"ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове

ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ

Защо на хората – в градинката?

Защо ще застроят

тревата?

Защо, като с изшит шамар,

направо удрят

през устата?

Защо окрадоха небето

от всички сини знамена?

Затвориха

в перфидна клетка

лъвът с усмихната уста.

Защо принудиха да рови      

в кофи с боклуци бедността.

Защо замесиха с отрова

храна, и въздух, и вода?

Но ако питаш наглеците:

Защо?

      - Защото!

                  Ей така!

Добрата дума е излишна е

щом камъните захвърчат.

Парите вече замирисват

в прогнилата плът

на светът.

Където дъжд вали на смени

и „Сто години самота“

очаква тънещи

в забвение

и в страх, порутени села.

Но ако питаш наглеците:

- Защо?

          -Защото!

                    Ей тъй на!

На уморените коне
не слагал никой стремена.

За тях куршумът отреден е

като награда за труда.

Недей да питаш подлеците:
Защо? Или пък: Докога?
Забий три думи във главите им:
Дойде ви 
              краят, 
                        господа!

Маргарита Мартинова