"ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО" Маргарита Мартинова - стихове

ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО

(Детство „в 6 часá след войната“*)

По белите полета на безкрая,

наречен в спомените „детство“,

изприпка конче, спънато с букаи

по пътя си – клонящ към неизвестното.

Дали часът бе точно шест – не зная.

В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във мъничките стаи

под звездните пагони на Бащата.

На коленете му седеше тишината,

след фронта пътя си намерила.

А майките – с ръцете онемели

от тежките торби на недоимъка,

заплитаха терлици на децата.

Щастливите жени на фронтоваци!

Защото точно в 6 часá – подир войната,

получиха мъжете си обратно.

Но тишината пак обуваше ботуши.

Тръбата викаше военните във строя.

Светът отново беше зъл и непослушен.

Бащите се подготвяха за боя.

Пред хората изглеждаха герои

любимите, научени на верност.

Децата плачеха в съня си неспокоен.

Беззвездна бе нощта.

Нощта бе черна!

А беше само 6 часá – подир войната.

По-лесно можеше и хляб да се намери.

Жените слагаха изкуствени гердани.

Със марципани утешаваха децата.

Измервахме си радостта в купони

и със звездите – на бащите офицери.

Поделяхме блестящите пагони

между Родината и бедното си детство.

Не беше честно!

Защото минаха години от войната.

На кончето му пуснаха юздата,

самичко букаите си изхвърли.

Но и до днес на спомена реката

звездички все му носи, вместо перли.

А пък часовникът с тиктакащите нерви

повтаря със замръзнала стрелка:

 „Във 6 часá! Във 6 часá!“…

Маргарита Мартинова

--------------------------------------------------

* Алюзия с думите на Водичка , който определя среща на Швейк: „След войната, в шест часа вечерта.“

"НЕИЗВЪРВИМИЯТ ПЪТ КЪМ АТЛАНТИДА" Маргарита Мартинова - стихове

Ще търсим цял живот (поне)

изгубената Атлантида.

Сърцето кейове кове

мечтите ни да акостират.

Ще ровим с немощни ръце,

в савана скритен на земята.

Ще сътворяваме ракети,

да я намерим на Луната.

А над села и градове

безмилост тегне – всепризната.

Окъпа тя с брутално "Не!" 

дете – на майката в сълзата.

На хляба твърдата кора

на стария бедняк подава.

Палето трича във река.

С безсилния се подиграва.

И във живота костелив,

се чупят зъбите на времето.

Гласът - наполовина жив,

вече е шепот, унижение.

Викът, пронизан с острие,

нечут, увисва по средата.

Мълчат съседските врати,

разпънати от тишината…

Отвън светът все се люлей,

като надрусан с опиати.

Във всекиго от нас живей

целта, която Бог ни прати –

една мечтана Атлантида,

потъваща във тайна вечна.

И пътят, който я постига –

неизвървим. И безчовечен.

Маргарита Мартинова 

"ПОЛУТОНОВЕ" Маргарита Мартинова – стихове

                         ПОЛУТОНОВЕ

Така е рано, ах, така е рано!

Сладнее гроздето последно, необрано,
върху решетката на тънките си вени.
Вън късна есен кожата си бели
и падат люспите
под голите панели.
А слънцето от игленика бледен
не е извадило докрай иглите.
Трамваите, без пътници
останали,
се влачат уморени и пребити.

Така е рано, ах така е рано!
По-рано е, отколкото изглежда.

Вървят мъже към първата си смяна
с изсъхнала по бузите им пяна.
От масата грижливо са обрани
на вчерашния ден трохите.
Крадливо мракът
със крака издрани
през недоспалите стъкла поглежда
и търси нечия забравена надежда.

Така е рано, ах така е рано!
Така е нереално и безбрежно!

Денят поставя своите капани.
Сънят не иска
от кревата си да стане,
защото остри са лъчите на зората,
наболи върху шишове земята.

А е тъй рано, ах така е рано!
Криле на ангели над топлото ти рамо.

В главата стих отчаяно звучи –
не си отивай, „Миг прекрасен, спри!“.
Будилникът звъни и прави рани.
Във ракли сънищата
са прибрани.
Кафето в чашата на утринта горчи.
Във огледалото е друг, но не и ти.
Нощта отнесла е
любовните тюрбани,
с които е красила вечерта ни.

А тъй е рано, ах така е рано!
Дори по-рано би могло да стане.

Да е по-дълга, можеше, нощта ни,
в която сънищата са така реални.
А утринта – не толкова задръстена,
мъглива, негримирана и мръсна.

И ще е късно през деня. Безумно късно!

Маргарита мартинова

"АЛЕНИ ЗАЛЕЗИ" Маргарита Мартинова - стихове

АЛЕНИ ЗАЛЕЗИ

Дори и залезите алени си тръгват,

нощта е легнала

пред моята врата.

На Пепеляшка тъжна се преструва,

свалила златния си чехъл на прага.

Но иска аз да го намеря,

да го повдигна и премеря.

Да вляза с него

в черната каляска,

която моят сън все стряска.

Оставила е в него не паричка,

а някаква си

падаща звездичка

да ме изчаква дълго и злорадо,

докато ме замъкне в ада.

