ОТИДЕ СИ МОЯТА ПРИЯТЕЛКА – ЦВЕТЕ ДЯНКОВА!
КОГАТО БЕШЕ МЛАДА,
БЕ ТОЛКОВА КРАСИВА, С ПРЕКРАСНА ТЪМНА ДЪЛГА КОСА. ТАНЦУВАШЕ НЯКАК ОСОБЕНО, НЕСРЕЩАНО И ЗАВЛАДЯВАЩО.
НАМИРАХ Я ВИНАГИ, КОГАТО МИ ТРЯБВАШЕ ЧОВЕК ДО МЕН – ЗА ДА
ПРЕКРАЧА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПРАГ, ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ПРЕГРАДА, ПРЕЗ СЛЕДВАЩОТО
ПРЕПЯТСТВИЕ.
А ПОСЛЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРЕВОДАЧ НА ФОКНЪР У НАС, КРЪСТАН ДЯНКОВ,
СЕ ВЛЮБИ В НЕЯ И СЕ ОЖЕНИ ЗА НЕЯ.
СЕГА ВСЕ ПО-РЯДКО СИ СПОМНЯТ ЗА КРЪСТАН. А ЗА ЦВЕТЕ НАДАЛИ
ЩЕ НАУЧАТ, ЧЕ Е ВЕЧЕ ТАМ, ГОРЕ, ПРИ НЕГО, АКО ИМА РАЙ.
ЕДНО ПАРЧЕ ОТ ЖИВОТА МИ СЕ ОТКЪСНА И СЕ ТЪРКОЛИ, КАТО БУЦА
ПРЪСТ, ПРИ ДРУГИТЕ, КОИТО СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ.
ИМА ХОРА, С КОИТО НЕ СЕ ВИЖДАШ ЧЕСТО, НО СА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА
ТИ. А ПОСЛЕ СТАВАТ ЧАСТ ОТ СМЪРТТА. ЗАТОВА ЛИ МЕ ЗАБОЛЯ ТОЛКОВА?
СЕГА ВЕЧЕ ТИ НЯМА ДА СИ „МОЯТА ЦВЕТА”, КАКТО КАЗВАХ В КЪЩИ.
ТИ ВЕЧЕ СИ „ЦВЕТЕ В РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ” – КАКТО ЩЕ КАЗВАМ
ЗАНАПРЕД...
