ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ
Валят умислените облаци.
Валят по раменете.
По млечния си път звезди вървят,
разплискват млякото – и падат снеговете.
В небето бели въпросителни висят.
Но Господ-Бог за чудеса е ненаситен.
Днес пие вино от глухарче и сълзи.
Роди се, Боже, тази нощ, наистина,
или завинаги в небето остани!
Денят боли, разкъсван от измислици.
Снегът замита вълчите следи.
От нетърпението вече се разлистват,
в колчаните, подготвени стрели.
А върховете им,
в отровен гняв накиснати,
са с отпечатъци от бедност и омраза.
Кажи ми, Боже, ще се съгласиш ли,
след нас земята да остане празна?
За да е бял снегът, като Чистилище,
без стъпки хорски, тръгнали към Ада,
слез тази нощ, когато всеки страда
и чакат нищите – да ги спасиш!
Дай знак – готов ли си,
светът ако пропада,
от кал човека – пак да сътвориш!
Маргарита Мартинова
