КАК СЕ РАЗФАСОВА ЦЯЛО АГНЕ - КЛИПЧЕ - ПОКАЗАЛЕЦ

КАК СЕ РАЗФАСОВА ЦЯЛО АГНЕ - КЛИПЧЕ - ПОКАЗАЛЕЦ.

ЕМИЛ, ПРИНЦЪТ ОТ „СТРАНАТА НА СЪЛЗИТЕ”

За нашето поколение беше идол. Преди единайсет години бях написала във вестника онова, което тази смърт разплака в душата ми. (Сега може би бих го направила по друг начин.) Разказах и за странния случай, който го  доведе в редакцията и ни направи приятели. Реших да споделя този вече публикуван материал – който иска, да го прочете. Като да запаля свещ. Вечна да е паметта за него! 

Емил Димитров, най-красивият глас на България, си отиде. А как се беше появил! Артистичен, симпатичен и безумно талантлив. Със своите магични песни за жената, която продала любовта си, за войника, измамен от любимата си, за безумния театър, наречен живот след който сърцето остава изпепелено.

По него време, през седемдесетте, бяхме млади, но единствения лукс, който можехме да си позволим, бе да изпълваме душите си с мирова скръб. Подхранвахме грижливо това състояние на духа, като четяхме и рецитирахме стиховете на Байрон, на Петьофи, на Лонгфелоу и  Лорка, на Есенин и Пеньо Пенев. Предавахме си от ръка на ръка издания на Мопасан, Ремарк, Ерик Найт от времето на правописа с „ѣ“ в края на думата. В тези романи мъжете бяха остроумни, обичащи, без да се съобразяват с условностите, а жените – обичани, но меланхолични и накрая умираха от туберкулоза. В стъклената менажерия, в която живеехме, не полъхваше отникъде ветрец. Можеше да ти се случи нещо нетрадиционно само в твоите лични преживявания. Само вътре в теб... Дори времето нямаше с какво да се убива – ни денонощни телевизии, ни Интернет, ни мобилен телефон. На училище  - с униформа. Вкъщи – с вечерен час. На забави и бригади – с контролирано поведение. И единствената бунтарска реакция, която проявявахме в забавения каданс на тези „Сто години самота”, беше... безспирното проливане на сълзи. Момичетата четяха тъжни стихове и плачеха, момчетата гледаха „Жерминал”, „Нощите на Кабирия” и бършеха сълзи в тъмното, възрастните се събираха по домовете и след втората чашка започваха да пеят тъжни песни за гълъба, прелетял над битолските казарми, или за Сладуна мома, продадена от майка си.

Точно тогава се появи Емил Димитров. Салоните се пълнеха. И хлипаха неудържимо. От първата песен до последната на неговите концерти. Той беше нашият Висоцки! Изразяваше цялата чеховска тъга, породена от невъзможността да направиш нещо разкрепостено, индивидуалистично, различно. В песните му се говореше за далечни кейове, моряци, паднали жени, пропилени животи и любов с тъжен край – все неща, които се преследваха от корифеите на социалистическия реализъм.

Какви бяха отзивите в печата, какво се случи след това с Емил Димитров, защо той замина за Франция и как го посрещнаха, след като се върна оттам, няма да ви припомням, понеже е познато на мнозина.

Но в цялата тази есеистика ми се иска да вмъкна един личен спомен, случка, която по някакъв начин ме доближи до Емил и ме накара да търся отговор на въпроса - какво пречупи волята му да се бори за живота си?

Един прекрасен ден, тридесет и три години след като го бях видяла за пръв път на сцената и той се превърна в мой кумир, на вратата на „Вестник за дома“ позвъни някой. Секретарката отиде да отвори и след миг дойде при мен и каза: ”Госпожо Мартинова, дошъл е самият Емил Димитров и иска да се срещне с главната редакторка на вестника!” (Ставаше дума за моя милост.) Странно е, нали, ако твоят бог, когато си бил на шестнадесет, ти се яви в плът и кръв, и то на крака, когато станеш на петдесет и три...

