АЗ НЕ УВАЖАВАМ НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ, КОИТО СИ ИГРАЯТ С БОМБИТЕ ТАКА, КАКТО МАЛКИТЕ ДЕЦА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ ТОПКА В УЧИЛИЩНИЯ ДВОР

Смелото изказване на евродепута от Белгия Laurent www.google.bg

Смелото изказване на евродепута от Белгия Laurent Louis – стресна Западна Европаouis – стресна Западна Европа. Веднага си задаваме въпроса – дали съществува такъв патриот от българските депутати, който да има смелостта да се изкаже така в нашия парламент!?

*Превод на речта на белгийския евродепутат Laurent Louis:

Благодаря, господин председател, господа министри и скъпи колеги! За Белгия можем да кажем, без пристрастно, че е една държава на сюрреализма. Сутринта ние се информирахме от медиите, че белгийската армия е неадекватна да води бори с неколцина радикално настроени въоръжени екстремисти на своя земя и не могат да бъдат обезвредени, поради липсата на юридически механизми.

На фона на това си представете, че парламентът взе решение да помогнем на Франция в нейният отпор срещу тероризма с материално-техническа поддръжка на нейните кампании в Мали!? Интересно, в собствения си дом не можем да се справим с терористите, но извън пределите на нашата родина сме най-големите специалисти! Изцяло се надявам, че ще бъдем разумни и няма да хвърлим никакви ресурси в тази антитерористична кампания на Франция и нашите “велики” белгийски войници-ислямисти няма да потеглят натам. Говоря саркастично, обаче никак не ми е смешно от това, което се заформя в света.

Ако на вас ви е забавно, на мен не ми е, защото управляващите западноевропейските държави мислят, хората за глупаци чрез помощта и подкрепата на медиите, която в момента е лост за пропаганда на съществуващата власт.

Навсякъде по света военните намеси и дестабилизации на определени режими се извършват без прикословно. Превантивните военни действия се правят под предлог за демокрация или борба с “някакъв” тероризъм други държави са принудени да нарушават суверенитета на независими държави и да свалят техните законни управляващи.

Войната в Ирак и Афганистан се осъществи на базата от американска лъжа. След тях последваха Тунис, Египет, Либия, където благодарение на взетите решения на наши политици държавата ни е в първите редици с участие в извършване на престъпления, смъквайки един агресивен или умерен режим и довеждайки на негово място режим на исляма. В първата инициатива, която участвахме (и това е много странно) – беше установяването на шериата. Сега нещата се повтарят и в Сирия, където Белгия, за свой резил, финансира доставката на оръжия за ислямските бунтовници, които искат да смъкнат режима на Башар ал Асад.

И това се случва именно в разгара на финансовата рецесия, когато все повече и повече наши сънародници трудно се справят с покриването на разходите на жилището си, храната си, отоплението си или лечението си … и да, аз знам, че ще ме дамгосате с названието мръсен популист… а ето, че министърът на външните работи е взел решение да предоставим на сирийските въстаници 9 милиона евра. Естествено, нас ще почнат да ни убеждават, че тези финанси ще бъдат използвани за хуманитарни цели, което е още една опашата лъжа! И, да бъдем честни, че в последно време в нашата държава се случва само това – пряко участва в установяването на ислямистки режими в северна Африка и в Близкия изток.

А, когато започнаха да настояват, че е нужно да бъдем в Мали и да участваме в борбата против тероризма… аз просто прихнах от смях. Това е една голяма лъжа! Скривайки се зад добри намерения, ние със своята намеса ще защитим интересите на финансовия капитал и действаме по логиката на неоколониализма. Не е логично да помагаме на Франция в името на борбата против ислямския тероризъм, когато в същевременно ние подкрепяме в Сирия смъкването режима на Башар ал Асад от ислямските въстаници, които искат да наложат шариата, както това вече е факт в Тунис или в Либия.

Трябва да стопираме тази лъжа и да не се опитваме да правим повече хората на глупаци. Назряло е време разделно, да кажем истината без заобикалки. Продавайки оръжие на ислямските въстаници, както преди това западните държави въоръжаваха Осама бен Ладен, най-добър приятел на американците, докато те не се отказаха от него. Така САЩ  с помощта на западните държави свалят законната власт, за да разполагат в “новите страни”, както те ги назовават, военни бази, създавайки благоприятен режим за своите предприятия.

Накратко, това е чиста дипломация. В Ирак “нашите американски съюзници” поставиха ръка върху петролните запаси на страната. В Афганистан опиумът и наркотиците се оказаха много ценни и им помогнаха доста бързо да забогатеят. В Либия, Тунис, Египет, а сега и в Сирия, главната им цел е свалянето на една умерена власт и нейното място да заеме властта на ислямистите, които бързо ще станат неудобни и скоро ние ще бъдем призовани безсрамно да избием под предлог за борба против тероризма и защита на Израел.

