КУТИЙКА ЗА ПЕПЕРУДИ

Оглушителната тишина ме буди  
всяка сутрин – от среднощ.
Във прозореца се блъскат пеперуди.

Токът спира – „за разкош“. 

Удивително е цялото безмълвие!  

В полусън всички вървят. 
Ледени висулки са покълнали.

Прилепи от стрехите висят.

В мръсна дума се превръща свободата.

В ъгъла – наказана седи.

Утрото се кръсти пред вратата

и се връща пак да си доспи.

С три синджира портите се връзват.     

Зад прага – тоягите стоят.            

Падат пеперудите. Замръзват. 

Хората минават. И мълчат. 

Само някакво детенце, изтървано,  

вън изприпка, като на игра.    

Гушна ги на малкото си рамо.

И в кибритена кутийка ги прибра. 

Маргарита Мартинова