 Бяха трима – той, Васил Андреев и Сашо Александров – диригентът на Софийския духов оркестър. Сашо, чиято жена се оказа фен на вестника ни, обясни, че идват от редакцията на един тиражен вестник, където чакали три часа някой-си да ги приеме, за да предложат рубрика, но така и не дочакали. Накрая Сашо се сетил за нас (по него време тиражът на „Вестник за дома” беше около 200 000). Имали идея да се започне рубрика, наречена „Живот за българската песен”, като в нея се публикуват текстове и ноти на популярни, но забравени песни на наши изпълнители. И хората отново да ги запеят. Бяха намислили и още нещо (почти същото, което сега прави Слави в Музикалната академия “Ку-ку бенд”) – да издирят чрез вестника млади и талантливи композитори и поети и на най-добрите да издадат касети (по него време дисковете бяха лукс).

И докато ми обясняваха всичко това, аз изведнъж им казах: ”Господа, готова съм да започнем след седмица. А вие готови ли сте с конкретен текст и ноти?” Те се погледнаха изненадано и после започнаха да се смеят. Естествено, че не били готови. Смятали, че поне десетина дни ще трябват за разговори, преговори и кандърми.

Решихме първата песен да бъде ”Ако си дал на гладния”. На следващия ден отидохме със Станко Нацев до вилата на Емил Димитров, за да вземем нотите на песента.

В нашите представи въпросното жилище би трябвало да изглежда като непристъпна крепост, цялата в злато. Всъщност то представляваше голяма триката къща с буренясал двор, разцепени каменни плочки на терасата, малка кухничка на основния етаж и до нея в огромния хол – позлатени барокови мебели, огледала, фотьойли, кресла, дивани, роял, масички, столове. Лъхаше на разкош и занемара, а Емил каза съвсем откровено, че не се чувства добре – нито физически, нито душевно. Но въпреки това много ни се зарадва. Сложи пиене, безалкохолни. Васил Андреев, който по начало си говореше високо, гръмогласно обясняваше – как пише книга за своя живот и живота на Емил и попита можем ли да отпечатаме откъси от нея във вестника. 

Странното се случи след малко - Емил ме извика в хола и много тихичко ми каза: „Любима (не знам защо ме нарече така), аз не искам Васил да пише романа на моя живот. Затова, моля те, ако донесе нещо в редакцията, не му го публикувай! За себе си ще напиша аз самият. Но още не знам, как да го направя. Вече имам няколко касети, в които съм записал всичко, което си спомням. Чудя се дали да не предложа на някой журналист да ги обработи. Какъв съвет би ми дала?” „Книгата ще стане страхотна, но трябва да си пределно искрен и да си я напишеш сам!”

След това Емил ни пусна някакъв запис. На него звучаха той и Марги Хранова в един от вариантите на някаква нова песен. Мисля, че заглавието й беше „Страст”. Интересно и различно от стила му звучеше.  Но не знам продължиха ли да работят по проекта. Не я чух никъде повече.

След месец Васил Андреев ми донесе своя ръкопис в редакцията, но аз го замотах някак си и не публикувахме откъси от нея, както бе пожелал Емил. По-късно Емил издаде своя собствена автобиографична книга, беше интересна, с любопитни случки, но го нямаше онова оголване на живи нерви, при което преставаш да мислиш как би искал да изглеждаш. Тогава хората те виждат точно и ясно и ти прощават всичко. Изживяването е истински катарзис. (Може би единствената автобиографична книга, в която авторът е наистина безмилостен към себе си е автобиографията на Клаус Кински. Жестоко добра е!) 

Всъщност онова, което усетих при тази наша среща, беше, че Емил е тръгнал бавно да си отива от този живот.

“Защо се е предал?”, се питах често аз.

И макар че Грета Ганчева направи чудеса от героизъм, за да организира негов бенефис, да го обнадежди, да му покаже, че хората го помнят и обичат, нито тя, нито някой друг успя да спре тракането на часовника...В акцията по спасяването на Емил се включиха още творци и негови приятели. Алла Пугачова също. Но никой от тях не можа да направи едно-единствено нещо - да върне на Емил Димитров времето, в което той би искал да е жив.

Всичко се бе променило главоломно. „Стоте години самота” рухнаха за няколко месеца. Тихият „Бунт на сълзите” бе заменен от шумните масовки по площадите, ревящи дружно: „Развод ми дай, развод ми дай!” Подкрепата на приятелите понякога дори приличаше на шарж (клипът на „Моя страна, моя България” с двойника на Емил), отколкото на нов прочит на песните му. Разнасянето му в инвалидната количка по сцените будеше повече жалост, отколкото възхищение.