От тук е видно, че следващите цели са набелязани. Убеден съм, че след няколко месеца ще ни занимават с Алжир, а след това с Иран. Но, трябва да знаете, че войната за освобождение на народа от външен агресора е джихад тоест свещена. А, войната за защита интересите на САЩ, войната за защита на интересите на големите корпорации, (като „Арева”), войната за превземане находищата за злато, няма никакво отношение към свещеното и святото, и това превръща нашите държави в държави – агресори и убийци.

Никой не смее да говори за това, но аз няма и не искам да мълча. Дори ако моята борба направи от мен враг на тази система, която смачква правата на човека в името на финансовите, геостратегическите и неоколониалните интереси. Смятам за свой дълг и чест да заклеймя и да осъдя тази корупционна власт.

И много моля да ме извините за не художественият ми език, но на мен ми омръзна от всичките така назовани „благодетели”, били те десни, леви или центристи, които днес “махат крачоли” по коридорите на нашата корумпирана власт и които няма да пропуснат да ми се присмеят. Аз не уважавам нашите управляващи, които си играят с бомбите така, както малките деца се забавляват топка в училищния двор по време на междучасие. Аз не признавам и онези, които афишират, че са демократи, докато на практика са едни долни престъпници.

Не изпитвам никакъв респект към журналистите, които са толкова нагли и представят несъгласните с властта, като олигофрени, независимо, че са наясно, че говорят истината. Аз ненавиждам в най-висока степен онези, които се мислят за крале в този свят и които диктуват своите закони, защото аз заставам на страната на истината и справедливостта, както и на страната на невинните жертви на тези финансови хиени. И поради тази причина аз взех решение да гласувам против резолюцията, която иска да изпрати нашата страна да подкрепи Франция в нейната неоколониална кампания. От самото начало на френската кампания беше насадена масова лъжа.

На нас ни кават, че Франция само отговаря на призива за помощ на президента на Мали, като явно съвсем са “забравили”, че този президент няма … абсолютно никаква легитимност! И че той беше поставен на власт за осигуряване на преходния период след държавния преврат през март 2012 година.

А кой стои зад този държавен преврат!? Кой го организира и финансира!? За кого работи този “президент на преходния период!? Ето къде се корени първата лъжа. Френският президент Франсоа Оланд се осмелява да твърди, че той води война против джихадисти, които заплашват!… Да, те заплашват, представете си, територията на Франция и на цяла Европа! Но, защо заплашват!? Ето колко подла е тази лъжа!

Подхващайки този аргумент и използвайки го за заплаха на населението с покачване нивото на терористичната заплаха и въвеждайки в действие плана за спиране на терористичните актове, нашите ръководители и СМИ само потвърждават своята наглост. Как може да стигнеш до там, че да размахват този аргумент, ако Франция и Белгия, без колебание, продават оръжия и поддържат джихадистите в Либия, а същите тези държави продължават и до днес да поддържат тези джихадисти в Сирия!?

Това е повод само за укриване на истинските стратегически и икономически проекти. Нашите държави вече не се плашат от това разногласие, защото е направено абсолютно всичко, за да бъде то скрито добре. Но, въпреки това разногласия има. Утре няма да има малиец, който да пристигне в Европа и да извърши терористичен акт. Освен ако не го направят внезапно нашите съюзници, с цел по-изкусно да оправдаят подобна военна кампания в Африка.

Нали 11 септември беше извършен терористичен акт, за да се оправдае нахлуването в Ирак, незаконните арести, изтезанията и масовите убийства на невинни граждани. Тогава да бъде създаден подобен малийски тероризъм… е, това не е сложно за нашите кръвожадни управляващи. Като друг аргумент, който ще бъде ползван за оправдаване на военни операции и ще служи „защита правата на човека”!!!

Този аргумент и днес се ползва за оправдание на войната в Мали. Ами да, защо – не! Ние трябва да действаме, иначе “злите радикални ислямисти” ще установят в Мали шариата, ще замерват жените с камъни и ще секат ръцете на провинилите се. Ах да, какво благородно намерение… благородно и спасително!? Но защо тогава, нашите държави помогнаха в Тунис и в Либия да дойдат на власт ислямистите, които установиха в тези страни „шариата”, докато неотдавна тези държави бяха “модерни и прогресирваха напред“? Аз предлагам да питаме младите тунисци, които участваха в революцията в в Тунис, дали са доволни от сегашната политика!? Всичко това е едно голямо лицемерие.

