагам ги в глинен гювеч, намазан със зехтин. Отгоре ги наръсвам с млян черен пипер и сол. Заливам с 1 чаена чаша бяло вино. Слагам капака и пека 30 минути. Пет минути преди края добавям 1 чаена чаша заквасена сметана. При сервирането заливам рулцата със соса от готвенето.
Хапките са чудесно мезе за хубаво червено вино.

8. Инволтини по фоджански
Начуквам тънки пържоли от телешко месо. Върху всяка слагам ситно нарязан чесън, магданоз, кашкавал и по няколко стафиди. Завивам ги на рулца и ги прикрепвам с клечки за зъби. Пържа ги в сгорещено масло до побеляване. След това подреждам рулцата в тенджера и ги заливам с доматен сок да се покрият. Врят на слаб огън 30 минути. При сервиране ги наръсвам с настърган кашкавал и понякога леко ги запичам.
Това ястие върви с хубаво червено вино.

Повече от 15 години поред за новогодишната нощ правя торта “Добуш”, тъй като всички много я обичаме и тя е най-очакваният десерт. Но тъй като според мен това е много известен сладкиш и сигурно повечето от читателите ви знаят как се прави, то предлагам другата торта, която често приготвям за празника.

9. Новогодишната торта на нашето семейство
Приготвяне на блатовете: Разбиват се 8 белтъка на твърд сняг. После се разбиват 8 жълтъка с 2 чаени чаши захар (може да се заместят с една и половина чаени чаши фруктоза) на гладък крем и внимателно се смесват с белтъците. Добавят се 2 чаени чаши пресято брашно и 2 ванилии. Тестото се разделя на две части и се изпичат два блата в тортена форма (с диаметър 24-26 см) с отделящи се стени.
Приготвяне на крема за слепване: 250 г краве масло се разбива с 5 супени лъжици пресята пудра захар до гладък крем. Сварява се каша от 2 супени лъжици брашно, 2 чаени чаши прясно мляко, 1 супена лъжица захар (фруктоза) и 1 супена лъжица какао при непрекъснато разбъркване, като се внимава да не се образуват "бабулки". След като изстине, се добавя на порции към маслото и се разбърква до еднородна смес.
Приготвяне на крема за намазване: Разбиват се 4 белтъка с 6 супени лъжици захар. При непрекъснато биене към тях се добавя 1 чаена чаша карамелен топинг. Сварява се сироп от 1 чаена чаша захар (фруктоза) и половин чаена чаша вода.
Сглобяване на тортата: Двата пандишпанови блата се срязват хоризонтално на две и се получават 4 блата. Подреждат се в подходяща чиния, като всеки блат се наръсва с по малко от сиропа и се намазва с част от крема. Накрая цялата торта се намазва с белтъчно-карамеления крем. Украсява се с едро настърган натурален шоколад или със смлени орехи.

ЦВЕТА ДЯНКОВА Е ВЕЧЕ „ЦВЕТЕ В РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ”

ОТИДЕ СИ МОЯТА ПРИЯТЕЛКА – ЦВЕТЕ ДЯНКОВА! 

КОГАТО БЕШЕ МЛАДА, БЕ ТОЛКОВА КРАСИВА, С ПРЕКРАСНА ТЪМНА ДЪЛГА КОСА. ТАНЦУВАШЕ  НЯКАК ОСОБЕНО, НЕСРЕЩАНО И ЗАВЛАДЯВАЩО.

НАМИРАХ Я ВИНАГИ, КОГАТО МИ ТРЯБВАШЕ ЧОВЕК ДО МЕН – ЗА ДА ПРЕКРАЧА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПРАГ, ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ПРЕГРАДА, ПРЕЗ СЛЕДВАЩОТО ПРЕПЯТСТВИЕ.

А ПОСЛЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРЕВОДАЧ НА ФОКНЪР У НАС, КРЪСТАН ДЯНКОВ, СЕ ВЛЮБИ В НЕЯ И СЕ ОЖЕНИ ЗА НЕЯ.

СЕГА ВСЕ ПО-РЯДКО СИ СПОМНЯТ ЗА КРЪСТАН. А ЗА ЦВЕТЕ НАДАЛИ ЩЕ НАУЧАТ, ЧЕ Е ВЕЧЕ ТАМ, ГОРЕ, ПРИ НЕГО, АКО ИМА РАЙ.

ЕДНО ПАРЧЕ ОТ ЖИВОТА МИ СЕ ОТКЪСНА И СЕ ТЪРКОЛИ, КАТО БУЦА ПРЪСТ, ПРИ ДРУГИТЕ, КОИТО СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ.

