Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

сряда, 13 февруари 2019 г.

Трети брой на списание „Вкусотии в чинии“ е по павилионите.




    Отново изненади - вкусни и лесни рецепти.  Здравни съвети  и развлекателни страници.
 Какво повече му трябва на човек в зимната вече

АБОНИРАЙ СЕ ЗА МАРТ ДО 15 ФЕВРУАРИ,
ЗА ДА ПРИТЕЖАВАШ ВЕЛИКДЕНСКИЯ БРОЙ!

Разговор с народната певица
Ива ДАВИДОВА:
Аз съм генерал на сцената, а мъжът ми  
у   дома е генералът

Мини мандра:
ЕКО КАШКАВАЛ - ДОМАШЕН



ЯСТИЕТО НА СЕЗОНА – СТАР ЛУК:
ü     Панирани лучени кръгчета
ü     „Вълчи хапки“ с лук
ü     Пилешки филенца с лук по китайски
ü     Свински дроб с лук
ü     Ордьовър от печен лук, сирене и орехи
ü     Пълнен лук

МЕНЮ ЗА ПРИЯТЕЛИ

1. Фаршировани белтъци с млечен пастет
2. Терин с телешки език и зеленчуци
3. Глазирана патица с портокалов сос
4. Чийзкейк с тиква и мед
На стр. 12

СЛАДКАРНИЦА „ВКУСОТИИ“:
·                    Торта „Перлата на Ориента“
·                    Мус „Капучино
·                    Сметанов сладкиш с праскови от компот
·                    Ябълков кекс с масло
·                    Бадемов крем
·                    Сълзици с канела
·                    Бърза торта с шоколадено-бананов крем
·                    Лесни сладки с мармалад

ОХЛЮВЪТ Е КЛЮЧЕТО
за всеки белег по лицето

СИНУЗИТ И ХРЕМА
зимъс стават голяма дилема

КОГАТО НОСЪТ ТЕЧЕ
Народни средства

ОЧАКВАЙТЕ НИ ПАК НА 25 ФЕВРУАРИ!
    7777777777777
            

Торта „Перлата на Ориента”


Продукти: Три яйца, 350 г брашно, 90 г какао (марка „Д-р Йоткер”), 10 г бакпулвер, 5 г сода, 200 г масло, 350 г захар, 1 ванилия, 150 г прясно мляко, 180 г горещо кафе, 50 г коняк (по желание), сол на върха ножа.
Приготвяне на блатовете: Смесваме всички сухи съставки в голяма купа - брашно, какао, сода, сол и бакпулвер. Разбъркваме добре с тел или (1 ) 

миксер на ниска скорост. В отделна купа разбиваме до побеляване маслото, което трябва да бъде меко, а след това постепенно – лъжица по лъжица добавяме захарта. Получава се маса, подобна на мокър пясък, в която счупваме и разбъркваме едно по едно яйцата. След всяко яйце разбиваме добре с миксера (2), за да го поеме. Добавяме ванилията. Към тази получила се полурядка маса, сипваме половината от сухата смес (3).

 Разбъркваме с миксера докато стане гладко. Сипваме топлото мляко, добавяме останалата половина от сухата смес и забъркваме гладко тесто. Добавяме алкохола - 75 г.
Идва редът на горещото кафе – добавяме и него. Важното е кафето да е вряло, защото под въздействието на горещата течност се получава активизация на бакпулвера (което придава въздушност на тестото). Но най-важното е, че горещото кафе попарва какаото и го превръща в горещ шоколад. Този факт влияе пряко върху вкуса и цвета на блатовете.
Ако пък не обичате кафе, може да долеете само гореща вода. Сега намаляваме скоростта на миксера на най-ниската и внимателно разбъркваме. Сместа става много рядка, но това не бива да ни безпокои – всичко върви по план.
Може да опечем три блата във форма с диаметър 18 см, 

но може и по своя преценка да направите броя на блатовете. Може тези три блата да се разрежат по хоризонтала и да станат шест. Но ако искате, изпечете направо шест блата, но по-тънки.
Предварително загряваме фурната на 160 градуса.
За да станат блатовете еднакви, най-добре е да сипваме еднакъв грамаж от тестото във всяка форма – например по 430 г. Печем 35-40 минути. Готовността проверяваме с клечка – ако излезе суха, значи блатът е готов. Ако са се поиздули отгоре (4), може да отрежем изпъкналите части по хоризонтала и да ги изравним.
След като станат готови и изстинат, ги обвиваме в пергамент или във фолио (5) 