Целта на войната в Мали е ясна, но понеже за нея не се дава да се говори, аз ще ви кажа истината. Целта на тази война е индиректна борба с Китай, за да има възможност нашия съюзник САЩ да поддържа присъствие в Африка и Близкия изток. Именно към това са насочени тези неоколониални действия! И не се чудете, че след края на военните си операции Франция, ще запази своите военни бази в Мали.

Тези бази ще служат и на американците, но същевременно – (защото така се случва винаги), западните компании ще парафират помежду си изгодни контракти, които отново ще лишат колонизираните страни от техните богатства и природни ресурси. Тогава, как да крием истината – първите, които ще получат финансова изгода от тази военна операция, ще се окажат собствениците и акционерите на френския гигант „Арева”, който през последните години се опитва да завладее урановите находища във Фалеа, една община от 17 000 жители, разположена на 350 километра от Бамако.

И аз самия не знам защо, но едно е истина, че няма мине много време и Фалеа ще бъде завладяна с това находище. Аз не знам, … (просто така си мисля)… Затова не мога и да си помисля, за да взимам участие в подобна колонизация на природните ресурси, защото това не е нищо друго освен колонизация по съвременен маниер. А онези, които подлагат на съмнение моята теза, аз искрено ги приканвам да се осведомят за природните богатства на Мали. Мали – притежава огромни запаси от злато.

Но, неотдавна тя се смяташе … съвсем отскоро, като държава, която притежава ресурси със световно значение за … по добив на уран. Но кое е странното! Това е още една стъпка към военни действия против Иран! Това е неоспорим факт! По тези съображения и за да не попаднем в клопката на лъжата, към която ни подкарват, аз реших да не подкрепя тази интервенция в Мали и да гласувам против. Постъпвайки така, аз оставам непоклатим, защото никога не съм подкрепял в миналото нашите престъпни инвазии в Либия и Сирия, и представям себе си като единствения патриот в тази страна, който подкрепя принципа на никаква намеса и борба против престъпните деяния.

Аз считам, че е дошло време да поставим край на нашето участие в ООН или НАТО и да излезем от Европейския съюз, ако тази Европа, вместо да бъде стожер на мира и хуманизма, става лост за нападение и дестабилизация на суверенни държави в ръцете на финансовите магнати.

Накрая, аз бих искал да помоля нашето правителство да напомни на президента Оланд за задълженията, които произтичат от Женевската Конвенция по въпроса за спазването на правата на военнопленниците. Аз бях възмутен до дъното на душата си, когато чух по телевизията от устата на френския президент, че той се кани “да унищожи”, повтарям, “да унищожи” ислямските терористи.

При това аз не бих искал названието, което се използва за обозначаване на противниците на малийския режим… днес е станало практика да ги наричаме “ислямски терористи“… да служи за заобикаляне на задължението на всяка демократична държава да спазва правата на военнопленниците. Ние се надяване, че тези права ще бъдат спазени от родината на „правата на човека”. Накрая, преди да завърша своето изказване, позволете ми да обърна внимание на онази лекота, с която ние вземаме решение за влизане във война!!! Преди всичко, правителството действа без никакво разрешение от Парламента. Сякаш то има такова право. То изпраща в Мали оборудване и хора.

А Парламентът научава за това след известно време. И когато той започне да действат, както днес… да, на това заседание присъства само една трета от депутатите… и даже по-малко, ако говорим за френскоговорящите депутати. Тази престъпна лекота, която мен не ме учудва, произтича от Парламент на дресираните кученца, действащи по команди от политическите партии.

Благодаря.

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРО

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРОwww.google.com
1. Кекс с дюли2. Телешко с дюли и зеленчуци в тенджера под налягане3. Кебап в тиква „цигулка”4. Свинско с дюли, лук и бяло вино5. Айвъ долмасъъ

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРО

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРОwww.google.com
1. Кекс с дюли2. Телешко с дюли и зеленчуци в тенджера под налягане3. Кебап в тиква „цигулка”4. Свинско с дюли, лук и бяло вино5. Айвъ долмасъъ

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРО

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРО

Айвъ долмасъ

Продукти: 6 средно големи ароматни дюли, 400 г агнешко месо (може младо телешко или кайма смес), 80 г ориз, 1 малка глава лук, джоджен, копър, сол, черен пипер, краве масло (ако използвате тлъсто месо, не слагайте), олио, 1 кубче зеленчуков бульон.

Приготвяне: За да се издълбаят по-лесно, дюлите се запичат една по една в микровълнова фурна за 3 минути. Издълбават се внимателно, така че да останат стени с дебелина около 1,5 см.