ИМА ХОРА, С КОИТО НЕ СЕ ВИЖДАШ ЧЕСТО, НО СА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА ТИ. А ПОСЛЕ СТАВАТ ЧАСТ ОТ СМЪРТТА. ЗАТОВА ЛИ МЕ ЗАБОЛЯ ТОЛКОВА?

СЕГА ВЕЧЕ ТИ НЯМА ДА СИ „МОЯТА ЦВЕТА”, КАКТО КАЗВАХ В КЪЩИ.

ТИ ВЕЧЕ СИ „ЦВЕТЕ В РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ” – КАКТО ЩЕ КАЗВАМ ЗАНАПРЕД...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕВЕРНА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕВЕРНА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАЛКИ ШОКОЛАДОВИ ЕЛХИЧКИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: МАЛКИ ШОКОЛАДОВИ ЕЛХИЧКИ

МАЛКИ ШОКОЛАДОВИ ЕЛХИЧКИ

 МАЛКИ ШОКОЛАДОВИ ЕЛХИЧКИ 

Ще ги намерите сред страниците на коледните „Вкусотии в чинии”, които ще излязат на пазара на 17 декември.

 Ще ви дадем идея, как да направите сладки сувенирчета за хапване. Особена полза ще има от тази идея, когато вкъщи през ваканцията дойдат приятелчета на нашето дете, за да си поиграят. Децата винаги очакват подаръци, а купешки коледни фигурки – с лопата да ги ринеш. Вашите ще са оригинални и впечатляващи.
Продуктите са за направата за една елхичка. Следователно трябва да умножим по броя на децата

Продукти: 20 г шоколад или шоколадова глазура, бонбони в глазура или бадемови люспи, 1 плочка шоколад, сметанови бисквити с шоколадова глазура, бонбони Haribo – мечета, сребърни и златни топчета за украса, цветни стърготини за поръсване, смлени бадеми, пудра захар, лимонов сок, яйчен белтък, зелена безвредна боя.

Приготвяне: От прегъната на два слоя хартия правим малки фунийки, като ги залепваме със скоч. Поставяме фунийките в опаковка от яйца.

Разтопяваме шоколада. Сипваме малко на дъното на фунийката. Отгоре слагаме бонбончета в глазура или бадеми, след това доливаме останалата част от шоколада. Оставяме да изстине, след което внимателно махаме хартията.

От пудрата захар, белтъка, лимоновия сок правим глазура. Разделяме я на две части, в едната добавяме зелената боя. Покриваме със зелената глазура получените шоколадови конуси. Внимателно потапяме в глазурата бадемите на люспи  и ги залепваме към елхичките. Докато глазурата не е се стегнала, прикрепваме златните и сребърните топчета.

С бялата глазура прикрепваме елхичките към кръглите бисквити, също с нея «рисуваме» сняг, украсяваме го с цветните стърготини. Слагаме под елхичките мечетата от бонбоните Haribo, пред тях слагаме по бонбончетата с глазура и рисуваме върху тях лентички – все едно пред мечетата стоят подаръци. Оставяме да се стегне.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕВЕРНА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕВЕРНА:   Жадна вода Марги Борисова НЕВЕРНА Аз винаги ще съм неверна, като вълна. Ту ще се галя, ту ще бягам, ту ще тъжа. Ти винаги ...

НЕВЕРНА

 Жадна вода

Марги Борисова

НЕВЕРНА

Аз винаги

ще съм неверна,

като вълна.

Ту ще се галя,

ту ще бягам,

ту ще тъжа.

Ти винаги

ще ме очакваш,

като брега.

Защото съм

покорно

властна.

Защото съм

Жена!

ТОРТА "СНЕЖАНКА" - ЗА КОЛЕДА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ТОРТА "СНЕЖАНКА" - ЗА КОЛЕДА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ТОРТА "СНЕЖАНКА" - ЗА КОЛЕДА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ТОРТА "СНЕЖАНКА" - ЗА КОЛЕДА: ТОРТА "СНЕЖАНКА" ЗА КОЛЕДА Тази коледна лека и вкусна тортичка се намира между страниците на сп. "Вкусотии в чинии", което е по се...

ТОРТА "СНЕЖАНКА" - ЗА КОЛЕДА

ТОРТА "СНЕЖАНКА" ЗА КОЛЕДА

Тази коледна лека и вкусна тортичка се намира между страниците на сп. "Вкусотии в чинии", което е по сергиите от 10-ти декември т. г.

