"МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА ДЪЖДА-БЕЗДОМНИК" – Маргарита Мартинова, стихове

МАЛЪК РАЗКАЗ ЗА ДЪЖДА-БЕЗДОМНИК

Живях в мансарда, тропаше дъжда

върху прозореца,

като закъсал пътник.

Вода се стичаше от двете рамена,

изглеждаше измъчен и размъкнат.

Объркал се, защото е валял,

без спиране, стотици километри.

Върху чадъри само е вървял.

под облаци навъсено-безцветни.

Избра мансардата ми, птица без криле,

с окото стъклено,

изцъклено в нощта.

Със скършен покрив, от годините, на две.

Върху ревера със нащърбена луна.

На рамото ми плачеше дъжда.

с сълзи на мироточива икона.

Друг никой не е идвал до прага.

Дори писма не носи пощальона.

Не помня каза ли дъжда - Благодаря!

Но помня галеше

ръцете ми, лицето.

Събудих се, по пода ми – вода,

а лампата, оставена да свети.

Навън прозорците посрещат утринта,

очите си, отворили, огромни.

Къде ли някъде,

накрая на света,

от мен избягал е дъжда-бездомник.

Маргарита Мартинова

"ТЕОРИЯ ЗА СЧУПЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ" - престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред

Всеки човек на земята трябва да прочете – Теорията на счупените прозорци!

През 1980 Ню Йорк е истински ад. Всеки ден стават повече от 1500 тежки престъпления. Убийствата са 6-7 в денонощие. Да се ходи нощем по улиците е опасно, а да се пътува в метрото е рисковано дори денем. Да те нападне крадец или да срещнеш просяк си е нещо съвсем нормално. Мръсните сиви платформи са едва осветени. Във вагоните е студено, навсякъде настъпваш боклуци, стените и таваните са изписани до последното местенце с графити. Ето разказ на очевидци за ню-йоркското метро от тези времена: „След като се редих на безкрайна опашка за жетон, се опитах да го пусна в турникета, но установих, че апаратът е развален. До него стоеше някакъв клошар, беше го счупил и сега настояваше пътниците да му дават жетоните. Един от приятелчетата му се наведе и започна да вади заклещените жетони със зъби и омърля всичко със слюнка. Пътниците бяха прекалено изплашени, за да спорят с тези момчета: „Хубаво, взимай го този жетон, на мен какво ми пука!” Повечето хора минаваха през турникета без да платят. Беше някаква транспортна версия на дантевия ад.”

Градът е в лапите
на най-свирепата епидемия от престъпност
в цялата си история.

После се случва нещо необяснимо. Стигайки своя пик към 1990 г., престъпността рязко започва да пада. В следващите няколко години убийствата намаляват с 2/3, а броят на тежките престъпления – наполовина. Към края на десетилетието в метрото стават със 75% по-малко престъпления, отколкото в началото. По някаква причина десетки хиляди психари и престъпници престават да нарушават законите. Какво се случва? Кой е натиснал вълшебното копче и що за копче е това? Нарича се „Теория на счупените прозорци”. За нея разказва канадският социолог Малкълм Гладуел в книгата си „Преломен момент” (Malcolm Gladwell:The Tipping Point): „Счупените стъкла” са рожба на криминалистите Уилсън и Келинг. Те твърдят, че

престъпността е неизбежен
резултат от липсата на ред.

Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.

”Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание.

Огромно влияние
върху него има онова,
което вижда около себе си.

Холандски социолози потвърждават тази идея. Те провеждат серия любопитни експерименти. Например такъв: от стоянката за велосипеди край магазин махат всички кофи за боклук и закачат на кормилата на оставените велосипеди рекламни листовки. Наблюдават колко хора ще изхвърлят листовката на асфалта и на колко ще им е неудобно. Стената на магазина, край която е стоянката, е идеално чиста. 33% от колоездачите изхвърлят листовките на улицата. Експериментът е повторен, след като стената е намацана с драсканици. Боклука си изхвърлят вече 69% от колоездачите.

Но да се върнем в Ню Йорк в епохата на дива престъпност. В средата на 80-те в ню- йоркското метро е сменено ръководството. Новият директор Дейвид Гън започва своята работа с… борба срещу графитите. Не може да се каже, че цялата градска общественост се радва на идеята: „Момче, заеми се със сериозните въпроси – технически проблеми, пожарна безопасност, престъпност… Не харчи парите ни за глупости!” Но Гън е инат:

„Графитите са символ
на краха на системата.