Лукът се нарязва на ситно, запържва се в 4 супени лъжици олио, добавя се добре измитият ориз и след като и той стане прозрачен, се налива 1 чаена чаша зеленчуков бульон. Оставя се на тих огън, докато оризът поеме напълно течността. Месото се прекарва през месомелачка и се смесва с ориза и подправките на вкус. Дюлите се пълнят се със сместа от месо и ориз. Отгоре върху всяка дюля се слага по едно парченце масло. Плодовете се подреждат в тава и се сипва един пръст зеленчуков бульон. Тавата се покрива плътно с алуминиево фолио и ястието се пече на 220 градуса до готовност.

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРО

Ястието на сезона – дюли

1. Кекс с дюли

2. Телешко с дюли и зеленчуци в тенджера под налягане

3. Кебап в тиква „цигулка”

4. Свинско с дюли, лук и бяло вино

5. Айвъ долмасъ

Тръпчиви дюли към свинско месо –

аз не познавам нещо по-добро

Айвъ долмасъ

Продукти: 6 средно големи ароматни дюли, 400 г агнешко месо (може младо телешко или кайма смес), 80 г ориз, 1 малка глава лук, джоджен, копър, сол, черен пипер, краве масло (ако използвате тлъсто месо, не слагайте), олио, 1 кубче зеленчуков бульон.

Приготвяне: За да се издълбаят по-лесно, дюлите се запичат една по една в микровълнова фурна за 3 минути. Издълбават се внимателно, така че да останат стени с дебелина около 1,5 см.

Лукът се нарязва на ситно, запържва се в 4 супени лъжици олио, добавя се добре измитият ориз и след като и той стане прозрачен, се налива 1 чаена чаша зеленчуков бульон. Оставя се на тих огън, докато оризът поеме напълно течността. Месото се прекарва през месомелачка и се смесва с ориза и подправките на вкус. Дюлите се пълнят се със сместа от месо и ориз. Отгоре върху всяка дюля се слага по едно парченце масло. Плодовете се подреждат в тава и се сипва един пръст зеленчуков бульон. Тавата се покрива плътно с алуминиево фолио и ястието се пече на 220 градуса до готовност.

Свинско с дюли, лук и бяло вино

Продукти: 800 г шарено свинско месо, нарязано на едри хапки, 1 голяма дюля, 2 големи глави лук, 40 г краве масло, 4 супени лъжици олио, млян черен пипер, сол, 120 мл ароматно бяло вино, пресен магданоз.

Приготвяне: Нарязаното на хапки свинско подправете със сол и черен пипер и запържете за кратко в половината силно сгорещена мазнина. Загрейте и останалата мазнина и изпържете в нея поотделно едро нарязания лук и дюлите, които предварително сте нарязали на резени и сте почистили от сърцевината.

В средата на тава сипете свинско месо и около него запържените дюли и лук. Залейте с виното и малко от мазнината от пърженето. Завийте с фолио и сложете на 220 градуса, докато месото стане крехко. Преди поднасяне наръсете с наситнен магданоз.

Кебап в тиква „цигулка”

Продукти: Една средно голяма несладка тиква “цигулка”, 1 голяма глава кромид лук, 4 скилидки чесън, 1 супена лъжица настърган джинджифил, 1 супена лъжица соев сос, 1 супена лъжица балсамов оцет, черен пипер, 1 чаена чаша вино, 2 дюли, няколко кръгчета сушени червени домати, 10 листа от керевиз, зърна черен пипер.

Приготвяне: Отрязвате капаче от тиквата. Ако можете да я сложите в микровълновата фурна, печете я за десет минути, та малко да поомекне. Така ще я почистите от семките много по-леко. Разрежете дюлите на две и също за кратко ги сложете в микровълновата – няма да е трудно после да разрежете, изчистите и нарежете на малки кубчета плодовете. Месото нарежете на малки парчета и ги задушете в загрятото олио, прибавете джинджифила, нарязания на ситно керевиз, объркайте хубаво. Добавете нарязаните на едро лук и чесън и задушавайте още 5 - 6 минути. Прибавете соевия сос, виното, оцета, захарта и черния пипер. Гответе още 10 минути и прибавете сушените домати и нарязаните дюли. Задушавайте до полуготовност на месото. Ако няма течност, добавете 1 чаена чаша топла вода. Всичко това изсипете в тиквата, захлупете я с отрязаното капаче, сложете я в тавичка с малко вода на дъното и я пъхнете в нагрята до 220 градуса фурна. Печете около 2 часа (може и по-малко) до пълното омекване на тиквата. След изваждането я прехвърлете в голяма чиния. Сервирайте с малък черпак, като слагате от месото и дълбаете от тиквата.

Телешко с дюли и зеленчуци в тенджера под налягане

Продукти: 1 кг телешко месо, 2 дюли, 1 голяма глава лук, 2 големи моркова, 100 мл олио, 1 супена лъжица брашно, млян черен пипер, сол, 1 дафинов лист, по 4 зърна черен пипер и бахар.

