Два ангела пътували през зимата от град на град. През една от студените вечери замръкнали край дома на богато семейство и останали да прекарат нощта. Домакините не били никак гостоприемни и ги сложили да спят в плевнята. На сутринта старият ангел видял пукнатина в стената и мълчаливо я замазал с ръка. Младият го видял и недоумявал защо го е направил.
- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат... - отвърнал старият.
На следващата вечер потропали на вратата на едно много бедно семейство. За разлика от предишните, тези хора били много гостоприемни. Нагостили ги на оскъдната си трапеза и даже им отстъпили постелята си - за да си отпочинат по-добре.
На сутринта ангелите заварили стопанина и жена му да плачат в обора. Единствената им крава, която била основния им поминък, лежала мъртва в плявата. Младият ангел попитал стария:
- Как допусна да се случи такова нещо? Първото семейство имаше всичко, не искаше да даде нищо, но ти им помогна. А това имаше много малко, даде ни повече от необходимото, но ти остави кравата им да умре. Защо?
- Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат! Когато бяхме в плевнята на първото семейство, видях, че зад пукнатината в стената се крие златно съкровище. Заради грубото им отношение и свидливостта на домакина поправих пукнатината, за да не го намерят. А снощи, докато спяхме в постелята на стопанина, дойде Ангелът на смъртта, за да вземе жена му. Но вместо нея, му дадох кравата.