Имаше още нещо изпуснато, което вече не можеше да бъде компенсирано – фактът, че държавата му бе обърнала гръб, че не бе получил от нея - като Авторитет с главно „А”, адекватно на таланта му поощрение.И сълзата от всички тези болки ставаше все по-голяма и по-голяма, натежаваше в него, докато го изпълни целия и отне последния му дъх в предпоследния ден на месец март, лето господне 2005-о.

       Маргарита МАРТИНОВА

„Бермудски триъгълник“ с три болежки, щом преяждаме с храните тежки

• В НОВИЯ БРОЙ № 7 НА СП. ВКУСОТИИ В ЧИНИИ, ЩЕ НАМЕРИТЕ МНОГО ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ – КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО ПРЕЯЖДАМЕ ПО ПРАЗНИЦИТЕ.
• ТЪРСЕТЕ СПИСАНИЕТО НА 4 АПРИЛ ПО ПАВИЛИОНИТЕ

Идват големи празници – Великден и Гергьовден. И както е казал поетът: „Всяка радост е бременна с мъка“, така и тежките трапези, перфектно приготвените ястия, яйца, козунаци могат да имат и своите тежки последствия, наречени с една дума: ПРЕЯЖДАНЕ!

Какво е преяждане? Това е състояние, в което сме приели повече храни и напитки, отколкото стомахът ни може да обработи нормално. Специалистите са разделили преяждането на няколко вида:

Претъпканият стомах и богу не е драг

Протеиново преяждане – получава се, когато се прекали с месо, яйца, ядки, млечни продукти, бобови култури. Резултатите от преяждането с протеини са, че храносмилателните ензими се изчерпват, усвояването на протеини е непълно, повишава се киселинността на кръвта. За да нормализира всички тези негативи, организмът реагира с повръщане, разстройство, задържане на вода и образуване на газове.

Въглехидратното преяждане се получава при консумиране на тестени продукти. В резултат се повишава секрецията на инсулин, за да обработим голямото количество глюкоза, съответно се стига до чувство за сънливост.

Преяждане с мазнини може да доведе до проблеми и с жлъчката. Хирурзи от „Пирогов" са споделили, че след великденското преяждане жените най-често постъпват с жлъчни кризи, а мъжете – с алкохолни интоксикации. В случаите на жлъчна криза най-често следва оперативна намеса. „По принцип, ако има камъни в жлъчката, те трябва да се отстранят оперативно – е мнението на специалистите. – За препоръчване е ендоскопски." Но дори значително по-малко травматичната ендоскопска (безкръвна)  хирургия изисква 1-2 дни престой в лечебно заведение.

Проблемът в един орган създава още два

Независимо с какъв вид храна сме преяли, рискът дa нaтoвapим вceки opгaн нa opгaнизмa e мнoгo голям. А кoгaтo тoй paбoти нa cвpъхpeжим, мoжe дa ce oтключи някaквo зaбoлявaнe кaтo гacтpит, eнтepoкoлит и нe дaй cи бoжe – пaнкpеaтит, кoйтo пpoтичa дopи c pиcк зa живoтa.

Нe бивa дa зaбpaвямe, чe пpeяждaнeтo нaтoвapвa cъpдeчнocъдoвaтa cиcтeмa и oтключвa хипepтoничнa кpизa. От дpyгa cтpaнa, ce пoдyвa коремът, a зaeднo c тoвa ce нapyшaвa и фyнкциятa нa чepния дpoб. Зaтoвa в мeдицинaтa кaзвaмe, чe тoвa e “Бepмyдcкият тpиъгълник”. От пpoблeм в eдиния opгaн нa хpaнocмилaтeлнaтa cиcтeмa peфлeктopнo ce нapyшaвa фyнкциятa нa дpyгитe двa. Toвa нe бивa дa ce дoпycкa, тъй кaтo пocлeдcтвиятa ca твъpдe нeпpиятни. Кaтo пpибaвим и кoнcyмaциятa нa aлкoхoл, peзopбциятa нa кoйтo зaпoчвa oщe в ycтaтa, cъcтoяниeтo нa чoвeк ce ycлoжнявa. И тъй кaтo aлкoхoлът e вoднo- и мacтнopaзтвopим, нe тpябвa дa ce пиe нa глaднo, a винaги дa ce paзpeждa c чaй или минepaлнa вoдa. И дa ce кoнcyмиpa нeпpeмeннo c мeзe, в кoeтo имa мaлкo cиpeнe.

