понеделник, 19 ноември 2012 г.
събота, 17 ноември 2012 г.
БЕЗ ОПРАВДАНИЕ
ЖАДНА ВОДА
Марги Борисова
.jpg)
БЕЗ ОПРАВДАНИЕ
Беше
толкова тихо.
Беше
толкова тихо.
Светлина,
по-прозрачна
от лилия,
леко
морската пяна
разплискваше.
Беше
толкова тихо,
че телата,
лиани
преплетени,
можеха на
брега да застинат,
като две
странни статуи.
Ах, телата!
Фатално
събрани –
срещу
всички закони
на разума,
срещу мойте
и твойте
терзания.
Без
сравнение!
Без
оправдание!
Една тайна
от многото
тайни,
неразкрити
на тази земя.
Беше
толкова тихо!
Само
пясъкът леко се чуваше,
как докосва
две
голи тела.
Само
нежната влага
на прилива,
ги
изпълваше с лека роса.
Беше
толкова тихо,
че за миг
пожелах,
да умра...
ЖАДНА ВОДА - ИЗПОВЕД
Жадна вода
Марги Борисова
ИЗПОВЕД
Ти си мъжът, когото обичам!
А другите са пътища към теб,
които
ме влачат към морето ти,
като реки.
Но ти жадуваш хоризонти
вечно.
За теб съм бряг.
Когато те смиря,
морето ти ще е лагуна вече.
А мен реките ще ме
утолят.
ЖАДНА ВОДА - ЖЕСТОК
Жадна вода
Марги Борисова
ЖЕСТОК
Недей ми дава нищо,
което ще си вземеш!
Протегна ли ръка –
я отсечи!
Бъди жесток
със безпощадност древна –
ще стане страшно,
ако победиш.
Най-малката ми кражба
не прощавай,
защото няма мяра
в любовта!
И нека си отмина,
жива, цяла,
макар и с наранена суета.
Недей ми дава
капчица надежда!
Троха любов
не слагай на дланта!
А аз не умея малко
да се свеждам.
Със всичка сила
ще се
строполя...
ЖАДНА ВОДА - СТРУНА
Жадна вода
Марги Борисова
СТРУНА
Ето ме!
Опъната, като струна,
Огъната, като тетива.
Още миг –
и нещо в мене ще се скъса,.
Като птица,
пронизана със стрела,
върху ръката ти ще се отпускам,
изстиваща,
натежаваща,
и добра.
Имай ме!
Съвсем до края.
До последната
жадна глътка на страстта.
И нека Господ запази храма,
направен от нашите
две тела.
После бавно заспивай до мене,
за да изпитам по-силно
радостния усет,
когато наново,
с едно властно движение,
възпламеня кръвта ти...
ЖАДНА ВОДА - НЕСТИНАРКА
Жадна вода
Марги Борисова
ИЗГАРЯМ
Аз пред очите ти изгарям,
но милост не пробуждам в тях.
Небето с трясък се разтваря,
за да покрие моя грях.
И под искрящата му арка,
върху жарта на любовта,
танцувам като нестинарка,
с крака, кървящи в пепелта.
ЖАДНА ВОДА - ПРИВЛИЧАНЕ
Жадна вода
Марги Борисова
ПРИВЛИЧАНЕ
Ти ме създаваш
със своите ласки –
единствена, неоспорима.
Цяла превърната
в нежност и страст –
покорна, непобедима.
Твоите устни с пареща влага
събуждат моето тяло.
И ти ме искаш – чужда и цяла.
Това ли те подлудява?
Чувстваш ли моето
кратко докосване,
като езика на огън?
Ти го улавяш. И пак го нямаш.
То те опарва. И бяга.
Ти, разтреперан, страстен и бурен,
като вълна ме заливаш,
да усмириш копнежа безумен,
със която вечно ме имаш -
по-силен от теб,
по-силен от мен,
по-силен от всички думи!
Но той се ражда
в самата жажда.
В самото й утоляване.
И ние нямаме власт
над телата си,
Само им се
подчиняваме!
ЖАДНА ВОДА - ЛЮБОВ, КАКВАТО ВСЪЩНОСТ...
Жадна вода
Марги Борисова
ЛЮБОВ, КАКВАТО ВСЪЩНОСТ...
Сега отново
пясъкът е мой!
Без свян
отдавам на морето
жадно тяло.
То го люлей
между вълните –
отмаляло,
по-нежно от
ръцете на любовник.
Край него
тишината –
мъртва
чайка,
е проснала
крилете си на плажа.
Отидоха си
–
близки и
любими,
приятелите,
беглите
познати.
О, имена
неизброими,
написани
със пръст
върху
водата!
Не помня
даже името на залива,
на лодката
с отнесени
весла.
Ала
лодкарят оцеля във паметта,
тъй както в
мидата
се скрива
песъчинка.
Ще я покриват
спомените
с бисер.
Ще я превръща
самотата
зимна
в любов,
каквато всъщност
не е имало.
Абонамент за:
Публикации (Atom)