Жадна вода
Марги Борисова
СТРУНА
Ето ме!
Опъната, като струна,
Огъната, като тетива.
Още миг –
и нещо в мене ще се скъса,.
Като птица,
пронизана със стрела,
върху ръката ти ще се отпускам,
изстиваща,
натежаваща,
и добра.
Имай ме!
Съвсем до края.
До последната
жадна глътка на страстта.
И нека Господ запази храма,
направен от нашите
две тела.
После бавно заспивай до мене,
за да изпитам по-силно
радостния усет,
когато наново,
с едно властно движение,
възпламеня кръвта ти...
