НЕ ВИНАГИ НЕЩАТА СА ТАКИВА, КАКВИТО ИЗГЛЕЖДАТ (ПРИТЧА)

 
Два ангела пътували през зимата от град на град. През една от студените вечери замръкнали край дома на богато семейство и останали да прекарат нощта. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и недоумявал защо го е направил.

- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат... - отвърнал старият.

На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предишните, тези хора били много гостоприемни. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си - за да си отпочинат по-добре.

На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва в плявата. Младият ангел попитал стария:

- Как допусна да се случи такова нещо? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от необходимото, но ти остави кравата им да умре. Защо?

- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие златно съкровище. Заради грубото им отношение и свидливостта на домакина поправих пукнатината, за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Но вместо нея, му дадох кравата.

СОКОЛА ЩЕ ПОГУБИШ С РОБСТВО, КОКОШКИТЕ – СЪС СВОБОДА..!.

УРОЦИТЕ НА СОЛОМОН: ЗА СВОБОДАТА

Веднъж при Соломон дошъл молител, докато той се забавлявал с лов на птици.-Царю, помогни ми, печален съм! Вчера освободих робите си, а днес те замерят дома ми с камъни.Царят внимателно го погледнал и после попитал:-Защо освободи робите си?-Получих богато наследство и реших да освободя тези от тях, с които съм израснал. Мислех, че ще ги направя щастливи.-А кой ти каза, че свободата е щастие, а щастието - свобода?После добавил:-Погледни този хищен сокол! Въпреки че го държа в клетка, по време на лов той е господар и повелител. Ако не пожелае да ловува, никой не може да го застави и все едно, вечер той ще получи храна. Свободен е да отлети и никой не може да го задържи, значи той е с мен, докогато сам пожелае. За него свободата не е щастие, тя е живот. Има и друга птица - кокошката. Ден след ден тя ходи по двора или снася яйца. Ако я пуснеш в полето, тя ще оглупее от свободата, а след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, тя е смърт.-Къде е тогава мъдростта, господарю? - попитал отчаяния молител.-Мъдростта на добрия стопанин е да отдели соколите от кокошките. Първите ще погубиш с робство, а вторите със свобода. Соколите са малко, кокошките - много, но трябва да пазим и едните, и другите.

2. ЗАЩО ТОЧНО В ИСПАНИЯ? ЗАЩО ТОЧНО КАТАЛУНИЯ?

2.

„ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНФРОНТАЦИЯ В ИСПАНИЯ ОБАЧЕ Е БЕЗУМНА. ДВЕТЕ КОАЛИЦИ ВЛЯВО И ВДЯСНО НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ ЗА СБЛИЖАВАНЕ НА ПОЗИЦИТЕ, А ЦЕНТРИСТИ-БАЛАНСЬОРИ НЕ СА ОСТАНАЛИ. ОТГОРЕ НА ТОВА ВЕЧЕ Е ВЪЗНИКНАЛА ВДЪХНОВЕНАТА ОТ ИДЕОЛОГИЯТА НА ФАШИЗМА FALANGE ESPAÑOLA – МАЛКА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, КОЯТО УСПЯВА ДА СПЕЧЕЛИ ПО-МАЛКО ОТ 1 ПРОЦЕНТ НА ИЗБОРИТЕ, НО ИМА НАД 40 ХИЛЯДИ ЧЛЕНОВЕ“

https://yovko.net/what-catalans-want-2/

1. ЗАЩО ТОЧНО В ИСПАНИЯ? ЗАЩО ТОЧНО КАТАЛУНИЯ?

1.„КАКВОТО И ДА ЧЕТЕТЕ В ИСПАНСКИТЕ МЕДИИ, В МНОЗИНСТВОТО СИ КАТАЛУНЦИТЕ НЯМАТ НИЩО ПРОТИВ ИСПАНЦИТЕ. ТОВА, КОЕТО ИМ ТЕЖИ, НЕ СА СЪСЕДИТЕ, А ИСПАНСКАТА ДЪРЖАВА. ТЕ ТОЧНО ТАКА НАРИЧАТ ДЪРЖАВАТА СИ – ИСПАНСКАТА ДЪРЖАВА – ЗА ДА АКЦЕНТИРАТ НА АДМИНИСТРАТИВНИЯ АПАРАТ, А НЕ НА НАЦИЯТА, И… ЗА ДА НАМЕКНАТ, ЧЕ НЕ Е ТЯХНАТА ДЪРЖАВА“

 https://yovko.net/what-catalans-want-1/

МАГНИТНИ БУРИ - КОИ ДНИ СА НАЙ-СИЛНИ

KAKRAS.RU - Сборники, Инфopмёр Maгнитныe буpи

ОПАСНИ ДНИ: ДНИТЕ ОТ МЕСЕЦА (ПЛЮС, МИНУС ЕДИН ДЕН), В КОИТО СА ВЪЗМОЖНИ СИЛНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ,МОЩНИ МАГНИТНИ БУРИ, КЛИМАТИЧНИ КАТАКЛИЗМИ , КАКТО И ГОЛЕМИ КАТАСТРОФИ С ФАТАЛЕН ИЗХОД ПРИЧИНЕНИ ОТ ЧОВЕШКИ ГРЕШКИ.

