ИЗЛЕЗЕ СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ С ПРАЗНИЧНИ РЕЦЕПТИ ЗА НОВАТА 2019 ГОДИНА

Търсете на 17-ти декември новия цветен брой по читателски рецепти с надслов:

НА ПРАЗНИЦИТЕ – ХУБАВОТО ВРЕМЕ

Дойде най-хубавото време от годината - почти безкрайния парад на коледно-новогодишните празници.

Дойде и най-хубавият брой по рецепти от читатели - празничното издание на „Вкусотии в чинии“.

Всичко е просто и ясно – вземаш списанието, прелистваш, и си набелязваш програма за покупки и приготвяне, съобразена с най-харесаните рецепти. Кои да са те?

НА БЪДНИ ВЕЧЕР – ВЕЧЕРЯТА НА БОГА

Ø Ïèòà „Õðèçàíòåìà“. Ïðÿñíà ïèòêà çà Áúäíè âå÷åð.

Ø Ñóõè ÷óøêè ñ äîìàòåí ñîñ. ×óøêè ñ êèñåëî çåëå. Ñóõè ÷óøêè ñ ïëúíêà îò îðåõè è îðèç.

Ø Ïúëíåíè ñóõè ÷óøêè ñ áîá è îðèç. Ïúëíåíè ïèïåðêè ñúñ ñ÷óêàí ôàñóë. Áîá â ÷åðâåíè êàìáè.

КОЛЕДНИ ЯСТИЯ - РАДОСТ ОТ РОЖДЕСТВОТО

Ø Ñàëàòà „Êîëåäåí âåíåö“. Ñàëàòà „×àñîâíèê“.

Ø Âúë÷è ñàðìè. Êîëåäíè ñàðìè ñ êúëöàíî ìåñî. Ñàðìè îò ñâèíñêî è ïóåøêî ìåñî

Ø Ïúëíåíà ïå÷åíà ïóéêà. Ïóéêà ñ êèñåëî çåëå. Ïóåøêî áóò÷å ñ êàøêàâàë

Ø Ïúëíåíà äîìàøíà êîêîøêà â ãþâå÷. Ïúëíåíà ïóéêà ñ êàéìà è äþëÿ. Ìåäåíà ïóéêà ñ êåñòåíè.

НОВОГОДИШНА ТРАПЕЗА - ПРАЗНИК НА СЕТИВАТА

Ø Пúëíåíà çåëêà-ñàðìà ñ íàé-ðàçëèчíè ìåñà. Пåчåíî àðîìàòíî ïðàñåíöå върху шише със станиол. Ñâèíñêè áóò ñ ìåäåíà ãëàçóðà. Ñâèíñêî âðåòåíî ñ îðåõè è ãúáè.

Ø Ïúëíåíî ïðàñåíöå. Ìàðèíîâàíè ñâèíñêè ïúðæîëè íà ôóðíà.

Ø Ñâèíñêà êàâúðìà. Çåëå ñ îñìÿíêà. Õàïêè îò ñâèíñêî ìåñî ñúñ çåëå    

Ø Ïúëíåíà òèêâà ñ ôàñóë, íàõóò è ìåñà. Êàïàìà ñúñ çàåøêî, ñâèíñêî è òåëåøêî. Íîâîãîäèøíà êàïàìà.

ВСИЧКО ОТ ТЕСТО – ВКУСНО И ДОБРО

  Ïîñòåí çåëíèê ñ òî÷åíè êîðè. Áàíèöà ñ ïðàç ëóê. Áàíèöà ñ ëóê è êàéìà. Âêóñíà çèìíà áàíèöà ñ ìåñî. Ëó÷íèê ñ îðåõè è òóðøèÿ.

Ø Íîâîãîäèøíà áàêëàâà ñ èçìåñåíè êîðè. Òèêâåíèê ñ ïëîäîâå. Òèêâåíèê ñ ãîòîâè êîðè, îðåõè è ñòàôèäè.

Ø Ñëàäêèø ñúñ ñëàäêî è îðåõè. Îøàâ ñ ìåä è âèíî. Àøóðå  

Ø Ñëàäêè çà åëõàòà. Êóðàáèéêè çà ñóðâàêàð÷åòà. Ñóñàìåíè ãåâðå÷åòà

Ø Ðîæäåñòâåíското ìè ïúí÷å. Кåêñ ñ âàíèëèÿ. Òîðòà ñ áèøêîòè

Гост на нашите читатели е самата силна и стилна народна певица Гуна Иванова.

Наградите има за всички!

---------------------------------------------------------------------------------

Специално за читателите на сайта е нашата рецепта:

ПЕЧЕНО ПРАСЕНЦЕ-СУКАЛЧЕ ВЪРХУ БУТИЛКА

 Печеното прасенце е любимо ястие за много народи по празниците, защото във възрастта след периода на сукане свинско месо е с особено нежна, вкусна и сочна консистенция. Днес, по-голямата част от жителите на градовете рядко имат шанс да опитат това вкусно ястие. Но ако ви се отдаде възможност, бъдете сигурни как да приготвите прасенцето сукалче. Поради малкият му размер спокойно можете да го изпечете и в домашната фурна. Рецептата е за прасенце натюр, но можете да го приготвите пълнено и с различни гарнитури.