Ако ще започваме преустройство, то на първо място трябва да победим графитите. Не спечелим ли тази битка, никакви реформи няма да се случат. Готови сме да пуснем нови влакове, всеки от които струва по 10 милиона долара, но ако не ги защитим от вандализма, отсега е ясно какво ще се случи. Те ще издържат ден, после ще ги обезобразят.” И Гън дава команда да се чистят вагоните. Линия след линия. Композиция след композиция. Всеки кирлив вагон, всеки божи ден. „За нас това беше като религиозно служение” – разказва той по-късно. Това действа! В края на всеки маршрут правят пунктове за миене. Щом пристигне вагон с графити по стените, измиват рисунките, докато обръща, в противен случай вагонът изобщо излиза от експлоатация. Мръсните вагони с още неизмите графити не се смесват с чистите. Гън праща на вандалите ясно послание. „Имахме депо в Харлем, където вагоните нощуваха – разсказва той. – Първата нощ се появиха тийнейджъри и намацаха стените на вагоните с бяла боя. На другата нощ, когато боята изсъхна, дойдоха и направиха контури, а на следващата започнаха да оцветяват всичко това. Тоест – трудиха се три нощи. Ние изчакахме да свършат „работата си”. После взехме и боядисахме всичко. Момчетата се разстроиха до сълзи, но ние не оставихме и следа. Това беше нашият „месидж” за тях – „Искате да утрепете 3 нощи, за да обезобразите влака? Заповядайте! Но никой няма да види какво сте направили”…

През 1990 началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да се захване със сериозна работа – тежките престъпления,

той се захваща яростно с…

гратисчиите. Защо?

Новият началник на полицията е убеден – както и в случая с графитите, че огромният брой гратисчии е сигнал за липсата на ред и насърчава извършването на по-тежки престъпления. По това време в метрото успяват да се промъкнат безплатно 170 хиляди гратисчии. Хлапетата просто прескачат турникетите или пробиват със сила. И ако двама-трима успеят да излъжат системата, околните (които при други обстоятелства не биха нарушавали закона), се присъединяват към тях. Те решават, че щом някой не плаща, те също няма да го правят. Проблемът расте лавинообразно. Какво прави Братън? Поставя край турникетите по 10 преоблечни полицаи. Те ловят гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги подреждат в редичка на перона. Там си стоят, докато не завърши „големият лов”. След това ги съпровождат до полицейския автобус, обискират ги, свалят им отпечатъци от пръстите и ги проверяват в базата данни. Много от тях носят оръжие. Други, оказва се, имат вече проблеми със закона. „За полицаите това се превърна в истинско Елдорадо, – разказвал Братън. – Всяко задържане приличаше на пакет царевични пръчици с изненада. Я да видим какво ще ми се падне сега? Пищов? Нож? А разрешително? Охооо, а на теб ти „виси” убийство!… Много бързо

лошите момчета поумняват,
започват да оставят
оръжието си у дома
и да си купуват билетче.”

През 1994 за кмет на Ню Йорк е избран Рудолф Джулиани. Той прави Братън шеф на градската полиция. В Уикипедия пише, че именно Джулиани пръв въвежда в практиката „Теорията на счупените прозорци”. Вече знаем, че не е така. Но заслугата на кмета е безспорна – именно той дава заповед тази стратегия да се развие в цял Ню Йорк. Полицията заема принципно твърда позиция по отношение на дребните престъпления. Арестуват всеки, който пиянства и прави скандали на обществени места. Който хвърля празни бутилки. Всеки, който рисува по стените, прескача турникета в метрото или проси пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата. Всеки, хванат да пикае на улицата, заминава директно в затвора. Нивото на престъпността в града започва рязко да пада – точно толкова бързо, колкото и в метрото. Началникът на полицията Братън и кметът Джулиани обясняват:

„Дребните, незначителни
на пръв поглед нарушения,
служеха като сигнал
за извършване на
тежки престъпления”.

Верижната реакция е прекъсната. В края на 90-те изцяло криминалният Ню Йорк се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка. Според мен „Теорията на счупените прозорци” е многостранна. Може да се приложи към различни области на живота – общуването, възпитанието на децата, работата.

*Текстът е откъс от книгата „Повратна Точка“ на Малкълм Гладуел.