КОГА ЩЕ ИМА МАГНИТНИ БУРИ

KAKRAS.RU - Сборники, Инфopмёр Maгнитныe буpи

ОПАСНИ ДНИ: ДНИТЕ ОТ МЕСЕЦА (ПЛЮС, МИНУС ЕДИН ДЕН), В КОИТО СА ВЪЗМОЖНИ СИЛНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ,МОЩНИ МАГНИТНИ БУРИ, КЛИМАТИЧНИ КАТАКЛИЗМИ , КАКТО И ГОЛЕМИ КАТАСТРОФИ С ФАТАЛЕН ИЗХОД ПРИЧИНЕНИ ОТ ЧОВЕШКИ ГРЕШКИ.

НЕБЛАГОПРИЯТНИ ДНИ

подробнее...

ОПАСНИ ДНИ: Дните от месеца (плюс, минус един ден), в които са възможни силни земетресения,мощни магнитни бури, климатични катаклизми , както и големи катастрофи с фатален изход причинени от човешки грешки.

ВИДОВДЕН В БЪЛГАРИЯ ВСЕ НЕ ИДВА И НЕ ИДВА

ВИДОВДЕН В БЪЛГАРИЯ ВСЕ НЕ ИДВА И НЕ ИДВА

15 ЮНИ В НАРОДНАТА МИТОЛОГИЯ Е ПОЗНАТ КАТО ВИДОВДЕН – „ДЕНЯ НА СТРАШНИЯ СЪД”, КОГАТО ВСЕКИ ОЧАКВА ВЪЗМЕЗДИЕТО СИ. 
ВИДА НАПОДОБЯВА РИМСКАТА ТЕМИДА, КОЯТО ОТСЯВА ИСТИНАТА ОТ ЛЪЖАТА. ЗАЩОТО ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ ХОРАТА СА ВЯРВАЛИ, ЧЕ ДОРИ И СЪДЪТ ДА СГРЕШИ, ИДВА ВИДОВДЕН, КОГАТО ВСИЧКО СИ ИДВА НА МЯСТОТО И ВСЕКИ СЪГРЕШИЛ ПОЛУЧАВА НАКАЗАНИЕТО СИ. 

25 май - Възнесение Господне (Спасовден) Ден на надежда за болните страдалци

Възнесение Господне, или още Спасовден се почита като един от най-светлите християнски празници. Според Евангелието от Марко, Христос, пред очите на свои ученици и последователи, се възнася от Елеонската планина към небето и сяда отдясно на Бога. Мястото, на което това се случило, мигом се превръща в свещено. През 4-ти век, по заповед на царица Елена там е изграден храм, който по-късно сарацинците разрушават.

Спасовден се чества 40 дни след Великден, поради което празникът е подвижен, но е винаги в четвъртък и се нарича още „последния Велики четвъртък“.  С Възнесение завършва 40-дневния път на Спасителя на земята след Възкресението му – време, през което той проповядва учението си и подготвя своите ученици за апостолската им мисия – да разпространява вярата по всички краища на света, въпреки гоненията, на които ще бъдат подложени.
Празникът е ден на надеждата за страдащите от тежка болест. Според поверието, в нощта преди Спасовден болните трябва да търсят по ливадите цветето росен.Народът ни вярва, че на Велики четвъртък мъртвите се освобождават, за да бродят по земята. Те обикалят полето, кацат по цветята и дърветата. Но след Спасовден, когато леко открехнатата вратата към отвъдното е на път да се затвори, за душите е време да се приберат обратно.
Затова скоро след празника, в събота (на 2 юни се пада през тази година), се отбелязва голямата пролетна Черешова задушница, на която се раздава „за Бог да прости”.

Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир.

Днес, 25 март е Благовещение (Благовец)! Екипът на списание "Вкусотии в чинии" поздравява своите фенове и им пожелава да открият златото ... в душите си!

ТАЗИ НОЩ НЕБЕТО СЕ ОТВАРЯ, ЗЛАТОТО, ЗАРОВЕНО В ЗЕМЯТА ЗАСИЯВА, ВСЕКИ НА ПАРИ СЕ НАДЯВА

Жизнерадостният и светъл празник – Благовещение, прославящ едно от най-големите тайнства в християнството, е свързан неразривно с народните вярвания и традиции. Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос. Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.

ВЯРВАНИЯ:

Ø Вярва се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова много хора очакват да видят отново същото чудо в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.
Ø Други чакат богатство от земята: В нощта срещу Благовец, там, където има заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на умрелите собственици, които преживе са заровили златото на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено напрежение.
Ø В този ден знахарите ловят змии, убиват ги и засаждат в главите им семена от босилек. Когато босилекът порасне, от малките му бледорозови цветове се прави магия за омайна любов.
Ø Против лоши очи се прави възел на забрадка или на коланче, който трябва да остане завързан през цялата година.

ЗАБРАНИ:

Ø В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.
Ø Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.  

Ø  От къщи не се излиза гладен и беден. Затова всеки гледа, преди да прекрачи прага за навънка, да се е нахранил и да е сложил в джоба поне монети, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

 

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ:

Който види щъркел за пръв път на Благовец, ще е щастлив. Щъркелът обаче не бива да лежи. Най-добре е да бъде съзрян в полет.
Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината.
Момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.

ОБРЕДНА ТРАПЕЗА

Печена или варена риба, шарена пита, лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.
Имен ден празнуват всички с имена: Блага, Благо, Благовест, Благой и др. 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ ФЕНОВЕ НА СПИСАНИЕ "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ"! БЪДЕТЕ БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ, ВЕСЕЛИ И ЗАСМЕНИ!

НЯКОЛКО ПОВЕРИЯ, КОИТО МОГАТ ДА ДОНЕСАТ КЪСМЕТ:  

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март, „броените дни” — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай – „избиране на ден“. Всеки си нарича определен ден до 22 март и по него познава каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, а ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и щастие и против уроки. Вярва се още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. На 1 март пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Те пазят къщата, за да не влезе в нея злото, болестите и немотията.