Продукти: Малко прасенце (4-5 кг), 2 супени лъжици синапено семе, 1 чаена лъжичка червен пипер, 10 зърна черен пипер, щипка сух босилек, щипка смляно индийско орехче, щипка кимион, 100 мл червено вино, 2 супени лъжици оцет, 3 супени лъжици тъмен соев сос, свинска мас, сол на вкус, 1 връзка стеблена целина.
Приготвяне на маринатата: За да се подготви прасенцето за печене, първо трябва да се приготви маринатата, с която да престои натрито известно време, така че да може да поеме от вкусовете и ароматите й. За тази цел сложете в хаванче 1 непълна лъжичка зърна черен пипер, синапеното семе, червеният пипер, кимиона, индийското орехче, босилека и сол на вкус. Счукайте и стрийте на ситно. Прехвърлете подправките в купичка, залейте ги с червеното вино, соевия сос и оцета. Получената смес разбъркайте старателно. С тази марината ще намажете прасенцето.

Приготвяне на прасенцето: Изкорменото прасенце измийте добре и подсушете. От вътрешната страна с остър нож направете плитки разрези (като внимавате да не го пронижете). Намажете го отвътре и отвън обилно с маринатата. За да запази прасенцето формата си, трябва да подберете подходяща по размер празна стъклена бутилка. Увийте я плътно с алуминиево фолио и поставете във вътрешността.

Подготовка и печене: В тавата на фурната подредете подобно на скара стеблата целина и оставете

маринованото прасенце (с корема към тавата) да си "почине" за 40 мин и да поеме подправките.
Преди да поставите прасенцето да се пече, намажете опашка, ушите и муцуната щедро със свинска мас и увийте с алуминиево фолио, така че да не изгорят по време на печенето. Сипете чаша вода в тавата и сложете да се пече на 200 градуса, докато получи хрупкава червена коричка. 

"ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ..." Маргарита Мартинова – стихове

     ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ

Валят умислените облаци.

Валят по раменете.

По млечния си път звезди вървят,     

разплискват млякото – и падат снеговете.

В небето бели въпросителни висят.

Но Господ-Бог за чудеса е ненаситен.

Днес пие вино от глухарче и сълзи.

Роди се, Боже, тази нощ, наистина,

или завинаги в небето остани!

  

Денят боли, разкъсван от измислици.

Снегът замита вълчите следи.

От нетърпението вече се разлистват,

в колчаните, подготвени стрели.

А върховете им,

в отровен гняв накиснати,

са с отпечатъци от бедност и омраза.

Кажи ми, Боже, ще се съгласиш ли,   

след нас земята да остане празна?

За да е бял снегът, като Чистилище,

без стъпки хорски, тръгнали към Ада,

слез тази нощ, когато всеки страда

и чакат нищите – да ги спасиш!

Дай знак – готов ли си, 

светът ако пропада,

от кал човека – пак да сътвориш!

Маргарита Мартинова

„ЖЕЛЯЗНАТА ПЕТА“ Маргарита Мартинова - стихове

„ЖЕЛЯЗНАТА ПЕТА“

Не дишаш! 

Въздухът е пълен с експлозиви. 

Дори цигарата, запалена в нощта,

може да прати пламъците диви,

към чергата под твоята врата.

Не мърдаш! 

Нищичко не можеш да измислиш.

Безсилна пешка си във губеща игра.

По-малък си на цветето от листа,

по-нисък си от шепот на трева.

Изтрива времето със гумата си сляпа

дамгите от войните, от кръвта.

„Желязната пета“ гази навсякъде,

започва с детството и стига старостта.

Кого да питаш, кой да ти покаже

къде е Храмът в днешните ти дни?

„Желязната пета“ ще те накаже.

Тя е на входа, но и изхода държи.

Ако напуснеш с омерзение земята,

ако след хиляди лета се преродиш,

ще те прегърне ли със клончета брезата,

възпята от Есенин в оня стих?

На Дебелянов ще намериш ли тъгата,

приседнала на края на прага?

Ще имаш ли очи за красотата,

щом си забравил и на римите звука?

Но те са днес и тук! С тях си богат!

Свят от материя и дух от стихове.

Не става с мир – ще избереш войната,

и ще си върнеш похитеното небе.

Ще дишаш! 

И ще вървиш нататък.

Час подир час. И ден по ден – щастлив!

Просто, не трябва да излизаш от играта,

докато се надяваш! И си жив.

Маргарита Мартинова

-----------------------------------------------

* "Желязната пета" - синоним на подтисничеството на олигархията в едноименния роман на Джек Лондон.

"РЕШЕНИЕ" Маргарита Мартинова - стихове

                        

РЕШЕНИЕ

Денят е празен. Чашата – без дъно.