Опасността от вкусните яйца

Боядисаните яйца са едно от нещата, които могат да ви докарат здравословни проблеми по Великден. Помнете, че има такива, чиято красота е постигната с помощта на оцветители, лепила и други помощни средства. Яйцата, боядисани с лак за нокти, украсени с декупажна техника, квилинг, мъниста, ориз не бива да се консумират, защото използваните материали се просмукват в яйцето, правейки го негодно за ядене и алергизиращо.

Рискът от салмонелоза е най-сериозното заболяване, за което трябва да внимавате по Великден. Виновник за нейната поява е бактерията салмонела, която може да се крие в престояли на топло, прекалено рохки, с изостанал срок на годност или развалени яйца.

Салмонелоза може да прехванете и от агнешко месо, което не е минало качествена термична обработка.

Беленето на варени яйца с немити ръце също може да ви донесе симптоми на заболяването – висока  температура, дехидратация, коремни болки, диария.

За да се предпазите от салмонелоза, задължително сядайте на масата с чисти ръце. Купете си таймер за варене на яйца и термометър за месо, за да сте сигурни, че не са сурови. Дръжте продуктите, застрашени от салмонела, в хладилник, защото слънцето може да активира бактерията.

От хранително натравяне сте застрашени, при положение че сте консумирали храни с изтекъл срок на годност. Както и от стомашно-чревно разстройство и алергична реакция. Затова винаги поглеждайте етикета, преди да купите продукта. Следете и годността на храните в хладилника – изостанало прясно мляко или забравени яйца могат да доведат до горепосочения проблем.

Как да се спасим   

Ако все пак преядем, е добре да спрем да консумираме дори и напитки. Приемането на допълнителни храносмилателни ензими и разходките са в помощ на преялия човек. Ако ви се повръща, освободете се от излишната храна, но след това не се наяждайте отново, а дайте почивка на стомаха си.

Преди големия пpaзник e нaй-дoбpe дa пoдгoтвитe cвoя opгaнизъм. Haпpимep 2 ceдмици пpeди пpaзницитe мoжeтe дa зaпoчнeтe дa пpиeмaтe пpeпapaти, пoдпoмaгaщи фyнкциятa нa чepния дpoб. Или нaй-дoбpe тaкивa xpaни кaтo ябълkи, извapa, ягoди и т.н.

БЪРЗИ ЯБЪЛКИ

ДАЛИ НАУЧИХ СЕ ДА ТЕ ОБИЧАМ?

ДНЕС ОТНОВО НИ Е ДЕН: 21 МАРТ, 2016 – ИЗЛИЗАТ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“!

Днес отново ни е ден: 21 март, 2016 г. – по павилионите излиза брой 6 на списание „Вкусотии в чинии“! 

И както се казва, човек и добре да живее, ще му се наложи да си приготви нещо за ядене.

Или ще трябва, понеже е във втория списък, да се лекува сам, докато чака лекаря да го поеме след 2 месеца.

Или ще реши да я кара по канона и ще поиска да узнае, на кой празник, какво трябва се прави и какво е забранено да се върши. И най-после – ще му се да разбере, какво мислят звездните персони на България, по въпросите, които и него го вълнуват. В този брой наш гост е певицата Деси Добрева, която се оказа едно слънчево съкровище сред общата тъга и униние на обществото ни.

Е, всичко това го има (че и повече дори) в списание „Вкусотии в чинии“, което излиза днес.

Няколко странички от списанието – с най-вкусните и несложни рецепти, сме ви показали на сайта „НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА“ – в рубриката му „Вкусотии в чинии“.  Влизайте, вземайте! И се учете! И гответе!