КРЪСТНИЯТ ПЪТ – ТОЧНО ТАКА ЛИ ВСИЧКО СЕ Е СЛУЧИЛО?

• Описанието на събитията по "Пътя на страданието" и мястото, на което се е случило всяко от тях, е станало чак през 13-и век. 

• По Via Dolorosa се намират девет от четиринайсетте станции (спирки) по Кръстния път на Христос. 

• Последните 5 станции са на територията на храма на Божи гроб.

                                                                          Кръстният път започва от т. нар. Лъвска порта на Йерусалим, в близост до мястото, където се е намирала крепостта Антония, и води към западната част на Стария Йерусалим и храма на Божи гроб. Описанието на този маршрут на Кръстния път е направено за първи път в края на 13-и век от доминиканския мисионер Риколдо да Монтекроче. По този път вървял Иисус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт на Голгота.

Според преданията по “Виа Долороса” са се случвали различни епизоди от това мъчително изкачване. Всеки от тях днес е свързан с определено място или сграда. На Кръстния път има четиринадесет спирки (станции). Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Деветата спирка, свързана с третото падане на Иисус, по непостижим начин се е оказала на покрива на храма на гроба Господен. Петте последни станции се намират в самия храм: три от тях – на Голгота, четвъртата – пред „Камъка на помазването“, където поставили след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с благовония.  Петата – това е самата гробница с параклиса над гроба (на гръцки “Кувуклия”).

Култът към страстите

От древни християнски източници е известно, че от 4-ти век церемониите, свързани с празнуването на Пасха в Йерусалим, започвали в Маслиновата горичка на Гетсиманската градина. Точно там според преданието Иисус прекарал последната си нощ преди ареста, когато Юда го предал.

Важна роля в източната традиция играела Сионската планина. Според преданието там се издигал домът на първосвещениците Ана и Каиафа, където била и последната трапеза на Христа. Вярващите по време на пасхалните шествия се покланяли и на това място. Но все пак център на пасхалните богослужения си оставал храмът, изграден над хълма Голгота и гроба Господен. През Средновековието се появява и нов култ - култът към страстите (страданията) Христови. Чрез този култ вярващите уподобявали тегобите от собствения си живот на страстите. Оттам и честването им придобило необикновен размах още през 14-и – 15-и век, когато в различни европейски градове се появили много църкви и олтари, издигнати в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота.

Защо станциите били 14

Католическите мистици отделяли извънредно голямо внимание на всевъзможни дребни детайли от Кръстния път – на броя на шиповете в трънения венец на Христа, на броя на ударите по време на бичуването, на сълзите и капките кръв. Това вглъбяване в магията на числата се отразило в количеството спирки, свързани с падането на вървящия към смъртта си Христос. През седемнадесети век монасите францисканци, имащи авторитет на пазители на светите места, започват да въвеждат в цяла Европа почитането на четиринадесет станции. Цифрата не била избрано случайно – тя представлява удвоеното свещено число седем. Папският престол дори издал була, според която след поклонение пред четиринадесетте станции на Кръстния път се дава опрощение на греховете.

Двете люлки на пресветата Дева

Още преди първата станция на “Виа Долороса” се намира една много важна светиня – католическата църква “Света Ана” - майката на Дева Мария. Католиците смятат, че някога там се е родила Богородица.

В Йерусалим обаче има втора място със същото значение, което обаче почитат православните. Това е домът на Йоаким и Ана - родителите на Богородица. Къщата е разположена по съседство с католическата църква “Св. Ана”. Тя изглежда съвсем обикновено. И когато влезеш в нея, във вестибюла те посреща любезен арабин и те води по стръмни стъпала надолу, където в тъмно и влажно подземие показва люлката на Богородица.

Подобно дублиране на светините е резултат от неспирното съперничество между католици и православни.

Станциите Христови

Първата станция по “Виа Долороса” е мястото, където преди две хиляди години е бил разположен преторият – резиденцията на Пилат Понтийски. От него е останала редица от арки, съединяваща две разположени една срещу друга сгради. Смята се, че именно тук прокураторът на Юдея извел Иисус пред народа и казал: “Това е човекът!” На латински това звучи като “Екце хомо”. Оттогава арката се нарича така.

Отдясно е параклисът на бичуването - втората станция, която отбелязва мястото, където Христос бил подложен на това страшно наказание. Параклисът е забележителен с изкусно направения витраж, разположен зад олтара. Върху плочите на пода все още са запазени очертаните от римските войници кръгове за игра на зарове.

След това “Виа Долороса” рязко завива вляво, за да мине пред Арменския патриархат. Тук се намира третата станция. На това място Христос паднал за първи път. Събитието е отбелязано с малък католически параклис, построен с пари на полски войници. Над входа на параклиса има релеф на известния полски скулптор Тадеуш Залински, който изобразява Христос, изнемогващ под тежестта на кръста.

Още десетина крачки по “Виа Долороса” и поклонникът стига до вратата на параклис, отбелязващ според преданията мястото, където Иисус срещнал на Кръстния път своята майка - Дева Мария. Над входа към параклиса има картина, изобразяваща тази среща.

На ъгъла на улиците “Ел Вад” и “Виа Долороса” има францискански параклис в памет на петата спирка на Христос на Кръстния път. Тук Симон Киринеянин поел на раменете си и понесъл по-нататък кръста, под който изнемогвал Христос. В стената край входа на параклиса се вижда дълбока вдлъбнатина. Според преданието това е отпечатък от ръката на Иисус Христос, който се опрял уморен на стената.