Ръцете – без прегръдка. Очите – без сълзи.

Животът се търкулна по скатището стръмно.

И неизпрано – слънцето виси.

Тъй трудно е да кажа – добро утро!

С кафе изстинало. И лампа без лъчи.

На пода – вазата, във тъмното изпусната.

Устата й пропукана – мълчи.

Събудя ли те – трябва да си тръгнеш.

Не жаля себе си. За тебе ми е жал.

Богат до вчера бе, но днеска ще осъмнеш

по-беден от кварталния клошар.

Наопаки животът ти – обърнат.

Изгубена е ръкавицата в снега.

Звезди да сваляш със една ръка е трудно.

По-трудно – да ги качваш след това.

Довиждане – дори не ще ти кажа.

Какво ли „виждане“, щом сляпа съм за теб?

Ще вдигна вазата. Цветята пак ще сложа.

А във живота – ще поставя ред.

Снегът стопен е. Ръкавицата е в мене.

На времето спиралата върви.

И носи всеки кръг успокоение,

докато в паметта ми – отшуми…

Маргарита Мартинова

"ОГЛЕДАЛА" Маргарита Мартинова – стихове

ОГЛЕДАЛА

Остана красотата ти във мрака,

защото толкова безкрайно те обичам.

Очите, облачни до синьо и устата

със името, с което ме наричаше.

И на раздялата студеното послание,

врабче, нестоплено с дъх ми или с длани.

Стои си там, не се отдалечава,

нито изчезва, нито оживява.

Край мене всичко – тебе отразява.

Не мога нито крачка да направя,

без образът ти да се връща и изгрява.

Безумно е и – някак закъсняло.

Магично е. Все към едно се свежда –

приключило е. Тъжно, отмиляло.

Живее - и е болест и надежда.

Безплътно е – то вече няма тяло.

Божествено – на кръст ме приковава

и по извивките на времето се плъзва,

докато стигне там, отдето тръгва.

Във паметта ми ден и нощ възкръсва.

В живота вече няма огледало,

което само мен да ме оглежда.

Защото краят си. И си начало

на пътя, който пак към теб отвежда.

Маргарита Мартинова

"ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО" Маргарита Мартинова - стихове

ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО

(Детство „в 6 часá след войната“*)

По белите полета на безкрая,

наречен в спомените „детство“,

изприпка конче, спънато с букаи

по пътя си – клонящ към неизвестното.

Дали часът бе точно шест – не зная.

В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във мъничките стаи

под звездните пагони на Бащата.

На коленете му седеше тишината,

след фронта пътя си намерила.

А майките – с ръцете онемели

от тежките торби на недоимъка,

заплитаха терлици на децата.

Щастливите жени на фронтоваци!

Защото точно в 6 часá – подир войната,

получиха мъжете си обратно.

Но тишината пак обуваше ботуши.

Тръбата викаше военните във строя.

Светът отново беше зъл и непослушен.

Бащите се подготвяха за боя.

Пред хората изглеждаха герои

любимите, научени на верност.

Децата плачеха в съня си неспокоен.

Беззвездна бе нощта.

Нощта бе черна!

А беше само 6 часá – подир войната.

По-лесно можеше и хляб да се намери.

Жените слагаха изкуствени гердани.

Със марципани утешаваха децата.

Измервахме си радостта в купони

и със звездите – на бащите офицери.

Поделяхме блестящите пагони

между Родината и бедното си детство.

Не беше честно!

Защото минаха години от войната.

На кончето му пуснаха юздата,

самичко букаите си изхвърли.

Но и до днес на спомена реката

звездички все му носи, вместо перли.

А пък часовникът с тиктакащите нерви

повтаря със замръзнала стрелка:

 „Във 6 часá! Във 6 часá!“…

Маргарита Мартинова

--------------------------------------------------

* Алюзия с думите на Водичка , който определя среща на Швейк: „След войната, в шест часа вечерта.“

"НЕИЗВЪРВИМИЯТ ПЪТ КЪМ АТЛАНТИДА" Маргарита Мартинова - стихове

Ще търсим цял живот (поне)

изгубената Атлантида.

Сърцето кейове кове

мечтите ни да акостират.

Ще ровим с немощни ръце,

в савана скритен на земята.

Ще сътворяваме ракети,

да я намерим на Луната.

А над села и градове

безмилост тегне – всепризната.

Окъпа тя с брутално "Не!" 

дете – на майката в сълзата.

На хляба твърдата кора

на стария бедняк подава.

Палето трича във река.

С безсилния се подиграва.

И във живота костелив,

се чупят зъбите на времето.

Гласът - наполовина жив,

вече е шепот, унижение.

Викът, пронизан с острие,

нечут, увисва по средата.

Мълчат съседските врати,

разпънати от тишината…

Отвън светът все се люлей,

като надрусан с опиати.

Във всекиго от нас живей

целта, която Бог ни прати –

една мечтана Атлантида,

потъваща във тайна вечна.

И пътят, който я постига –

неизвървим. И безчовечен.

Маргарита Мартинова