Възнесение Господне, или още Спасовден се почита като
един от най-светлите християнски празници. Според Евангелието от Марко, Христос,
пред очите на свои ученици и последователи, се възнася от Елеонската планина
към небето и сяда отдясно на Бога. Мястото, на което това се случило, мигом се
превръща в свещено. През 4-ти век, по заповед на царица Елена там е изграден
храм, който по-късно сарацинците разрушават.
Спасовден се чества 40 дни след Великден, поради което празникът е подвижен, но е винаги в четвъртък и се нарича още „последния Велики четвъртък“. С Възнесение завършва 40-дневния път на Спасителя на земята след Възкресението му – време, през което той проповядва учението си и подготвя своите ученици за апостолската им мисия – да разпространява вярата по всички краища на света, въпреки гоненията, на които ще бъдат подложени.
Празникът е ден на надеждата за страдащите от тежка болест. Според поверието, в нощта преди Спасовден болните трябва да търсят по ливадите цветето росен.Народът ни вярва, че на Велики четвъртък мъртвите се освобождават, за да бродят по земята. Те обикалят полето, кацат по цветята и дърветата. Но след Спасовден, когато леко открехнатата вратата към отвъдното е на път да се затвори, за душите е време да се приберат обратно.
Затова скоро след празника, в събота (на 2 юни се пада през тази година), се отбелязва голямата пролетна Черешова задушница, на която се раздава „за Бог да прости”.
Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасения,
Спасимир.