Тясната извита уличка води по посока на храма на гроба Господен. След няколко метра поклонниците се оказват пред параклиса на света Вероника. На това място блудницата Вероника изтрила потта и кръвта от челото на Христос и в тази връзка католическата църква я причислила към светиите.

По-нататък “Виа Долороса” се пресича с улица “Сукхан аз Заин”. Тук, на ъгъла, е входът към францискански параклис. Пред входа вляво се намира остатък от колона, където Христос паднал за втори път.

Тази улица води към широка стълба. Ако се изкачите по нея и завиете вдясно, ще се окажете пред вратите на коптски (направление в древното християнство с последователи в Етиопия и Египет) манастир. До входа му в малка ниша има част от колона – тя отбелязва мястото, където Христос паднал за трети път.

Останалите станции, както вече казахме, се намират не на “Виа Долороса”, а в самия храм на гроба Господен.

Прозата на великата трагедия

В Страстния петък на православния Великден още от ранно утро поклонниците се събират пред Гръцкия преторий (католиците – пред Римския, край “Екце хомо”). От тези места те се насочват към Голгота по кривите и тесни улички на стария Йерусалим. Мястото на разпятието на Спасителя се намира под сводовете на храма на гроба Господен.

Православните са водени от гръцкия митрополит – той носи на раменете си кръст с размера на човешки ръст, който донася до Голгота.

Но мнозина от онези, които за първи път идват в Йерусалим, трудно се примиряват с жестоката прозаичност и битовизмите на Кръстния път. Там, където всеки камък би трябвало да е пропит със скръбен патос, арабски търговец се суети и ви предлага настойчиво своите сувенири. До него съдържател на кафене гръмогласно ви кани да се отбиете. Изведнъж тесния път пресича момче носач или местните боклукчии. Как човек да се съсредоточи върху размисли за същността на изкупителните Христови страдания…

А може би този пазарен антураж е най-достоверният декор? Осъденият на смърт вървял по същите тесни улички с тяхната ежедневна суета и хората го изпращали – кой с любопитен, кой с безразличен поглед, едни със съчувствие, а други със злорадство.

ПЕТЪР СОФРОНИЕВ НИ НАУЧИ, КАК ДА ЗЪВЪРШВАМЕ КРАСИВО СЕДМИЦАТА

ПЕТЬО СОФРОНИЕВ И ЕКИПЪТ НА "ВЕСТНИК ЗА ДОМА" ПРАЗНУВАТ 270 000 ТИРАЖ НА ВЕСТНИКА. 

ПЕТЬО СОФРОНИЕВ И ЕКИПА НА "ВЕСТНИК ЗА ДОМА" ПРАЗНУВАТ 270 000 ТИРАЖ НА ВЕСТНИКА.

ПЕТЬО СОФРОНИЕВ ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. СМЪРТТА Е НЕОЧАКВА ПРОПАСТ, В КОЯТО НЯКОЙ Е ПОЛЕТЯЛ, ДОКАТО ОЩЕ СИ ГО ГЛЕДАЛ КАК ВЪРВИ. ДОКАТО ОЩЕ СИ СИ МИСЛИЛ, КОГА ДА МУ СЕ ОБАДИШ, ЗА ДА СИ КАЖЕТЕ НЯКАКВИ ДОБРИ НЕЩА. ЗА ДА ИЗПИЕТЕ ПО ЕДНО ПИТИЕ. И ВСИЧКО ИЗВЕДНЪЖ СЯКАШ ТИ ЗАСЯДА – НЕКАЗАНИТЕ ДУМИ – В МИСЪЛТА, НЕИЗПИТАТА ЧАША – В ГЪРЛОТО.

БЕШЕ 1994-ТА. ПЕТЬО НОСЕШЕ ФЕЙЛЕТОНИ ВЪВ ВЕСТНИК „ЗЕМЯ“, НО ИЗВАШЕ В РЕДАКЦИЯТА НА „ВЕСТНИК ЗА ДОМА“ И СЛЕД НЯКОЯ ДРУГА ШЕГА КАЗВАШЕ СЪВСЕМ СЕРИОЗНО: „ДУШИЧКО, ВЗЕМЕТЕ МЕ ДА РАБОТЯ ПРИ ВАС. ТУК, НА ТОЗИ РАДИАТОР ЩЕ СИ СЛОЖА ПИШЕШТАТА МАШИНА. ПОВЕЧЕ МЯСТО НЕ МИ ТРЯБВА. САМО ДА СЪМ С ВАС. НОСЯ СИ ТРУДОВАТА КНИЖКА ОТ „ВЕЧЕРНИ НОВИНИ“ В ДЖОБА И ТСЪМ ГИ ПРЕДУПРЕДИЛ, ЧЕ НАМЕРЯ ЛИ СИ РАБОТА, ВСЕКИ МОМЕНТ ЩЕ ГИ НАПУСНА“.

