ЛОРА…
Душата има нужда
да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от
свойте рани!
Самотен вълк е
тя в окото на ловеца.
Сърна,
подплашена от гончетата зли.
Стръвта е тя. Щом злото се присети,
на мушката си зорко я държи.
Една душа – за
толкова години…
Да беше кремък – ще се изхаби.
Да беше дъжд – под
облака ще мине,
докато мигне - ще
се извали.
Да те спаси – в морето
те настига.
На гръб те влачи
през убийцата вълна.
Да се спаси – ръце от тебе вдига –
съвсем внезапно те напуска през нощта.
Омръзва ти!
Незряла и неравна.
Зелена ябълка с
нахапана кора.
Отритваш я! Върху каданса бавно
виденията ти побъркват паметта:
- Вълкът самотен
е трофеят на ловеца.
- Пируват псетата
със убитата сърна.
- Любов –
нарязала сърцето на парчета.
- Денят е
пленник на безликата мълва.
Ръката ти
повдига пистолета,
оставя милиметри
до смъртта...
Изригват и се пръсват стиховете –
на мрака гладен
– подлуделите слънца.
В очите е угаснало небето.
Под него храни овдовялата съдба
със раните на слепите* поети
душата кръвожадна на света…
Маргарита Мартинова
-------
* "Слепи" - приеми го в буквален смисъл
-------
* "Слепи" - приеми го в буквален смисъл