Приготвяне: Нарежете почистеното телешко на парченца. Запържете месото в олиото в отворена тенджера под налягане. Добавете ситно нарязаните лук и моркови и ги запържете с него. Долейте 300 мл топла вода, прибавете бахара, черния пипер и дафиновия лист. Затворете тенджерата и я сложете на силен огън. Щом винтилът зашуми, намалете котлона и оставете да се готви 40 минути. След това я оставете да се охлади и я отворете.

През това време почистете и нарежете на парченца дюлите. Добавете ги в тенджерата със свареното телешко и поръсете с брашно, млян черен пипер и сол на вкус. Затворете тенджерата и сложете отново да се готви. Ако има нужда, долейте малко вряла вода или бульон. Затворете тенджерата, върнете я на огъня и щом засвисти винтилът, намалете отново огъня и варете още 5 минути.

Кекс с дюли

Продукти: 3 яйца, 1 чаена чаша захар, 1 чаена чаша кисело мляко, 60 мл олио, 2 дюли, 100 г счукани орехови ядки, 1 пакетче бакпулвер, 2 и половина чаени чаши брашно, канела, пудра захар.

Приготвяне: Яйцата със захарта се разбиват и към тях се добавят киселото мляко, олиото и на части брашното, предварително пресято с бакпулвера. След като тестото стане хомогенно, се прибавят ореховите ядки, настърганите на едро ренде и сварени до почти омекване дюли и канела на вкус. Разбърква се отново добре и кексовото тесто се изсипва в намаслена и набрашнена форма.  Пече се в загрята на 180 градуса фурна. Готовият и леко охладен сладкиш се поръсва с пудра захар.

ТРЪПЧИВИ ДЮЛИ КЪМ СВИНСКО МЕСО – АЗ НЕ ПОЗНАВАМ НЕЩО ПО-ДОБРО

ТУРШИЙКА ОТ ТИКВА С ЛУКЧЕТА ЗА КЪСНА ЕСЕН

Туршия от тиква с лукчета

Продукти: 5 кг тиква с месеста част, 500 г малки лукчета, 500 мл оцет, 7 супени лъжици сол, 1 връзка копър, 4-5 дафинови листа, 1 стъбло хрян, 10-12 зърна черен пипер, 5 гвоздейчета карамфил, 1 чаена лъжичка синапово семе.

Приготвяне: Обелете тиквата и нарежете на парчета с дебелина около 2 см. Наредете в широк съд, поръсете със солта. Оставете за една нощ. След това сложете оцета и 1500 мл вода да кипне. Добавете лукчетата и варете 2-3 минути. Наредете тиква, лукчета, слагайте от подправките. Поwww.google.bgсле залейте със студения сироп от оцета и водата. След една седмица излейте, изцедете и пак залейте. Синаповото семе сложете най-отгоре в тензухена торбичка.

КАМБИ С МЕД - ТУРШИЙКА ЗА РАКИЙКА

Камби с мед, пълнени с грозде

Продукти: Червени камби, грозде, морков или зелен домат, салепови корени, мед, черен пипер, сол, дафинов лист.

Приготвяне: Вземат се едри червени камби и се изчистват от семките. Напълват се с бяло грозде. Отгоре се затварят с морков или зелен домат. Нареждат се в буркан, слагат се салепови корени. Приготвя се марината като за царска туршия, но вместо захар се слага мед. Завира с подправки, черен пипер, дафинов лист. Заливат се камбите с маринатата. След като втаса, са готови за консумация

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

На 23 септември излиза списание „Вкусотии в чинии”, съставено по рецепти на читатели от цяла България : „С лютеници и туршии спасяваме се ние” Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите: «Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»: а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти. б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия! в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви! „Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието. «Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата «Запазване на зеленчуците така, сякаш днес са брани» - тук няма нужда от още обяснения! Гост ще ни бъде бившата вокалистка на Слави Трифонов, Деси Добрева. Певицата, която разплака Горбачов със своето изпълнение на «День победы». Жената, която тръгна сама да отстоява своя път, покори Америка, гледа сама дъщеричката си, участва активно в социалния живот на своя град Варна и продължава да ни радва с нежния си глас.

На 23 септември излиза списание „Вкусотии в чинии”, съставено по рецепти на читатели от цяла България :

„С лютеници и туршии спасяваме се ние”

Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите:

«Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»:

а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти.

б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия!

в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви!

„Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието.

«Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата

«Запазване на зеленчуците така, сякаш днес са брани» - тук няма нужда от още обяснения!

Гост ще ни бъде бившата вокалистка на Слави Трифонов, Деси Добрева. Певицата, която разплака Горбачов със своето изпълнение на «День победы». Жената, която тръгна сама да отстоява своя път, покори Америка, гледа сама дъщеричката си, участва активно в социалния живот на своя град Варна и продължава да ни радва с нежния си глас.

ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕwww.google.bg

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

„С лютеници и туршии спасяваме се ние”

Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите:

«Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»:

а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти.

б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия!

в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви!

„Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието.

«Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата

С ЛЮТЕНИЦИ И ТУРШИИ СПАСЯВАМЕ СЕ НИЕ

На 23 септември излиза списание „Вкусотии в чинии”, съставено по рецепти на читатели от цяла България :

„С лютеници и туршии спасяваме се ние”

Читатели от цяла България са дали идеи за спасяване на семейния бюджет. Над 100 рецепти за лесни и вкусни лютеници и туршии ще намерите в списанието, групирани по темите:

«Зеленчуци подбрани за туршии или буркани»:

а) На мушка е червената чушка – сурови и пържени, цели и кълцани, зелени и върхари, люти, чорбаджийски, сладки и месести – за всички тези вкусотии има рецепти.

б) Патладжани, пържени и наложени, в буркани сложени. Патладжани на туршия, съчетани с други зеленчуци. Рецепти – многотия!

в) Туршия царска и градинарска, смесена, парена, сурова, стерилизирана – от всички варианти един да изберете, стига ви!

„Лютеници разни и разнообразни” – пържени или варени, със син домат, с чушки, с моркови, с доматки зелени, с добавка на плодове – колкото и да знаете, все ще има какво да научите от списанието.

«Правилата за запазване на зимнината” – ще си ги припомните, и ще сте доволни от резултата

«Запазване на зеленчуците така, сякаш днес са брани» - тук няма нужда от още обяснения!

Гост ще ни бъде бившата вокалистка на Слави Трифонов, Деси Добрева. Певицата, която разплака Горбачов със своето изпълнение на «День победы». Жената, която тръгна сама да отстоява своя път, покори Америка, гледа сама дъщеричката си, участва активно в социалния живот на своя град Варна и продължава да ни радва с нежния си глас.

Камби с мед, пълнени с грозде

Продукти: Червени камби, грозде, морков или зелен домат, салепови корени, мед, черен пипер, сол, дафинов лист.

Приготвяне: Вземат се едри червени камби и се изчистват от семките. Напълват се с бяло грозде. Отгоре се затварят с морков или зелен домат. Нареждат се в буркан, слагат се салепови корени. Приготвя се марината като за царска туршия, но вместо захар се слага мед. Завира с подправки, черен пипер, дафинов лист. Заливат се камбите с маринатата. След като втаса, са готови за консумация

Патладжан в сарма

Вземаме зелки, накъсваме листата им и ги бланшираме във вряща вода за да омекнат. Отделно изпържваме сини патладжани, нарязани на дълго и предварително седели 1 час осолени. Запържваме леко пиперки, изчистваме моркови и целина и ги нарязваме на дълги ивици, обелваме скилидки чесън и накъсваме магданоз на клончета. Вземаме по 2 пиперки, 2 патладжана, помежду им слагаме по 1 - 2 парчета моркови и целина, чесън, пиперка (може и лютива) и 2 - 3 клончета магданоз. Увиваме така приготвените продукти в зелев лист като сарма и ги нареждаме в буркани или бидонче. Заливаме туршията със студена саламура от 30 г сол на килограм продукти, 2 части вода, 1 част оцет и 1 чаша олио на литър течност, дафинови листа и бахар на вкус. Претакаме я 2 - 3 пъти и прибираме на сухо и хладно място. 

Туршия от тиква с лукчета

Продукти: 5 кг тиква с месеста част, 500 г малки лукчета, 500 мл оцет, 7 супени лъжици сол, 1 връзка копър, 4-5 дафинови листа, 1 стъбло хрян, 10-12 зърна черен пипер, 5 гвоздейчета карамфил, 1 чаена лъжичка синапово семе.

Приготвяне: Обелете тиквата и нарежете на парчета с дебелина около 2 см. Наредете в широк съд, поръсете със солта. Оставете за една нощ. След това сложете оцета и 1500 мл вода да кипне. Добавете лукчетата и варете 2-3 минути. Наредете тиква, лукчета, слагайте от подправките. После залейте със студения сироп от оцета и водата. След една седмица излейте, изцедете и пак залейте. Синаповото семе сложете най-отгоре в тензухена торбичка.

Лютеница на фурна със зелени домати

Продукти: 2 кг червени домати, 1 кг зелени домати, 2 кг зелени чушки, 500 г моркови, 2 патладжана, 2 тиквички, 1 връзка магданоз, 2 глави чесън, 500 мл олио, сол на вкус.