ПЕТЬО ДОЙДЕ ДА РАБОТИ ВЪВ ВЕСТНИК ЗА ДОМА И СМЕХЪТ ДОЙДЕ ЗАЕДНО С НЕГО В РЕДАКЦИОННИТЕ СТАИ. И ИЗВЪН ТЯХ. „СЕГА ЩЕ ВИ НАУЧА КАК ДА ЗАВЪРШВАМЕ СЕДМИЦАТА КРАСИВО!“ И НИ НАУЧИ – ВСЕКИ ПЕТЪК ХОДИХМЕ В КРЪЧМИЧКАТА НА „ЧЕРВЕН КРЪСТ“ НА ДОНДУКОВ И ЗАВЪРШВАХМЕ СЕДМИЦАТА КРАСИВО. ПРИЛАГАМ СНИМКА-ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ЕДИН ТАКЪВ КРАСИВ ЗАВЪРШЕК НА СЕДМИЦАТА – МИСЛЯ, ЧЕ БЕШЕ ПРЕЗ 1995-ТА. НА СНИМКАТА СМЕ ЕКИПА НА ВЕСТНИКА.

ПЕТЬО НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ В ЖУРИТО НА „МИС БЪЛГАРИ“ ДА ВЛИЗА ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЕСТНИК НА ДОМА“ И ЕДНА ОТ ГОДИНИТЕ, ВЕРА КАМЕНОВА – МОМИЧЕ, КОЕТО ПРЕДВАРИТЕЛНО ЧРЕЗ КОНКУРС БЯХМЕ ИЗБРАЛИ КАТО „МОМИЧЕТО НА ВЕСТНИК ЗА ДОМА“ СТАНА „МИС БЪЛГАРИЯ“.

ПЕТЬО ДАДЕ ПЪТ НА МЛАДИТЕ ДИЗАЙНЕРИ КЪМ СТРАНИЦИТЕ НА ВЕСТНИКА НИ, КОЙТО ПО НЕГО ВРЕМЕ БЕШЕ ВЕЧЕ НАД  ДВЕСТА ХИЛЯДИ ТИРАЖ. ДАЖЕ С НЕГО ПОЛУЧИХМЕ ПО ЕДНА КАРТА „ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДИЗАЙНЕРИТЕ“. В ТАЗИ АСОЦИАЦИЯ БЯХА ЖОРО ПЕНТАГРАМА, ЖАНА ЖЕКОВА И Т.Н.

ПЕТЬО КАТО ДА ОТВОРИ ПРЕД ВЕСТНИКА НИ  (НА КОЙТО МОЯ МИЛОСТ БЕ ОКОЛО 16 ГОДИНИ ФАКТИЧЕСКИ ОСНОВАТЕЛ, ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР И ГЛАВЕН РЕДАКТОР) ПРОЗОРЦИ КЪМ ИНТЕРЕСНОТО, СТАВАЩО В ЖИВОТА ОКОЛО НАС. И НИЕ ГЛЕДАХМЕ НАВЪН И ОТВЪН НАВЪТРЕ ЗАПОЧНАХА ДА НИ ВИЖДАТ, ДА НИ ЗАБЕЛЯЗВАТ. ВСИЧКО ТРЪГНА ОТ ПЕТЬО.

ПОСЛЕ, ПАК С ПОМОЩТТА НА ПЕТЬО, ИЗДАВАХ ВЕСТНИК „НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА“.

НО НИЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ СРАВНИ С ВРЕМЕТО ВЪВ „ВЕСТНИК ЗА ДОМА“.

ПЕТЬО, ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ! ПОНЕ ДОКАТО СМЕ ЖИВИ ЩЕ ТЕ ПОМНИМ

ПОЧИВАЙ В МИР!

МАРГАРИТА МАРТИНОВА

В ГОДИНАТА НА КОНЯ ВСЕКИ ИМА ШАНС

В годината на Коня всеки има шанс: На 31-ви януари 2014-та китайският хороскоп попада под знака на коня. Какви са прогнозите за родените под знака на това благородно животно? За всяка зодия – ще е различно! Но като цяло се очертава година, наситена с емоции. За всички предстои редуване на възходи и спадове, но периодът може да се определи като добър, тъй като конят предоставя възможност на всеки да опита късмета си и да постигне целите си. В следващите 12 месеца носете повече зелено.

На 31-ви януари 2014-та китайският хороскоп попада под знака на коня. Какви са прогнозите за родените под знака на това благородно животно? За всяка зодия – ще е различно! Но като цяло се очертава година, наситена с емоции. За всички предстои редуване на възходи и спадове, но периодът може да се определи като добър, тъй като конят предоставя възможност на всеки да опита късмета си и да постигне целите си.

В следващите 12 месеца носете повече зелено, дръжте в себе си талисман във формата на кон, а у дома наблягайте предимно на дървения интериор.

Конят като зодиакален знак

Конят е седмият по ред зодиакален знак в китайски хороскоп. Той се отличава със завидни положителни качества.

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

15 август - Успение на Пресвета Богородица

Не се пипа червено, за да не останат булките безплодни 

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво тържествено от православните, католиците и другите християнски деноминации. Той е посветен на смъртта на Божията майка (успение – заспиване, сън), когато всички апостоли се събрали, за да се простят със Света Богородица и да я погребат.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, предшестван от строгия Богородичен пост.

Според преданието на този ден Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при своя син. Божията майка е погребана в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден след нейното успение свети Тома, който не успява да пристигне навреме преди смъртта й, отива при пещерата, където е положено тялото й, за да се поклони на светицата. Но там намира само нейната плащаница.

В народната традиция празникът е популярен като Голяма Богородица. В навечерието му хората преспиват на свято място, пожелават си нещо хубаво и вярват, че с благословията на Божията майка то ще се сбъдне.

Рано сутринта на този ден се ходи на църква, където се носят плодове и цветя. Свещениците ги опяват и прикадяват за здраве и плодородие.

