„МАГИЯ“ стихове – Маргарита Мартинова

МАГИЯ

Ти ме създаде със свойте лъжи.

Няма без теб да ме има.

Живо кълбо

от копнеж и искри.

Без минало, и без име.

Лудост е допирът с твойте уста,

дупки прогаря в плътта ми.

В пепел без теб

се превръща нощта.

А часовете –  във рани.

С мъка, с разлъка, отново с любов

сменяш в сърцето кръвта ми.

Просто съм тук,

а не зная защо,

с очи във теб приковани.

Искам да бъда принцеса. Сега!

Днеска за тебе съм жадна.

Нека да стана на сутринта

малка, 

магьосана жаба.

Маргарита Мартинова