и ги прибираме в хладилника за 6-8 часа, за да запазят сочността си. Там могат да си стоят и няколко дни, без нищо да им стане.
По принцип тортата може да бъде гарнирана с най-различни видове крем, но тук ще предложим шоколадово-карамелен – неповторим по вкус и лесен за направа.
Шоколадово-карамелен крем
Приготвяне: В малка тенджерка смесваме 225 г захар и 65 мл вода. Нагряваме на среден огън, като леко разбъркваме, докато захарта се разтвори. След това увеличаваме огъня до максимум, кипваме (не е необходимо да разбъркваме). Варим сместа, докато цветът се промени до кехлибарено жълто (6). 

Сваляме от огъня и много внимателно (защото сместа бълбука) добавяме 300 мл сметана и 1-2 ванилии. Отново поставяме тенджерката на максимален огън, като разбъркваме интензивно (около 1 минута), докато стане еднородна и застиналият карамел отново се стопи. В дълбок съд натрошаваме 450 г шоколад и го заливаме с горещия карамел. Разбъркваме до пълното разтопяване на шоколада. Оставяме шоколадовия карамел да изстине напълно, като периодично разбъркваме. В изстиналата смес добавяме мекото масло със стайна температура (450 г) на 4-5 приема, като предварително го нарязваме на малки парченца и всеки път разбиваме до еднородност с миксера.
Сглобяване на тортата: Сипваме малко крем под първия блат, поставяме го и го притискаме, за да се залепи за чинията. Отгоре върху блата нанасяме слой крем (7). 

После залепяме третия блат. Пак крем, пак блат. И така до края.  След това намазваме тортата отгоре (8) и отстрани (9) и я украсяваме по свое желание и усмотрение. Накрая се наслаждаваме на една сочна и сладка шоколадова торта с лек дъх на кафе (10).




неделя, 10 февруари 2019 г.

"ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ" - Маргарита Мартинова - стихове

"ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове





ВРЕМЕТО НА НАГЛЕЦИТЕ

Защо на хората – в градинката?
Защо ще застроят
тревата?
Защо, като с изшит шамар,
направо удрят
през устата?

Защо окрадоха небето
от всички сини знамена?
Затвориха
в перфидна клетка
лъвът с усмихната уста.
Защо принудиха да рови      
в кофи с боклуци бедността.
Защо замесиха с отрова
храна, и въздух, и вода?

Но ако питаш наглеците:
Защо?
      - Защото!
                  Ей така!

Добрата дума е излишна е
щом камъните захвърчат.
Парите вече замирисват
в прогнилата плът
на светът.

Където дъжд вали на смени
и „Сто години самота“
очаква тънещи
в забвение
и в страх, порутени села.

Но ако питаш наглеците:
- Защо?
          -Защото!
                    Ей тъй на!

На уморените коне
не слагал никой стремена.
За тях куршумът отреден е
като награда за труда.

Недей да питаш подлеците:
Защо? Или пък: Докога?
Забий три думи във главите им:
Дойде ви 
              краят, 
                        господа!





Маргарита Мартинова



сряда, 6 февруари 2019 г.

"ДИАЛЕКТИКА НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ" Маргарита Мартинова – стихове




ДИАЛЕКТИКА НА БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ

Защо настъпи гробна тишина
във алгоритъма на вечната неясност,
докато сънищата ни продаваха 
на таен търг?
А върху масата 
на магмата опасна
архангели поделяха света.

Защо заплита се от раждане денят
в синусоиди от падения и страсти?
Защо побърква ни от болка. 
И от щастие.
Разпада тялото ни
на съставните му части.
И ни оставя да живеем
„по сърце“? 

Защо нощта е без лице? 
И като котката на „Шрьодингер“ умира, 
дъхът й спира, едновременно е жива.
Отдалечена равно
от живота и смъртта.

Към диалектиката лесен е ключа.
А все по-трудно
изход се намира.

Защо човеците се лутат във тъмата,
след като казваме,че Бог е светлина?
Защо душата е 
по-мрачна от гората,
а я сравняваме със птица и звезда?

Висят над нас неразрешените въпроси.
Било е винаги. 
И все ще е така.

Спиралата на времето не носи 
ни отговор, 
ни някаква следа.
Записваме в тефтерите дълга си.
Като лавина се натрупва час по час.