По цялата ни етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и затова във всеки дом се прави курбан в нейна чест - шиле или овца, а след това се раздава от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни богородични пити, направени от новото жито, които също се раздават за здраве. На Голяма Богородица в много населени места се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име. Общоселските празници обикновено са край църкви, параклиси и манастири. Кожата и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора.

Освен курбана и ритуалните погачи на празничната трапеза задължително се нареждат пилешка каша, мед, жито, царевица, плодове - диня и грозде.

Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.

В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника й жените без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски способности и е посредник между нашия и отвъдния свят. Затова болни и недъгави правят обети за здраве, обещавайки да дарят на църквата сребърен обков на ръката й, който се залепва на нейната икона, или някакво животно – овца, крава, теле.

На този ден се спазват и определени забрани - жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им. В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват”.

www.mmartinova.com

Света Богородица се счита за покровителка на пчеларството, затова пчеларите носят в църквата медените пити за освещаване. После ги раздават с пожелание за здраве и берекет по пчелите.

В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете. Както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Според стари поверия на този ден се избягва пипането на всичко, което е червено, „за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки“.

Въпреки че всяка една смърт и раздялата с този свят неминуемо носят скръб и печал, празникът е изпълнен с весело настроение. Светата Божия майка е символ и олицетворение на женското начало в природата, на женската мощ и на репродуктивната сила. Тя е покровителка и на нераждалата още жена.

На този ден празнуват всички с името Мария, Марийка, Марий.

КАК ЕДИН ИМПЕРАТОР И МАЙКА МУ СТАНАХА ЧАСТ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО НА ХРИСТОС

 http://www.facebook.com/?ref=cws

Сп. "Вкусотии в чинии"

21 май - Св. царе равноапостоли Константин и Елена

Как един император и майка му станаха част от безсмъртието на Христос

В края на III и началото на IV век, когато езическият свят е замислял напълно да изтрие от лицето на земята християните, те неочаквано намерили покровител в лицето на император Константин, наречен от църквата Равноапостолен, а от историята - Велики.

Роден през 274 г. в семейство, което определено имало симпатии към християнската вяра, бъдещият владетел на Римската империя трябвало да прекара младите си години в двора на Диоклетиан в Никомидия. Там той имал статута почти на заложник, защото присъствието му трябвало да гарантира лоялността на неговия баща към императора.  

Константин станал очевидец на най-ужасните гонения срещу Христовата църква, които дори надминавали предишните - по злоба на гонителите, по перверзията на мъченията и по численост на мъчениците.

Константин, който запазил в душата си залога на доброто, посято в детството, все повече се отчуждавал от заобикалящата го дворцова среда.

Величествената и красива осанка на младия мъж, високият му ръст и забележителната му физическа сила привличали симпатиите на народа и на войската. След смъртта на баща му - кесаря на Галия Констанций Хлор, войската пожелава Константин да я предвожда и го провъзгласява за император на Галия и Британия (в 306 г.)

Все още под впечатленията от ужасните гонения на християните на Изток, Константин сметнал за свое първо дело да обяви свобода на изповядването на християнството в своите области, въпреки че самият той все още не бил християнин. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на Разпнатия Бог.

В това време в източните територии се възцарява Галерий, заемайки престола на Диоклетиан, и не признава възкачването на Константин в северозападния край.

А в западната половина - в Италийската област, се възцарил Максенций, който също не пожелал да има мирни отношения с Константин. Укрепил се на престола, Максенций проявил коварна жестокост не само към християните, но и към единоверците си - езичници. Той започнал да преследва и измъчва сенаторите, разграбвайки имуществото им и похищавайки жените и дъщерите им. И тогава римляните се решили тайно да търсят защита при Константин. Преданията разказват, че когато през 312 г. Константин се решил да предприеме военен поход срещу римския император, той получил знаменателно видение – знамена с кръстове и глас, който му говорил, че той ще победи, ако воюва с кръста напред.

След три сблъсъка с противника Константин нанесъл решаващо поражение над Максенций и тържествено влязъл в Рим.

Като станал владетел на цялата западна половина от Римската империя, Константин пръв от цезарите обявил с указ (313 г.) на подвластните му народи пълна веротърпимост: на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопочитане, а на християните - да се покланят на техния Бог.

Но в същото време, когато в западната част християните благоденствали под управлението на Константин, съвсем различно било в източната, където царувал Ликиний.

Ликиний влязъл в открита борба с Константин, между тях се разгоряла жестока война. Тази война трябвало окончателно да реши съдбата на християнството в Римската империя, обхващаща "цялата вселена". След победата си през 323 г. Константин станал единодържавен управител на цялата Римска империя.

Константин не обичал Рим с неговия Пантеон, където - така да се каже механично - били събрани езическите богове на всички покорени народи, и рядко и неохотно посещавал старата столица. На младия император се харесал разположеният във Византия древен неголям град на бреговете на Босфора и той го избрал за столица на империята. В новия град започнал да строи просторни дворци, бани, театри, а главното му украшение били храмовете, посветени на истинския Бог.

Новата християнска столица получила името си от името на своя основател - "град на цар Константин", Константинопол, така както някога Йерусалим - "град на цар Давид".

Знамението на кръста, което му донесло победа, също не било забравено от Константин. Но като воин, пролял много кръв, той смятал себе си за недостоен да потърси лично дървото, върху което е бил разпнат Христос. Затова пратил в Йерусалим своята майка, царица Елена.

Но се оказало, че в Палестина всички места, осветени от евангелските събития, отдавна вече били опустошени.

По указание на Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място били построени свети храмове - във Витлеем над пещерата на Рождество Христово, на Елеонската планина – на мястото на Възнесение Господне, и в Гетсимания – на мястото на успението на Пресвета Богородица.