"ДОРИ И ДА МЕ ПРОКЪЛНЕШ" стихове – Маргарита Мартинова

ОМАГЬОСАНА!

Ти ме създаде със свойте лъжи.

Няма без теб да ме има.

Живо кълбо 

от копнеж и искри.

Без минало. И без име.

Лудост е допирът с твойта уста,

дупки прогаря в плътта ми.

В пепел без теб

се превръща нощта.

Дните са 

болка от рани.

С мъка, с разлъка, отново с любов,

сменяш в сърцето кръвта ми.

Просто съм тук,

а не зная защо,

с очи във теб приковани.

Искам да бъда принцеса. Сега!

Друго от теб 

не ми трябва.

Нека да стана на сутринта

малка магьосана

жаба.

                                      Маргарита Мартинова

„МАГИЯ“ стихове – Маргарита Мартинова

МАГИЯ

Ти ме създаде със свойте лъжи.

Няма без теб да ме има.

Живо кълбо

от копнеж и искри.

Без минало, и без име.

Лудост е допирът с твойте уста,

дупки прогаря в плътта ми.

В пепел без теб

се превръща нощта.

А часовете –  във рани.

С мъка, с разлъка, отново с любов

сменяш в сърцето кръвта ми.

Просто съм тук,

а не зная защо,

с очи във теб приковани.

Искам да бъда принцеса. Сега!

Днеска за тебе съм жадна.

Нека да стана на сутринта

малка, 

магьосана жаба.

Маргарита Мартинова

Търсете списание "Вкусотии в чинии" с рецепти за екологични сладка

Новият цветен брой на списание „Вкусотии в чинии“ вече е на една ръка разстояние от вас. Пресегнете се и го вземете. От кой да е вестникарски павилион. В кой да е град или село на България

За най-добрите рецепти – награди с ароматични продукти на REFAN   

Да започнем с черешката на тортата:

„ЗЕЛЕНО ЗДРАВЕ“ –  СЛАДКОТО ЧУДО

Рецепти от сибирския град Тюмен и от слънчева Армения за капризните, много вкусни, изключително полезни, сладка от зелени орехчета, от борови връхчета и от млади шишарки. Така, както се правят, стъпка по стъпка:

Ø Арменско сладко от млади орехчета - кавказка рецепта. Орехчета приготвени по „черния начин“ (стъпка по стъпка)      14

Ø Сладко от нежни борови връхчета - сибирска рецепта от Тюмен (стъпка по стъпка)

Ø Кехлибарено сладко от малки шишарчици (стъпка по стъпка)   15

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ СЛАДКО ОТ СМОКИНИ

ОТ РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ

Ø Шо­ко­ла­дов мар­ма­лад от смо­ки­ни. Слад­ко от зе­ле­ни смо­ки­ни. Ли­кьор от зе­ле­ни орех­че­та  12

ГВОЗДЕЯТ НА ПРОГРАМАТА Е –

КАК ОТ АРОМАТНИ ЦВЕТЯ

ДА СЪТВОРИМ ЛЕЧЕБНИ СЛАДКА:

Ø Мед с глу­хар­че. Слад­ко от ро­зи. Слад­ко от лю­ляк.

Си­роп „Ро­зо­ва фан­та­зия“. Си­роп от ро­зи и ака­ция

Ø Сок от бъз (свир­чо­ви­на). Си­роп от мен­та. Си­роп от бъз, ма­то­чи­на и ли­мо­ни. Слад­ко от бя­ла ака­ция

  

РАЗБИРА СЕ И БУРКАНИ С ЧЕРЕШИ И ВИШНИ

 НЕ СА ИЗЛИШНИ:

Ø Че­ре­ши с ли­мо­не­на тре­ва и ли­кьор от ка­сис . Си­роп от виш­ни и яго­ди. Слад­ко от че­ре­ши. Виш­ни с це­ли ба­де­ми. Нек­тар от че­ре­ши

И ОЩЕ – СЛАД­КА ОТ ПРАС­КО­ВИ, КАЙ­СИИ –

ЧУДНИ ГЛЕЗОТИИ:

Ø Слад­ко от прас­ко­ви. Слад­ко от кай­сии. Мар­ма­лад от кай­сии, прас­ко­ви и пъ­пеш. Слад­ко от нек­та­ри­ни с

ки­ви. На­ту­ра­лен сок от кай­сии

    

УСТАНОВИЛИ СМЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ, ЧЕ С МАРМАЛАД ОТ СЛИВИ СТАВАМЕ ЩАСТЛИВИ:

Ø Слад­ко от сли­ви с оре­хо­ви яд­ки. Мар­ма­лад от си­ни сли­ви. Пе­че­ни сливи със захар. Сли­вов кон­фи­тюр с ябъл­ки.