На покер дяволът играе и отнася,
и малкото, спечелено от нас.



Маргарита Мартинова

неделя, 3 февруари 2019 г.







КУТИЙКА ЗА ПЕПЕРУДИ


Оглушителната тишина ме буди  
всяка сутрин – от среднощ.
Във прозореца се блъскат пеперуди.
Токът спира – „за разкош“. 

Удивително е цялото безмълвие!  
В полусън всички вървят. 
Ледени висулки са покълнали.
Прилепи от стрехите висят.

В мръсна дума се превръща свободата.
В ъгъла – наказана седи.
Утрото се кръсти пред вратата
и се връща пак да си доспи.

С три синджира портите се връзват.     
Зад прага – тоягите стоят.            
Падат пеперудите. Замръзват. 
Хората минават. И мълчат. 

Само някакво детенце, изтървано,  
вън изприпка, като на игра.    
Гушна ги на малкото си рамо.

И в кибритена кутийка ги прибра. 

Маргарита Мартинова


петък, 1 февруари 2019 г.

"ПРАХ ОТ КРИЛЕ" Маргарита Мартинова - стихове




ПРАХ ОТ КРИЛЕ


Видях как ангелът хранител си отива,
в ръката си  взел
двете ми крила.
Нали живота си на кръст съм подредила?
Нали се молих за отсрочка на греха?
Върху клавишите
от листи пожълтели,
засвири вятърът, заслушан във дъжда.
Не му достигнаха последни децибели
и някак тихичко  
заглъхна  песента.

Насред градината, под розовите храсти,
издъхна славеят с прободени гърди.
Вместо монети 
над очите му угаснали,  
нощта със черните си ноти го покри.

Не се завръщай в изхабените ми дни!
От твойто бързане
небето  избледнява.
Водата  в каната започва да горчи.
Жарта угасва,
пепелта се разпилява.

Излишна бях ли,  Господи, кажи –
върху пътеката,  от теб неприпозната?

В съня ми славеят с човешки глас пищи.
И вие, като вълк –  срещу Земята…


                                         Маргарита Мартинова


събота, 26 януари 2019 г.

"ДЕНЯТ „Х“ В МОРСКОСИНЬО" Маргарита Мартинова - стихове





ДЕНЯТ „Х“ В МОРСКОСИНЬО

Днес е денят, във който можеш пак да тръгнеш.
Или да хвърлиш котва край брега.
От тялото ти времето остърга
с пилата си до дъно младостта.
Платната бризът ги издува и повеждат. 
Рисува залезът пътека към нощта.
Във капките небето се оглежда
и тръгнала е приливна вълна.
Щом пуснеш котвата, дори наполовина, 
тя с нокти дъното до пясък ще дере.
под тънка, пепелява пелерина,
в сърцето ще забие острие.
Защо се връщаш, непораснало момиче. 
Саван морето за наивните плете. 
На трюмовете тъмни във очите,
ръждата гърлото на времето гризе.
Не е тъй лесно да се тръгне отначало,
още по-трудно е да крачиш все напред.
В каютата ти паячето бяло  
изплита свойто тъничко въже.
Къде си тръгнала. И кой те разобича?
Отдавна Господ враговете ти прибра.

Моряците пътуват със мечтите. 
Страхливите умират у дома.

Маргарита Мартинова




събота, 19 януари 2019 г.

"КРАДЦИ НА ИЛЮЗИИ" Маргарита Мартинова – стихове





КРАДЦИ НА ИЛЮЗИИ
Там зимите са
неналюбила се пролет
върху запретнатата риза на снега.
Не са отсечени тополите до голо.
И на земята – бяла е плътта.

Там пролетта е
несъблеченото лято.
А лятото – от край до край - море.
Разливат нощите шампанското си в чаши,
на времето във спрелите ръце.

Дори и есента е
Там – красива.
Гръдта й топла е под риза от листа.
Студът, преди да дойде, си отива,
смутен от нейната невинна голота.

Сънят е пълен със крила,
а не с кошмари.
Изгребва времето от спомена калта.
Там, по следи от незаслужени шамари,
на аления мак цъфти цвета.

„Там“ е – възлюбеният
град на Кампанела.
Крадяхме тухлите - мечта подир мечта,
до кръв подпираме небето тъмно-сиво.
Но Пролетта фатално закъсня.

Маргарита Мартинова