Блог за щастието и неудачата, за любовта и тъгата, за красивите места по земята и още по-красивите изживявания, за удоволствието от храната и мъката от диетите и за всички останали неща от живота.
Етикети
- СТИХОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО (174)
- ВКУСОТИИ В ЧИНИИ (115)
- МЕЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО (84)
- ЖЕСТОКИ ИГРИ (38)
- ВЯРА И СЪМНЕНИЯ (31)
- "ВКУСНИ" КЛИПЧЕТА СЪС ЗЛАТНИ СЪВЕТИ (28)
- СТЕГНИ СЕ ЧОВЕЧЕ (26)
- ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА (20)
- ГРАДОВЕТЕ НА ЖИВОТА (17)
- ЧАЛЪМИ - КАТО ЗЛАТНИ НАЛЪМИ (11)
- МАРА ПЕПЕЛЯШКА (7)
- ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО (3)
Представена публикация
СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!
Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...
понеделник, 8 юли 2019 г.
Днес, 8 юли „Вкусотии в чинии“ са вече при вас!
петък, 5 юли 2019 г.
НА "ПРОШКИ" ПРИ МОРЕТО - Маргарита Мартинова, стихове
Все пак: „Не вярвай на морето, дори когато ти носи дарове!“
За който, както, го разбере…
Май си точило баница
с водорасли в корите завити.
Ще ме чакаш на тънката граница
между твърдия бряг и вълните.
Много гости си канило.
Острят зъби пираните
и горят като свещи очите им.
Ти крадеше подаръци
от кутии пробити на гемии без дъно.
А деца
във съня си сиротен ги чакаха.
Но ти никому нищо не върна.
все въртеше от вечер до съмване.
От солените къщи
с пердета тропосани
до конец всяка радост отмъкна.
Как успя да подмамиш
на жените утробата.
Заплоди я със жажда за ѝмане.
С капитанския кортик
замести иконата
на стената над старите скринове.
Морски вълци
от хора без изход
На главите им сложи фуражки с кокарда.
Синове и бащи
със прегръдка удави.
Зарази ги с любов без отрада.
Покажи си на светло най-тъмното дъно
и халките венчални
със пясък напълнени,
с викове невидели земята по съмнало.
Разрови със ръцете си белите кости
на моряци,
безвестно потънали.
Покажи им очите,
от риби изпити.
Погребалния вой на ръждиви сирени.
Оплаквачки-вълни как полюшват венците
с имената на твоите „гости“.
Пред прага
като куче ще легна,
И от мъртвите – прошка не вземеш!
неделя, 30 юни 2019 г.
"АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА" Маргарита Мартинова – стихове
петък, 28 юни 2019 г.
"ЗА ПОСЛЕДНО…" Маргарита Мартинова - стихове
Тъй кратко беше хубавото лято.
Внезапно после всичко отмиля.
В коктейлната чаша на тъгата
горчив пелин
прибави
есента.
Велико лято! Винаги валеше.
Целуваше се, милваше дъжда.
От капките си сребърни тъчеше
милувки
върху двете ни
тела.
Разтапяше с тих ромон часовете
на ласките – в горещата вода,
на думите – в магичните куплети,
на чая
недопит –
във сладостта.
Безвремие, превърнато в планети,
в абстракции, превзели мисълта,
в Шагал с летящи, нежни силуети.
Внезапно
този дъжд
се изваля.
Пропи се между мокрите павета,
смали се, изсушен до самота.
Оставях нощем лампата да свети.
Събуждах се
и почвах
да крещя:
Танцува ми се! Сред листата. Бавно.
Прегръща ми се! С есента. И с теб.
Напива ми се! Тъжно ми е. Жадно.
Пак искам да валиш, мой дъжд, проклет!
Маргарита Мартинова
понеделник, 24 юни 2019 г.
"ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ..." Маргарита Мартинова - стихове"
във шепите си
ромон тих.
дъжда
във първия си стих.
вода ще пуска
пипала.
със гвоздеи
във локвите,
като пале.
За който,
както
разбере…
четвъртък, 20 юни 2019 г.
"МЪРТВИЛО" Маргарита МАРТИНОВА - стихове
"ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ" Маргарита Мартинова – стихове
под звездните пагони на Бащата*.
от тежките торби на недоимъка,
Щастливите жени на офицери!
Но моя бе на майка ми сълзата.