15 август - Успение на Пресвета Богородица
Не се пипа червено, за да не останат булките безплодни
Успение на Пресвета Богородица,
Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски
празници, честван еднакво тържествено от православните, католиците и другите
християнски деноминации. Той е посветен на смъртта на Божията майка (успение –
заспиване, сън), когато всички апостоли се събрали, за да се простят със Света
Богородица и да я погребат.
Българската православна църква
отбелязва празника на 15 август, предшестван от строгия Богородичен пост.
Според преданието на този ден
Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при своя син.
Божията майка е погребана в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден
след нейното успение свети Тома, който не успява да пристигне навреме преди
смъртта й, отива при пещерата, където е положено тялото й, за да се поклони на
светицата. Но там намира само нейната плащаница.
В народната традиция празникът е
популярен като Голяма Богородица. В навечерието му хората преспиват на свято
място, пожелават си нещо хубаво и вярват, че с благословията на Божията майка
то ще се сбъдне.
Рано сутринта на този ден се ходи на
църква, където се носят плодове и цветя. Свещениците ги опяват и прикадяват за
здраве и плодородие.
По цялата ни етническа територия
култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на
майчинството, брака и семейството и затова във всеки дом се прави курбан в
нейна чест - шиле или овца, а след това се раздава от него на съседи и роднини.
Жените изпичат и специални обредни богородични пити, направени от новото жито,
които също се раздават за здраве. На Голяма Богородица в много населени места
се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име.
Общоселските празници обикновено са край църкви, параклиси и манастири. Кожата
и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се
приготвя обредната храна за събора.
Освен курбана и ритуалните погачи на
празничната трапеза задължително се нареждат пилешка каша, мед, жито, царевица,
плодове - диня и грозде.
Вярва се, че ако на този ден вали
дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
В много църкви и манастири иконата
на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника й жените без деца
носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им
помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски
способности и е посредник между нашия и отвъдния свят. Затова болни и недъгави
правят обети за здраве, обещавайки да дарят на църквата сребърен обков на
ръката й, който се залепва на нейната икона, или някакво животно – овца, крава,
теле.
На този ден се спазват и определени
забрани - жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им.
В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите
булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват”.
www.mmartinova.com
Света Богородица се счита за
покровителка на пчеларството, затова пчеларите носят в църквата медените пити
за освещаване. После ги раздават с пожелание за здраве и берекет по пчелите.
В някои селища празнуват този ден за
здраве и на воловете. Както на Власовден стопанката поставя на рогата им
обреден кравай и ритуално ги захранва. Според стари поверия на този ден се
избягва пипането на всичко, което е червено, „за да не пропика кръв добитъкът и
да не стават ялови младите булки“.
Въпреки че всяка една смърт и
раздялата с този свят неминуемо носят скръб и печал, празникът е изпълнен с весело
настроение. Светата Божия майка е символ и олицетворение на женското начало в
природата, на женската мощ и на репродуктивната сила. Тя е покровителка и на
нераждалата още жена.
На този ден
празнуват всички с името Мария, Марийка, Марий.
