ЖАДНА ВОДА
Марги Борисова
.jpg)
БЕЗ ОПРАВДАНИЕ
Беше
толкова тихо.
Беше
толкова тихо.
Светлина,
по-прозрачна
от лилия,
леко
морската пяна
разплискваше.
Беше
толкова тихо,
че телата,
лиани
преплетени,
можеха на
брега да застинат,
като две
странни статуи.
Ах, телата!
Фатално
събрани –
срещу
всички закони
на разума,
срещу мойте
и твойте
терзания.
Без
сравнение!
Без
оправдание!
Една тайна
от многото
тайни,
неразкрити
на тази земя.
Беше
толкова тихо!
Само
пясъкът леко се чуваше,
как докосва
две
голи тела.
Само
нежната влага
на прилива,
ги
изпълваше с лека роса.
Беше
толкова тихо,
че за миг
пожелах,
да умра...
