Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

сряда, 13 февруари 2019 г.

Трети брой на списание „Вкусотии в чинии“ е по павилионите.




    Отново изненади - вкусни и лесни рецепти.  Здравни съвети  и развлекателни страници.
 Какво повече му трябва на човек в зимната вече

АБОНИРАЙ СЕ ЗА МАРТ ДО 15 ФЕВРУАРИ,
ЗА ДА ПРИТЕЖАВАШ ВЕЛИКДЕНСКИЯ БРОЙ!

Разговор с народната певица
Ива ДАВИДОВА:
Аз съм генерал на сцената, а мъжът ми  
у   дома е генералът

Мини мандра:
ЕКО КАШКАВАЛ - ДОМАШЕН



ЯСТИЕТО НА СЕЗОНА – СТАР ЛУК:
ü     Панирани лучени кръгчета
ü     „Вълчи хапки“ с лук
ü     Пилешки филенца с лук по китайски
ü     Свински дроб с лук
ü     Ордьовър от печен лук, сирене и орехи
ü     Пълнен лук

МЕНЮ ЗА ПРИЯТЕЛИ

1. Фаршировани белтъци с млечен пастет
2. Терин с телешки език и зеленчуци
3. Глазирана патица с портокалов сос
4. Чийзкейк с тиква и мед
На стр. 12

СЛАДКАРНИЦА „ВКУСОТИИ“:
·                    Торта „Перлата на Ориента“
·                    Мус „Капучино
·                    Сметанов сладкиш с праскови от компот
·                    Ябълков кекс с масло
·                    Бадемов крем
·                    Сълзици с канела
·                    Бърза торта с шоколадено-бананов крем
·                    Лесни сладки с мармалад

ОХЛЮВЪТ Е КЛЮЧЕТО
за всеки белег по лицето

СИНУЗИТ И ХРЕМА
зимъс стават голяма дилема

КОГАТО НОСЪТ ТЕЧЕ
Народни средства

ОЧАКВАЙТЕ НИ ПАК НА 25 ФЕВРУАРИ!
    7777777777777
            

Торта „Перлата на Ориента”


Продукти: Три яйца, 350 г брашно, 90 г какао (марка „Д-р Йоткер”), 10 г бакпулвер, 5 г сода, 200 г масло, 350 г захар, 1 ванилия, 150 г прясно мляко, 180 г горещо кафе, 50 г коняк (по желание), сол на върха ножа.
Приготвяне на блатовете: Смесваме всички сухи съставки в голяма купа - брашно, какао, сода, сол и бакпулвер. Разбъркваме добре с тел или (1 ) 

миксер на ниска скорост. В отделна купа разбиваме до побеляване маслото, което трябва да бъде меко, а след това постепенно – лъжица по лъжица добавяме захарта. Получава се маса, подобна на мокър пясък, в която счупваме и разбъркваме едно по едно яйцата. След всяко яйце разбиваме добре с миксера (2), за да го поеме. Добавяме ванилията. Към тази получила се полурядка маса, сипваме половината от сухата смес (3).

 Разбъркваме с миксера докато стане гладко. Сипваме топлото мляко, добавяме останалата половина от сухата смес и забъркваме гладко тесто. Добавяме алкохола - 75 г.
Идва редът на горещото кафе – добавяме и него. Важното е кафето да е вряло, защото под въздействието на горещата течност се получава активизация на бакпулвера (което придава въздушност на тестото). Но най-важното е, че горещото кафе попарва какаото и го превръща в горещ шоколад. Този факт влияе пряко върху вкуса и цвета на блатовете.
Ако пък не обичате кафе, може да долеете само гореща вода. Сега намаляваме скоростта на миксера на най-ниската и внимателно разбъркваме. Сместа става много рядка, но това не бива да ни безпокои – всичко върви по план.
Може да опечем три блата във форма с диаметър 18 см, 

но може и по своя преценка да направите броя на блатовете. Може тези три блата да се разрежат по хоризонтала и да станат шест. Но ако искате, изпечете направо шест блата, но по-тънки.
Предварително загряваме фурната на 160 градуса.
За да станат блатовете еднакви, най-добре е да сипваме еднакъв грамаж от тестото във всяка форма – например по 430 г. Печем 35-40 минути. Готовността проверяваме с клечка – ако излезе суха, значи блатът е готов. Ако са се поиздули отгоре (4), може да отрежем изпъкналите части по хоризонтала и да ги изравним.
След като станат готови и изстинат, ги обвиваме в пергамент или във фолио (5) 

и ги прибираме в хладилника за 6-8 часа, за да запазят сочността си. Там могат да си стоят и няколко дни, без нищо да им стане.
По принцип тортата може да бъде гарнирана с най-различни видове крем, но тук ще предложим шоколадово-карамелен – неповторим по вкус и лесен за направа.
Шоколадово-карамелен крем
Приготвяне: В малка тенджерка смесваме 225 г захар и 65 мл вода. Нагряваме на среден огън, като леко разбъркваме, докато захарта се разтвори. След това увеличаваме огъня до максимум, кипваме (не е необходимо да разбъркваме). Варим сместа, докато цветът се промени до кехлибарено жълто (6). 