АКО НЕ СТЕ ПРОБВАЛИ ДОСЕГА – НАПРАВЕТЕ ГО:

ОТ КИВИ ИЛИ БАНАНИ СЛАДКА ОТБРАНИ:

Ø Слад­ко от ба­на­ни с бо­си­лек. Слад­ко от ки­ви. Слад­ко от ли­мо­но­ви ко­ри. Кон­фи­тюр от ман­го с ма­ли­ни.

Шо­ко­ла­дов мар­ма­лад с ба­на­ни

ПОБЪРЗАЙТЕ, ДОКАТО ОЩЕ ГО ИМА!

ЯГОДОВ ПЛОД – НА ЛИКЬОР И СИРОП

Ø Яго­до­ви че­ре­ши с ябъл­ка и ва­ни­лия. Же­ле от яго­ди, пор­то­ка­ли, ка­сис и ре­вен. Слад­ко от гра­дин­с­ки яго­ди. Ягоди в собствен сос. яго­дов ли­кьор

Не напразно поетът е възпял ягодите в стихове:

На ягодите нежни трепка аромата,

примесен с рози, в нощите през май,

бурканче ягодово сладко – за душата,

любим човек до теб – това е Рай!

Всичко не можем да изброим: и рецептите за лечебни помади, и мазила от билки, които читателите са споделили с нас. И лековете, които сами си приготвят.

И интересния разговор с певицата Анелия  – за грешките на младостта и философията на зрелостта.

Но можем да ви кажем четири думи: Намерете, вземете, прочетете и пригответе!

"МЫ ЕДЕМ С ПАЦАНАМИ НА МОРЯ" – весела лятна песничка за хубавото временце, което предстои

САЛФЕТКИ! КАК ДА ГИ ОФОРМИМ – БЪРЗО, ЛЕСНО, ЕЛЕГАНТНО

Списание „Вкусотии в чинии“ отново ще ви помогне да сложите най-вкусните ястия на масата. Побързайте - то вече е по павилионите!

Дошли са ви неочаквани гости? Няма проблем – малко кайма и три жълтък - престижни „котлетки“, и вкусни, и красиви на вид, ще им приготвите. А рецептата е в любимата ви рубрика „Раз-два-три…“ (за феновете на сайта „Нещата от живота“ специално ще публикуваме, тук и сега, тази рецепта).

ààà

–     Чудите сe какво да сготвите? Ами нали е сезонът на пресните картофки! Ето и нашите предложения:

ЯСТИЕТО НА СЕЗОНА – ПРЕСНИ КАРТОФКИ:

ü Пиле с млади картофки и пресен чесън

ü Пресни картофки със сметана и синьо сирене

ü Яхния с пресни картофи и зелен боб

ü Ароматни билкови картофки

ü Огретен от пресни картофки и тиквички

ü Свински ребърца с пресни картофки

ààà

–     Някой в семейството ще има празник? Не се притеснявайте - менюто е готово

МЕНЮ ЗА ПРИЯТЕЛИ:

1. Пълнени панирани тиквички

2. Морско плато с кралски скариди

3. Рулца от патладжан с козе сирене

4. Агнешки главички в гърне

5. Лимоново боле

ààà

А тези сладкиши? Ах тези сладкиши – най-интересните, вкусни и леки торти красят страницата ни

СЛАДКАРНИЦА „ВКУСОТИИ“:

Ø Торта „Червена огърлица”

Ø Сметаново-бишкотена торта

Ø Вишнев сладкиш

Ø Палачинкова торта с крем и сладко

Ø „Родопчета” с шоколадова глазура

Ø Плодова салата с ванилов сладолед

Ø Крем „Лятна наслада”

Ø Ягодов чийз кейк

Ø Бели бадемови сладки

ààà

Но здравето да не забравяме! През пролетта много хора страдат от зачервявания, от алергии, от сърбежи. Нашите консултанти подбраха отново интересни, много ценни и полезни статии за вас. В рубриката „Домашен лекар“ се прочете с интерес от какво са предизвикани горе изброените състояния и как да ги облекчим.