Торта "Снежанка"

Продукти за блатовете: 8 пресни жълтъка, 2 чаени чаши захар, 200 г масло, 3 чаени чаши брашно, 2 супени лъжици сметана, 100 мл бренди или портвайн, 1 чаена лъжичка бакпулвер.

За крема: 500 г сметана, 200 г масло, половин чаена чаша захар, 500 г сушени сливи без костилки, 2 чаени чаши почистени орехи.

За марципана и глазурата: 1 чаена чаша бадеми, 1 чаена чаша ситна захар, белтъкът от 1 яйце, 3 капки бадемова есенция, половин чаена чаша пудра захар за разточване, 1,5 чаени чаши пудра захар за глазурата, половин чаена чаша лимонов сок.

За снежинките: 1 белтък, 1,5 чаени чаши пудра захар,

Приготвяне на блатовете: За изпичането на блатовете намазваме тавичка за печене с диаметър 28 см с масло. Разбиваме жълтъците със захарта, добавяме сметаната и размекнатото масло, бакпулвера и пресятото брашно. Замесваме тесто. Разделяме го на 6 равни части. Покриваме го с фолио. Една чат от тестото разстиламе в тавичката за печене и печем на 200 градуса до златисто10 минути. Изваждаме блата от тавичката и го покриваме с кърпа. По този начин изпичаме и останалите пет блата, които напояваме с бренди или портвайн.
Приготвяне на крема: Заливаме сините сливи с вряла вода и ги оставяме да киснат 30 минути, след това ги слагаме в гевгир да се отцедят и ги подсушаваме. Разбиваме сметаната с половината захар. Останалата захар разбиваме с маслото. Нарязваме на дребно орехите и сините сливи. Смесваме разбитата сметана с маслото, орехите и сините сливи. Намазваме всеки блат освен горния с крема на слой с дебелина 1–1,5 см. Поставяме блатовете един върху друг, покриваме с фолио и слагаме за 3 часа в хладилника.
Приготвяне на марципана: Пускаме бадемите във вряща вода и варим 1–2 минути. Изваждаме ядките в гевгир, обливаме ги със студена вода и ги обелваме. За целта стискаме силно  ядката между палеца и показалеца. Обелените ядки изпичаме в сух тиган 7–10 минути, като постоянно разбъркваме. Смиламе бадемите в блендер на брашно. Сипваме захарта в малък съд с дебело дъно, добавяме половин чаена чаша вода и кипваме, като варим на среден огън 2–3 минути. Сваляме сиропа от огъня и разбиваме с тел до лекото му помътняване. Белтъка разбиваме на пяна. Добавяме в тенджерката бадемите и белтъка, внимателно разбъркваме с лопатка и връщаме обратно на огъня. Готвим 2–3 минути, снемаме от огъня, прибавяме бадемовата есенция, разбъркваме и оставяме леко да изстине. Плота, на който работим, посипваме с пудра захар. Върху нея изсипваме марципановата маса и разточваме с точилката на кръг 45 см (диаметърът на тортата плюс два пъти неговата височина).
Сглобяване на тортата: Преместваме тортата на плоско блюдо и я разполагаме пред марципановия кръг. Вземаме марципановия кръг с двете ръце за близкия до блюдото край, повдигаме го и внимателно го дърпаме, така че напълно да покрие тортата. Най-лесно е това да се прави от двама души. Единият повдига марципановия кръг на необходимата височина, а вторият внимателно приплъзва блюдото с тортата под него. С намокрени ръце разглаждаме повърхността на тортата, като спускаме надолу образувалите се отстрани „драперии”. Отстраняваме удебелените места и разглаждаме местата на разкъсванията с мокри ръце до получаването на равна повърхност.
Приготвяне на глазурата: Разреждаме пудрата захар в лимоновия сок до консистенцията на гъста сметана. Намазваме тортата от всички страни с равен слой глазура. Слагаме в хладилника, за да се стегне глазурата.

Приготвяне на украсата: Разбиваме белтъка с пудрата захар. Сипваме в шприц и правим фигурки върху пергамент под формата на снежинки или друго, като ги оставяме да съхнат 4 часа. Украсяваме с тях  тортата.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ОМАР АКРАМ

ОМАР АКРАМ

ОМАР АКРАМ - НАЙ-НЕЖНАТА МЕЛОДИЯ ЗА ЛЕКА НОЩ

ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

ПИРОГ С ПРЯСНО ЗЕЛЕ

РЕЦЕПТА НА ЕЛЕНА МОЙСЕЕВА ОТ НОВИ ПАЗАР,

НОСИТЕЛ НА ГОЛЯМАТА НАГРАДА "РЕЦЕПТАТА НА МОЯ ЖИВОТ"
НА СПИСАНИЕ "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ"



Пирог с прясно зеле

Това е другото ястие, което задължително приготвям за Бъдни вечер. Рецептата имам от моята приятелка Женя.