Сваляме от огъня и много внимателно (защото сместа бълбука) добавяме 300 мл сметана и 1-2 ванилии. Отново поставяме тенджерката на максимален огън, като разбъркваме интензивно (около 1 минута), докато стане еднородна и застиналият карамел отново се стопи. В дълбок съд натрошаваме 450 г шоколад и го заливаме с горещия карамел. Разбъркваме до пълното разтопяване на шоколада. Оставяме шоколадовия карамел да изстине напълно, като периодично разбъркваме. В изстиналата смес добавяме мекото масло със стайна температура (450 г) на 4-5 приема, като предварително го нарязваме на малки парченца и всеки път разбиваме до еднородност с миксера.
Сглобяване на тортата: Сипваме малко крем под първия блат, поставяме го и го притискаме, за да се залепи за чинията. Отгоре върху блата нанасяме слой крем (7). 

После залепяме третия блат. Пак крем, пак блат. И така до края.  След това намазваме тортата отгоре (8) и отстрани (9) и я украсяваме по свое желание и усмотрение. Накрая се наслаждаваме на една сочна и сладка шоколадова торта с лек дъх на кафе (10).




неделя, 10 февруари 2019 г.

"ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ" - Маргарита Мартинова - стихове

"ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове





ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ

Защо на хората – в градинката?
Защо ще застроят
тревата?
Защо, като с изшит шамар,
направо удрят
през устата?

Защо окрадоха небето
от всички сини знамена?
Затвориха
в перфидна клетка
лъвът с усмихната уста.
Защо принудиха да рови      
в кофи с боклуци бедността.
Защо замесиха с отрова
храна, и въздух, и вода?

Но ако питаш наглеците:
Защо?
      - Защото!
                  Ей така!

Добрата дума е излишна е
щом камъните захвърчат.
Парите вече замирисват
в прогнилата плът
на светът.

Където дъжд вали на смени
и „Сто години самота“
очаква тънещи
в забвение
и в страх, порутени села.

Но ако питаш наглеците:
- Защо?
          -Защото!
                    Ей тъй на!

На уморените коне
не слагал никой стремена.
За тях куршумът отреден е
като награда за труда.

Недей да питаш подлеците:
Защо? Или пък: Докога?
Забий три думи във главите им:
Дойде ви 
              краят, 
                        господа!





Маргарита Мартинова



сряда, 6 февруари 2019 г.

"ДИАЛЕКТИКА НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ" Маргарита Мартинова – стихове




ДИАЛЕКТИКА НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ

Защо настъпи гробна тишина
във алгоритъма на вечната неясност,
докато сънищата ни продаваха 
на таен търг?
А върху масата 
на магмата опасна
архангели поделяха света.

Защо заплита се от раждане денят
в синусоиди от падения и страсти?
Защо побърква ни от болка. 
И от щастие.
Разпада тялото ни
на съставните му части.
И ни оставя да живеем
„по сърце“? 

Защо нощта е без лице? 
И като котката на „Шрьодингер“ умира, 
дъхът й спира, едновременно е жива.
Отдалечена равно
от живота и смъртта.

Към диалектиката лесен е ключа.
А все по-трудно
изход се намира.

Защо човеците се лутат във тъмата,
след като казваме,че Бог е светлина?
Защо душата е 
по-мрачна от гората,
а я сравняваме със птица и звезда?

Висят над нас неразрешените въпроси.
Било е винаги. 
И все ще е така.

Спиралата на времето не носи 
ни отговор, 
ни някаква следа.
Записваме в тефтерите дълга си.
Като лавина се натрупва час по час.

На покер дяволът играе и отнася,
и малкото, спечелено от нас.



Маргарита Мартинова

неделя, 3 февруари 2019 г.







КУТИЙКА ЗА ПЕПЕРУДИ


Оглушителната тишина ме буди  
всяка сутрин – от среднощ.
Във прозореца се блъскат пеперуди.
Токът спира – „за разкош“. 

Удивително е цялото безмълвие!  
В полусън всички вървят. 
Ледени висулки са покълнали.
Прилепи от стрехите висят.

В мръсна дума се превръща свободата.
В ъгъла – наказана седи.
Утрото се кръсти пред вратата
и се връща пак да си доспи.

С три синджира портите се връзват.     
Зад прага – тоягите стоят.            
Падат пеперудите. Замръзват. 
Хората минават. И мълчат. 

Само някакво детенце, изтървано,  
вън изприпка, като на игра.    
Гушна ги на малкото си рамо.

И в кибритена кутийка ги прибра. 

Маргарита Мартинова