Но най-главната грижа на царицата била да намери самото дърво, на което бил разпнат Спасителят на света.

И през 326 г. тя изпълнила своята мисия.

Самият Константин малко педи смъртта си се покръстил и през 337 година починал, завещавайки империята си на тримата си синове. А тялото му било пренесено в създадения от него град Константинопол и положено в църквата на светите апостоли в гробница, подготвена от самия него.

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА: Аз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея. Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си 
 Митрополит Антоний Сурожски, „Двери на православието”

Аз имам своеобразно отношение към смъртта и ми се иска да обясня защо се отнасям към смъртта не само спокойно, но и с желание, с надежда и тъга по нея.

Моето първо ярко впечатление за смъртта е от един разговор с моя баща, който веднъж ми каза: „Ти трябва така да живееш, че да се научиш да очакваш смъртта си, както жених очаква невестата си: да я чакаш, да я жадуваш, да се радваш предварително на срещата, и да я срещнеш благоговейно и нежно“.

Второто впечатление (то беше много след това) беше от смъртта на моя баща. Той почина внезапно. Аз отидох при него в бедната стаичка на последния етаж на френската къща, където имаше легло, маса, табуретка и няколко книги. Влязох в стаята му, затворих вратата и застанах прав. И ме обгърна такава тишина, такава дълбока тишина, че помня как възкликнах на глас: „И хората казват, че има смърт!... Каква лъжа!“. Защото тази стая беше изпълнена с живот, при това с такава пълнота на живота, каквато навън, на улицата, в двора, никога не бях срещал. Ето защо имам такова отношение към смъртта и защо с такава сила преживявам думите на апостол Павел: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Фил.1:21). Но апостолът после казва още нещо, което мен също много ме порази. Цитатът не е точен, но ето какво казва: той иска да умре и да се съедини с Христос, но добавя: „Но за вас е необходимо аз да остана жив, и аз ще продължа да живея“. Това е последната жертва, която може да принесе: всичко, към което се стреми, на което се надява, което прави, той е готов да отложи само защото е нужен на другите.

Аз съм видял много смърт.

Петнадесет години работих като лекар, пет от тях – във войната и във френската съпротива. След това 46 години бях свещеник и постепенно погребах цялото поколение на нашата ранна емиграция; така че съм видял много смърт. Това което ме поразява е, че руснаците умират спокойно; западните хора по-често със страх. Руснаците вярват в живота и отиват в живота. И ето едно от нещата, които всеки свещеник и всеки човек трябва да повтаря на себе си и на другите: трябва да се готвим не за смърт, трябва да се готвим за вечния живот.

Ние нищо не знаем за смъртта. Не знаем какво става с нас в момента на умирането, но макар и частично знаем какво е вечният живот. Всеки от нас знае от опит, че има моменти, когато той живее не във времето, а с такава пълнота на живота, с такова ликуване, което не принадлежи само на земята. Затова първото, на което трябва да учим себе си и другите, е да се готвят не за смъртта, а за живота. А ако говорим за смъртта, то да говорим за нея като за врата, която ще се разтвори широко и ще ни даде да влезем във вечния живот.

Но да се умре не е толкова лесно. Каквото и да мислим за смъртта, за вечния живот, ние нищо не знаем за самата смърт, за умирането. Искам да ви дам един пример от моя опит от времето на войната.

Бях младши хирург във военната болница. При нас умираше едно младо войниче, на 25 години, на моята възраст. Отидох при него вечерта, седнах на леглото и му казвам: „Е, как се чувстваш?“ Той ме погледна и каза: „Тази нощ ще умра“. „А страх ли те е да умреш?“ „Не ме е страх да умра, но ми е тежко да се разделя с всичко, което обичам: с младата си жена, със селото, с родителите; а от едно нещо наистина много ме е страх: да умра в самота“. Аз му казах: „Няма да умреш сам“. „Как така?“ „Аз ще остана с тебе“. „Вие не можете цяла нощ да останете с мене…“ Аз отговорих: “Разбира се, че мога!“ Той помисли и каза: „Дори вие да останете с мен, в някакъв момент аз вече няма да съм в съзнание, и тогава ще отида в тъмнината и ще умра сам“. Аз му казвам: „Не, няма да е така. Аз ще седна до тебе и ние ще си говорим. Ти ще ми разказваш за всичко, което искаш: за селото, за семейството си , за детството си, за жена си, за всичко, което помниш, което ти е на душата, което обичаш. Аз ще те държа за ръката. Постепенно ще се умориш да говориш, тогава аз ще започна да говоря повече отколкото ти. А после, като видя, че ти започваш да се унасяш, ще започна да говоря по-тихо. Ти ще затвориш очи, аз ще спра да говоря, но ще те държа за ръка, и периодично ще ми стискаш ръката, ще знаеш, че съм тук. Постепенно твоята ръка, макар и да усеща моята, няма да може да стиска, тогава аз ще стискам твоята ръка. И в някакъв момент тебе вече няма да те има сред нас, но ти няма да си отидеш сам. Ние ще изминем целия път заедно“. И така час след час ние прекарахме тази нощ. В някакъв момент той наистина престана да стиска ръката ми, аз започнах да стискам ръката му, за да знае, че аз съм тук. После ръката му започна да изстива, после се отпусна и той вече не беше с нас. И това е много важен момент:

много е важно човек да не е сам, когато отива във вечността.

