ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО
(Детство „в 6 часá след войната“*)
По белите полета на безкрая,
наречен в спомените „детство“,
изприпка конче, спънато с букаи
по пътя си – клонящ към неизвестното.
Дали часът бе точно шест – не зная.
В едно съм сигурна, че бе подир войната.
Светът се сбираше във мъничките стаи
под звездните пагони на Бащата.
На коленете му седеше тишината,
след фронта пътя си намерила.
А майките – с ръцете онемели
от тежките торби на недоимъка,
заплитаха терлици на децата.
Щастливите жени на фронтоваци!
Защото точно в 6 часá – подир войната,
получиха мъжете си обратно.
Но тишината пак обуваше ботуши.
Тръбата викаше военните във строя.
Светът отново беше зъл и непослушен.
Бащите се подготвяха за боя.
Пред хората изглеждаха герои
любимите, научени на верност.
Децата плачеха в съня си неспокоен.
Беззвездна бе нощта.
Нощта бе черна!
А беше само 6 часá – подир войната.
По-лесно можеше и хляб да се намери.
Жените слагаха изкуствени гердани.
Със марципани утешаваха децата.
Измервахме си радостта в купони
и със звездите – на бащите офицери.
Поделяхме блестящите пагони
между Родината и бедното си детство.
Не беше честно!
Защото минаха години от войната.
На кончето му пуснаха юздата,
самичко букаите си изхвърли.
Но и до днес на спомена реката
звездички все му носи, вместо перли.
А пък часовникът с тиктакащите нерви
повтаря със замръзнала стрелка:
„Във 6 часá! Във 6
часá!“…
Маргарита Мартинова
--------------------------------------------------
* Алюзия с думите на Водичка , който определя среща на Швейк:
„След войната, в шест часа вечерта.“