И още - изпитани народни средства  за успокояване на кожата.

ПЕТ НАРОДНИ ЛЕКА:
За ужилено; За опарено; За брадавици; За рани; За уртикарии

ààà

Както винаги – слагаме „черешка върху тортата“ с гостуването на прекрасната Мария Илиева. Запомнете думите й: „Любовта не идва в живота ни веднъж завинаги. Трябва да се грижим за нея, за да я задържим по-дълго!“

ààà                 ààà               ààà

Раз-два-три, ястието приготви

ПЕЧЕНИ КОТЛЕТКИ С ЖЪЛТЪЦИ
„ПОГЛЕДНИ МЕ В ОЧИТЕ“

Предлагам на вашето внимание версия на „котлети по лионски“. Тя е с ефектен вид – така че да се отсрамите пред канени или неочаквани гости. Жълтъците, които „поглеждат“ от тези малки кулинарни шедьоври, ги правят да изглеждат впечатляващо. По мое мнение идеята е достойна за подражание. Запечените котлетки са сочни, апетитни и насищащи.

Продукти: Четвърт кайма смес, 1 глава лук, 1 филия бял хляб или 1 хлебче, 4 яйца, 2 супени лъжици олио, смлян черен пипер, сол на вкус, пресен магданоз.

Приготвяне: Накълцайте на ситно лука и го запържете в олио, поставете в купа смляното месо, добавете 1 яйце, добавете пържения лук, накиснатия и разтрошен хляб (като акуратно отстраните коричката), солта и черния пипер, половин китка ситно накълцан магданоз. 

И ако искате леко да побългарите рецептата – стрийте щипка ронена чубрица между дланите си и половин чаена лъжичка лют, едро смлян пипер и ги добавете. Омесете много добре каймата с добавките.

Трябва ли да изпържите лука? Не! Това е въпрос на вкус и предпочитания на домакинята. Някои казват, че със суров лук котлетчетата са много по-сочни. Но в оригинала лукът е пържен.

Вземете малка тавичка (порциите са три в случая), постелете я с хартия за печене или пергамент и намаслете щедро отгоре хартията. Оформете три големи кюфтета от приготвената смес и ги поставете върху пергамента. 

Направете малки вдлъбнатини в каймата и внимателно изсипете в тях жълтъците. Поръсете жълтъците със сол и черен пипер. Печете котлетките в предварително загрята фурна на 200 градуса за 25 минути.

Ако не ви харесва жълтъкът да е по-рядък, можете да държите котлетките във фурната малко по-дълго. Когато ги извадите, веднага поръсете със скълцан магданоз, за да омекнат листенцата от топлината. Получава се едно апетитно ястие, даже – изискано. Може да поръсите върху жълтъците настърган кашкавал и някоя от любимите си подправки – например босилек.

 Понеже е лека за приготвяне и вкусна, препоръчвам ви да си запазите рецептата с инструкции за приготвяне на „Печени котлетки „Погледни ме в очите“. Приятен апетит!

ЗА ТЕЗИ, ЧИИТО БАЩИ СЕ ВЪРНАХА ЖИВИ ОТ ФРОНТА

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ, ЧИИТО БАЩИ СА СЕ ВЪРНАЛИ ЖИВИ ОТ ФРОНТА С ПРЕКРАСНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ НА СИМОНОВ „ЖДИ МЕНЯ И Я ВЕРНУСЬ“! МАЙКА ДОЧАКА МОЯ ТАТКО.

Жди меня, и я вернусь.Только очень жди!Жди, когда наводят грусть желтые дожди,жди, когда снега метут, жди, когда жара,жди, когда других не ждут, позабыв вчера.Жди, когда из дальних мест писем не придет,Жди, когда уж надоест всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,Не желай добраВсем, кто знает наизусть, что забыть пора.Пусть поверят сын и мать в то, что нет меня,пусть друзья устанут ждать, сядут у огня,выпьют горькое вино на помин души...Жди. И с ними заодно выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,всем смертям назло.Кто не ждал меня, тот пусть скажет: — Повезло.Не понять, не ждавшим им, как среди огня ожиданием своим ты спасла меня.Как я выжил, будем знать только мы с тобой. Просто ты умела ждать,как никто другой.

Константин Симонов

Извънземната песен на България за Евровизия 2018: EQUINOX – BONES

"ЗАБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ" - Борис МАШАЛОВ