Но има и други случаи. Понякога човек боледува дълго, и ако тогава е обграден с любов и грижа - му е леко да умре, макар и болезнено (за това ще кажа по-късно). Но е много страшно, когато човек е обграден от хора, които с нетърпение чакат той да умре, сякаш казват: докато той е болен, ние сме пленници на неговата болест, не можем да мръднем от леглото му, не можем да се върнем към нашия си живот, не можем да се радваме на нашите радости, той е като тъмен облак, надвиснал над нас; дано умре по-скоро… И умиращият чувства това. Това може да продължи месеци. Роднините идват и хладно питат: „Е, как си? Добре ли си? Нещо трябва ли ти? Нищо ли не ти трябва? Добре, знаеш, че имам работа, пак ще дойда при тебе“. И дори гласът да не звучи жестоко, човекът знае, че са го посетили, само защото трябва да го посетят, и че очакват смъртта му с нетърпение.

А има и такива случаи. Човек умира, умира дълго, но е обичан и скъп; и самият той е готов да жертва щастието да пребивава с любимия човек, защото това може да донесе радост или да помогне на някой друг. Сега ще си позволя да разкажа нещо лично.

Моята майка в продължение на три години умираше рак. Аз се грижех за нея. Ние бяхме много близки, бяхме си скъпи един на друг. Но аз си имах своята работа – бях единственият свещеник на лондонската енория и освен това веднъж месечно трябваше да пътувам до Париж за събранието на Епархийския съвет. Нямах пари, за да се обаждам по телефона, затова, връщайки се, си мислех: ще заваря ли мама жива или не?... Тя беше жива, каква радост! Каква среща!... Постепенно тя започна да гасне. Имаше моменти, когато тя звъни със звънчето, аз идвам, и тя ми казва: „Тъжно ми е без тебе, да постоим заедно“. А имаше моменти, когато аз изнемогвах. Качвах се при нея, оставяйки работата си, и казвах: „Мъчно ми е без тебе“. И тя ме утешаваше в своето умиране и в своята смърт. И така постепенно ние заедно си отивахме във вечността, защото когато тя умря, отнесе със себе си цялата ми любов към нея, всичко, което беше между нас. А между нас имаше толкова много! Ние преживяхме почти целия си живот заедно, само през първите години на емиграцията живяхме разделени, защото нямаше къде да живеем заедно. Но после бяхме заедно, и тя ме познаваше в дълбочина. Веднъж ми каза: „Колко странно: колкото повече те опознавам, толкова по-малко неща мога да кажа за тебе, защото всяка дума, която ще кажа, ще трябва да я поправям с някакви допълнителни черти“. Да, ние достигнахме момента, когато се познавахме толкова дълбоко, че не можехме да кажем нищо един за друг, но да се приобщим към живота, умирането и смъртта – можехме.

И ето, ние трябва да помним, че всеки умиращ е в такова състояние, че всяка коравосърдечност, безразличие или желание „накрая това да свърши“ са непоносими. Човек чувства това, знае го и ние сме длъжни да се научим да преодоляваме в себе си всички тъмни, мрачни, скверни чувства, и забравяйки за себе си, дълбоко да се замислим, да се вгледаме и да се вживеем в другия човек. И тогава смъртта ще стане победа: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (1Кор. 15:55).

Искам да кажа още нещо за смъртта, защото това, което вече казах беше много лично. Смъртта е около нас през цялото време, смъртта е съдбата на цялото човечество. Сега се водят войни, хора умират в ужасни страдания, и ние трябва да се научим да бъдем спокойни по отношение на собствената си смърт, защото в нея ние виждаме живот, зараждащия се вечен живот. Победата над смъртта, над страха от смъртта е в това, да живеем все по-дълбоко с вечността и да приобщаваме и другите към тази пълнота на живота.

Превод П. Спирова

НЕ ОЧАКВАЙТЕ НЯКОЙ ДА ВИ ПОМАГА. МОЖЕ БИ ЩЕ ИМАТЕ ДОВЕРИТЕЛЕН ФОНД. МОЖЕ БИ ЩЕ СЕ ОЖЕНИТЕ ЗА БОГАТ ЧОВЕК. НО НИКОГА НЕ ЗНАЕТЕ КОГА КРАНЧЕТО ЩЕ СПРЕ.

Слово на Kurt Vonnegut, Junior

пред випуск " 97 "

в масачузетския университет 

(06.10.2004 г.)

Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло !
Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло.
Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит.
Ето ги и тези съвети:
* Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си, едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега.
* Повярвайте ми, след 20 години, като разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.
* Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра.
* Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога на са ви идвали наум.
* Всеки ден правете нещо, което ви плаши.
* Пейте.
* Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
* Чистете си зъбите с конец.
* Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
* Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
* Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
* Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота.
* Най-интересните хора, които познавам, са знаели на 22 години какво искат от живота. Някои от най-интересните на 40 години все още не знаят.
* Приемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат.
* Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
* Може би ще се разведете на 40 години, може би ще празнувате 75 години сватба.
* Каквото и да стане, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
* Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.
* Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали.
* Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята, в която живеете.
* Четете указанията, дори и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
* Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.
* Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най-голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
* Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните от тях.
* Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
* Пътувайте.
* Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават.
* Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните!
* Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.
* Не си играйте твърде много с косата си, защото когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.
* Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия.

Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи на по-висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло!

 

Романи: Механичнопиано, Сирените на Титан, Майка нощ, Котешка люлка, Бог да Ви поживи, мистър Розуотър, Кланица 5, Закуска за шампиони, Фарс или никога вече самота, Затворникът, Точния мерник, Галапагос, Синята брада, Фокус бокус, Времетръс