Продукти за тестото: 2 яйца, 1 чаена лъжичка сол, 300 г кисело мляко, 1 чаена лъжичка сода за хляб, непълна чаена чаша мазнина (смес от свинска мас, олио и краве масло), брашно - колкото поеме.

За плънката: 2 кг прясно зеле, 3 твърдо сварени яйца (нарязани на кубчета), смлян черен пипер.

Приготвяне на плънката: Зелето се нарязва на ситно, омачква се със сол и се задушава на огъня с мазнина по избор (аз използвам смес от олио и краве масло). Оставя се да изстине. После се добавят яйцата и черен пипер на вкус.

Приготвяне на тестото: Омесва се меко тесто. Разделя се на две части, като едната е по-голяма. Голяма тава се намазва с мазнина. Разстила се по-голямата част от тестото в нея. Върху него се разсипва плънката. По-малкото парче тесто се разточва леко и с ръце се раздърпва, докато покрие плънката (аз го подпъхвам под долната кора).
Оставя се да "почине" 30 мин. Пече се в сгорещена фурна около 40-50 мин, като се завърта през 10 минути (зависи от фурната) - така, както се пече обикновена содена питка. След като стане готово, се намазва с краве масло или се поръсва със студена вода и се покрива с кърпа.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА: ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА Рецептата е на Елена Мойсеева от Нови пазар,  носителка на Голямата на...

ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

ПИТКА "ЦВЕТЕ" ЗА КОЛЕДА

Рецептата е на Елена Мойсеева от Нови пазар, 

носителка на Голямата награда "Рецептата на моя живот"
на списание "Вкусотии в чинии"

Продукти за тестото: 700 г брашно, 250 мл прясно мляко, 40 г мая, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъжичка захар, 2 яйца, 125 г краве масло.
За намазване: 1 жълтък, 1 супена лъжица прясно мляко.
За поръсване: бял и черен сусам (черният сусам може да се замени с маково или ленено семе)
Приготвяне: Маята и захарта се разтварят в топлото мляко. Съдът се покрива с кърпа и се оставя на топло, докато удвои обема си. В пресятото брашно се прави кладенче и в него се изливат млякото с маята, разбитите яйца, солта и разтопеното краве масло. Омесва се тестото, покрива се с кърпа и се оставя да втаса.
Тестото се разделя на две половини. От едната част се отрязва малко парче - за средата на "цветето".
Всяко от тестата се разделя на 5 равни части и се овалват на топки.
Върху намазана с олио повърхност се разточват петте по-големи топки на кръгли кори, малко по-малки от дъното на разглобяема форма за торта.
Дъното на формата се слага в средата на голяма тава и върху него се подреждат четирите кори една върху друга, като всяка кора се намазва с разтопено масло. Слага се и петата кора-без да се маже. С остър нож, от центъра навън, корите се срязват на 8 части (като торта), без да се стига до края. Всяка срязана част се обръща навън - към края на формата. Получават се първите "листа" на "цветето".
По същия начин се приготвят и по-малките 5 топки. И те се разрязват на 8 части. Тази група кори се поставят в отвора, който се получава при обръщането на първите кори. Внимание! Срязаните части трябва да се паднат между вече разтворените "листа" на първия кръг. Разтварят се срязаните части така, че да попаднат между "листата" на първия кръг. От заделеното малко парче тесто се оформя питка, с която се запълва отворът в средата на цветето.
9. Цялата пита се намазва с жълтъка, разбит с прясното мляко. Обърнатите листа се поръсват с бял сусам, а питката в средата - с черен сусам (или с ленено, или маково семе). Питката се пече в сгорещена при 200 градуса фурна. В началото се пече 10 мин. при тази температура, а след това - 30 мин. при 180 градуса. Внимание! През първите 20 мин фурната не се отваря, за да не спадне тестото. Пече се до златистокафяво. Ако е необходимо, към края може да се покрие с алуминиево фолио, за да не прегори.
Приготвянето на пръв поглед изглежда сложно, но в действителност питката се прави много лесно.
Вкусът й е чудесен!

ЖАДНА ВОДА - ИЗГАРЯМ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ЖАДНА ВОДА - НЕСТИНАРКА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ ЗА КОТЕТО БАРСЕЛОНА

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ ЗА КОТЕТО БАРСЕЛОНА