Приготвяне: Сваряваме морковите. В подходяща тава нарязваме на парчета доматите, чушките, патладжаните,  предварително разрязани, посолени и отцедени, и тиквичките. Посоляваме и ги заливаме с олиото. Слагаме На 2тавата във фурната и печем до омекване, като от време на време разбъркваме. Изваждаме тавата от фурната и оставяме да се охлади. След това добавяме морковите и смиламе с машинка за месо. Прибавяме счукания чесън и наситнения магданоз, посоляваме на вкус и разпределяме в бурканчета. Запечатваме и стерилизираме 15 минути.

Печена лютеница с ябълки

Продукти: 15 кг чушки (печени), 5 кг патладжани (печени), 3 буркана доматено пюре, 2 кг лук (печен), 1 кг печени ябълки, 1 кг зелени домати (печени), 1 кг картофи (сварени), 500 мл олио, 1 чаша захар, сол, кимион и черен пипер на вкус, 2 лъжици чубрица.

Приготвяне: Всички печени и сварени зеленчуци се смилат и слагат да се изваряват в тава на огъня. След като се изварят, се добавя захарта, олиото и се вари до готовност. Сваля се от огъня, прибавят се подправките и сол на вкус. Разбърква се и се насипва в бурканчета. Стерилизират се 50 минути.

НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

Едуард Стърнс: 


“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните. 
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава. 
Текстът публикуваме от от eurochicago.com 

”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .! 

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. 

Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости. 

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата. 

Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат. 

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? 

Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? 

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България. 

Така е видял българите големият художник Стоян Венев. 

Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. 

Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи. 

Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг. 

Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение. 

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. 

Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези сwww.mmartinova.comвои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. 

Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност. 

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния. 

Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе. 

И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: 

“-Ми аз, какво мога да направя?” 

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен. 

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. 

Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост. 

Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш. 
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб. 

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “ 

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

ОТИДЕ СИ ОТ ТОЗИ ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НЕ ОСТАРЯ, ГЕОРГИ БОЯДЖИЕВ - БОЯДЖАНА

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

1968 Г, НА ПАЛУБАТА НА КОРАБА "НЕСЕБЪР" - ВЕСЕЛА КОМПАНИЯ ОБИКАЛЯ  СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО

С БАЙ ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ РАЗГЛЕЖДАМЕ БАРСЕЛОНА

С БОЯДЖАНА ГЛЕДАМЕ КАМИЛА В АЛЕКСАНДРИЯ

ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ 

ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ.ОТИДЕ СИ ОТ ТОЗИ ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НЕ ОСТАРЯ, ГЕОРГИ БОЯДЖИЕВ - БОЯДЖАНА.

ПОЧИВАЙ В МИР, ПРИЯТЕЛЮ ГОШО! МОЖЕ БИ И ГОРЕ ИМА ТЪМНОСИНИ ВОДИ, КАТО ОНОВА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ, ПО КОЕТО НАШАТА ВЕСЕЛА КОМПАНИЯ ПЛАВАШЕ С КОРАБА "НЕСЕБЪР" ПРЕДИ 45 ГОДИНИ. ВЕЧЕР КУПОНЯСВАХМЕ, ПИЕХМЕ И ПУШЕХМЕ, А СУТРИН ЕДВАМ СЕ ДОВЛАЧВАХМЕ ДО АВТОБУСИТЕ, КОИТО НИ ЧАКАХА НА ПРИСТАНИЩАТА, ЗА ДА НИ ВОДЯТ ИЗ НАЙ-КРАСИВИТЕ ГРАДОВЕ, КОИТО МАЛКО ХОРА В БЪЛГАРИЯ БЯХА ВИЖДАЛИ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ. А БАЙ ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ СИ ЛЯГАШЕ ВИНАГИ С КОКОШКИТЕ (КАКВИТО НА КОРАБА РАЗБИРА СЕ ИМАШЕ САМО ВЪВ ВИД НА РАЗФАСОВКИ), ЗА ДА ПОСРЕЩА ИЗГРЕВИТЕ НА ПАЛУБАТА И ПРЪВ ДА ПОТРОПВА СЪС СВОЯ БАСТУН ИЗ КАЛДАРЪМИТЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ УЛИЦИ НА БАРСЕЛОНА, АЛЕКСАНДРИЯ, БЕЙРУТ, МОНТЕ КАРЛО И Т.Н. А ТИ, СДЪРЖАН, ОСТРОУМЕН И ДОБЪР, ГЛЕДАШЕ С ОГРОМНИТЕ СИ ЧЕРНИ ОЧИ ЦЯЛАТА ТАЗИ КРАСОТА, НО НИКОГА, НИТО НА ТЕБ, НИТО НА МЕН, НИТО НА КОЙТО И ДА Е БИЛО ДРУГ ОТ МЛАДАТА НИ ТАЙФА, НЕ НИ БЕШЕ И ЗА МОМЕНТ ХРУМНАЛО, ЧЕ МОЖЕМ ДА ЗАМЕНИМ РОДИНАТА СИ С КОЯТО И ДА БИЛО КРАСИВА ЧУЖДА ЗЕМЯ. ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ, ГОШО! НА ТАЗИ ЗЕМЯ ОСТАВАТ КАРТИНИТЕ ТИ И ТВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ. ТИ ЩЕ ЖИВЕЕШ ЧРЕЗ ТЯХ!ГОДИНАТА - 1968. КОМПАНИЯ ОТ СОЦ. СТРАНА СЕ ЗАПОЗНАВА С КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. В ТАЙФАТА СА И БОЯДЖАНА, И ПРОЧУТИЯТ МУ БАЩА - ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