Дори и изгревите пурпурни да си отидат,

на прага на живота ще седя.

Не оня, през когото всички влизат,

а прагът пред вратата с тъмнина.

Не се боя.

Нали и там ще виждам –

отдавна вече нося очила.

Усещам слънцето,

когато ще изригва.

Докосвам ангели с опърлени крила

да бродят по земята без пътека.

И всеки с накатранена душа.

Помежду тях са

няколко човека,

без маските от нимби и пера…

Застанала на залеза пред прага златен,

очаквам пътят сам

пред мен да спре.

И от ослите си човеците да слязат,

да ме попитат, дали съм добре.

За да им кажа,

че съвсем са недостатъчни.

Солта им малко е –

за хляба на земята.

И още, че в живота си, в остатъка,

не срещнах

и не върнах

добрината.

Седя в краката на залязващото слънце

и чакам хората,

с които се обичахме

да посадят пшениченото зрънце,

запазено по милост

под косите ми.

            Маргарита Мартинова

Търсете днес 20-ти брой на „Вкусотии в чинии“!

Бонус за нашите читатели от сайта - рецепта за солени еклери 

Търсете днес 20-ти брой на „Вкусотии в чинии“!

ü Каквото трябва да сготвите - ще го намерите там

ü Каквото трябва да направите - пак там ще го намерите

АБОНИРАЙ СЕ ЗА 2019-ТА ВЪВ ВСИЧКИ ПОЩЕНСКИ СТАНЦИИ

Очаквайте ни пак на 5 ноември!

Разговаряме с певицата Нели Рангелова:

„Не огледалото е най-добрият съветник, душата те кара да се харесваш“

Майсторски клас:

СОЛЕНИ ИЛИ СЛАДКИ ЕКЛЕРИ

Ястието на сезона – тиква:

l Крем супа от тиква с джинджифил

l Задушен заек в тиква

l Свинско с тиква и броколи

l Десерт с тиква, бисквити и орехови ядки

l Бутерки с крем от тиква

Меню за приятели:

1. Пукани чушлета с млечен сос

2. Хумус с авокадо

3. Кашкавал под шуба

4. Патица пълнена с ориз

5. Тиквен чийз кейк с шоколад

Сладкарница „Вкусотии“:

Ø Торта „Шоко-Анна”

Ø „Пиян сладкиш” с грозде

Ø Пържени ябълки

Ø Брауни с „Орео"

Ø Сладки с тахан халва

Ø Кекс с моркови и лимонова глазура

Ø Маслени пурички със сладко от малини

Ø Бърз бананов крем

ОБЛИЧАЙ СЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА

ЗА ДА НЕ ТЕ СВАЛИ БОЛЕСТТА

(Кои са най-слабите точки на организма)

ПРИ ЦИСТИТ И АРТРИТ САМО ЦЕЛИНА

ЩЕ ТЕ ОПРАВИ

БИЛКАТА КУКУВИЧА ПРЕЖДА

срещу жълтеница, колики и пиянство

Бонус за нашите читатели - рецептата от „Майсторски клас“

СОЛЕНИ ИЛИ СЛАДКИ ЕКЛЕРИ

Продукти за вареното тесто: Вода - 250 мл, брашно - 180 г, масло - 100 г, сол - половин чаена лъжичка, захар - 1 чаена лъжичка, 4 яйца.

За крема: Извара – 400 г, масло - 50 г, захар - 100 г (или без захар), 2 жълтъка, ванилия, мазна сметана - 150 мл, ягоди (маслина без костилка).

Приготвяне: Кипнете водата, добавете маслото, солта, захарта. Оставете маслото да се разтопи и после отново кипнете. След което изсипете брашното и разбъркайте тестото интензивно докато се образува хомогенна маса. Дръпнете от огъня и оставете да се охлади в продължение на 5-10 минути. Прибавяйте яйцата едно по едно, като бъркат енергично, докато всяко яйце се поеме от тестото. 

С помощта на шприц с торбичка шприцовайте тестото върху тавичка за печене и оставете да се печете при температура от 180 градуса за около 40 минути (точното време зависи от вашата фурна).

И сега започнете приготвянето на крема за пълнеж. В тенджерка поставете всички съставки за крема, с изключение на маслото и разбийте с блендера, докато стане гладко тесто (такова, че да няма бучици).

Отделно добавете маслото към изварата, поставете тенджерата на среден огън и бъркайте непрекъснато, докато започна да се надигат балони. Продължавайте да готвите интензивно, докато се сгъсти, като разбърквате до дъно, за да е прегори (консистенцията трябва да е като на гъста каша от грис).

Оставете крема да се охлади и в този момент започнете да биете сметаната до стабилни върхове, а след това добавяйте към сметаната, като разбърквате внимателно.

Остава да се напълнят кифлите: Първо отрязваме горно широко капаче, напълваме еклерите наполовина с крема, поставяме ягоди (или маслинката - в зависимост прибавили ли сме към крема захар или щипка сол). Допълваме с още крем и захлупваме горното капаче. Украсяваме по свое усмотрение.