НЯМА ПО-ПРОСТ НАРОД ОТ БЪЛГАРСКИЯ

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!:
15 август - Успение на Пресвета Богородица - Не се пипа червено, за да не останат булките безплодни  

АКО СИ МАРИЯ, ДНЕС НЕ ПИПАЙ ЧЕРВЕНО!

15 август - Успение на Пресвета Богородица

Не се пипа червено, за да не останат булките безплодни 

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво тържествено от православните, католиците и другите християнски деноминации. Той е посветен на смъртта на Божията майка (успение – заспиване, сън), когато всички апостоли се събрали, за да се простят със Света Богородица и да я погребат.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, предшестван от строгия Богородичен пост.

Според преданието на този ден Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при своя син. Божията майка е погребана в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден след нейното успение свети Тома, който не успява да пристигне навреме преди смъртта й, отива при пещерата, където е положено тялото й, за да се поклони на светицата. Но там намира само нейната плащаница.

В народната традиция празникът е популярен като Голяма Богородица. В навечерието му хората преспиват на свято място, пожелават си нещо хубаво и вярват, че с благословията на Божията майка то ще се сбъдне.

Рано сутринта на този ден се ходи на църква, където се носят плодове и цветя. Свещениците ги опяват и прикадяват за здраве и плодородие.

По цялата ни етническа територия култът към Богородица е дълбоко вкоренен. Тя е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството и затова във всеки дом се прави курбан в нейна чест - шиле или овца, а след това се раздава от него на съседи и роднини. Жените изпичат и специални обредни богородични пити, направени от новото жито, които също се раздават за здраве. На Голяма Богородица в много населени места се правят сборове (събори), особено там, където има храм, носещ нейното име. Общоселските празници обикновено са край църкви, параклиси и манастири. Кожата и двете плешки от жертвеното животно се даряват на църквата и от тях се приготвя обредната храна за събора.

Освен курбана и ритуалните погачи на празничната трапеза задължително се нареждат пилешка каша, мед, жито, царевица, плодове - диня и грозде.

Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.

В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. На празника й жените без деца носят дарове и ги поставят под иконата на светицата, защото вярват, че тя ще им помогне да се сдобият с рожба. Счита се още, че тя има големи лечителски способности и е посредник между нашия и отвъдния свят. Затова болни и недъгави правят обети за здраве, обещавайки да дарят на църквата сребърен обков на ръката й, който се залепва на нейната икона, или някакво животно – овца, крава, теле.

На този ден се спазват и определени забрани - жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им. В някои райони на Тракия това е последният празник от годината, когато младите булки гостуват у кумовете, след което вече „остаряват”.

www.mmartinova.com

Света Богородица се счита за покровителка на пчеларството, затова пчеларите носят в църквата медените пити за освещаване. После ги раздават с пожелание за здраве и берекет по пчелите.

В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете. Както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Според стари поверия на този ден се избягва пипането на всичко, което е червено, „за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки“.

Въпреки че всяка една смърт и раздялата с този свят неминуемо носят скръб и печал, празникът е изпълнен с весело настроение. Светата Божия майка е символ и олицетворение на женското начало в природата, на женската мощ и на репродуктивната сила. Тя е покровителка и на нераждалата още жена.

На този ден празнуват всички с името Мария, Марийка, Марий.

Из стихосбирката "Не ме докосвай, самота!" Марги Борисова

mmartinova.com

ЖЪЛТИ ПАВЕТА

С трите лампи, като с пръсти,

светлината се прекръсти.

Мракът бързо се изниза,

раздрал бялата ми риза.

И изплюта на паважа

върху жълтите павета,

себе си как да накажа?

Боже, чакам ти съвета -

как нощта да зачертая,

на живота си – до края?Публикуване

"ЖЪЛТИ ПАВЕТА" Из стихосбирката "Не ме докосвай, самота!"

                                     

         

www.google.com
http://www.mmartinova.com/