Какво ще намерите в броя:

     Катми „Зелен рай“ с кашкавал и магданоз

    Ястието на сезона – коприва:

• Супа от коприва
• Кюфтета от коприва
• Коприва с ориз
• Панирана млада коприва
• Каша от коприва с бланширани яйца
• Пилешко с коприва

    Меню за приятели:

1.  Панцанела с розови домати и моцарела

2.  Разядка с калмари и майонеза

3.  Адана кебап с гарнитура от зеленчуци

4.  Торта „Роше" с лешници

5.  Плодово смути

    Сладкарница „Вкусотии“:

·       Еклерова торта „Цветна градинка"

·       Какаов десерт с грис

·       Кошнички с орехова плънка

·       Сладки с лешници и шоколадова глазура

·       Ябълкови кръгчета в палачинково тесто

·       Сладък колбас с портокалови корички

    Ринит от прах и от простуда, от нерви и от възбуда

·       Едни храни приспиват

алергията,

други я пробуждат

    Розата е лек при рани, язва и астма

    Посади красиви рози днес, щом не си го сторил есенес

OSCAR BENTON - BENSONHURST BLUES

Bensonhurst /предградие в Бруклин/ блус е написана от Арти Каплан и е издадена през 1973г. за албум, озаглавен "Изповедите на мъж шовинист ". Оскар Бентън версията се радва на голям успех в Европа и е песен на филма "За кожата на едно ченге" с Ален Делон.

РЕЙ ЧАРЛЗ И ВЕЛИКИТЕ ИМПРОВИЗАТОРИ

Опубликовано Eber Addad 18 апреля 2009 г.

РЕЙ ЧАРЛЗ И ВЕЛИКИТЕ ИМПРОВИЗАТОРИ. ТОВА ПОВЕЧЕ НЕ ЩЕ ГО ВИДИМ НАЖИВО.

ВЕЛИКИ ДЖАЗМЕНИ В "АКЦИЯ"

ВЕЛИКИ ДЖАЗМЕНИ В "АКЦИЯ"

В РУСИЯ СИ ХОДЯТ НА ПИКНИК БАРАБАР С МЕЧКИТЕ

Russia: Family Picnic :)

Опубликовано Russians are awesome - we love Russia 25 ноября 2015 г.

https://www.facebook.com/ricardo.victoria.104/videos/977481912320502/

Patsy Cline - Crazy

> ПАТСИ КЛАЙН, ЗАГИНАЛА ТРАГИЧНО ПРИ САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА. И ПРЕКРАСНОТО Й ИЗПЪЛНЕНИЕ НА CRAZY. ПЕСЕН, КОЯТО ВЛИЗА В РЕПЕРТУАРА НА ОЩЕ 18 ПЕВЦИ.

АЗИС С ПЕСЕНТА "ХАБИБИ" ИЗБИ РИБАТА

Списание "Ню Йорк Таймс" нареди песента на Азис "Хабиби", която има 20 милиона влизания, в класация, показваща бъдещето на музика. Българинът е редом до произведения на Лаянъл Ричи и Дейвид Бауи. В списъка, състоящ се от 25 песни, изпъкват имената на още редица световни знаменитости като Coldplay, Риана, Джъстин Бийбър и други. На Азис е отредено 25-тото място, а в списанието е поместен обширен материал за "краля на поп-фолка" и творчеството му.

ЗВЕЗДА, НАРЕЧЕНА "МУСЛИМ"

ЗВЕЗДА СА НАРЕКЛИ НА ИМЕТО НА ЕДИН ГОЛЯМ, АМА МНОГО ГОЛЯМ ПЕВЕЦ ОТ ВРЕМЕТО НА СССР - МУСЛИМ МОГОМАЕВ. ТОЙ БЕ ГОСТ И ИЗНЕСЕ КОНЦЕРТ НА ЗЛАТНИЯ ОРФЕЙ 1972 ГОДИНА. БЪЛГАРИТЕ ПОДЛУДЯХА ПО НЕГО. СЪЮЗА - БЯХА ЛУДИ ПО НЕГО. НО ТОЙ НЕ БЕ ЛУД ПО НИКОГО И НИЩО. ПОЗНАВАХ ГО ЛИЧНО.

Leonard Cohen - Dance Me to the End of Love

ЛЕНЪРД КОЕН "ТАНЦУВАЙ С МЕН ДО КРАЯ НА ЛЮБОВТА" (Leonard Cohen - Dance Me to the End of Love)

ПРАЗНИЦИ – САМОТНИЦИ (Из стихосбирката на Марги Борисова "Не ме докосвай, самота!")

ЗАЛЕЗЪТ НА ПТИЦИТЕ Марги Борисова (Из стихосбирката "Не ме докосвай, самота!")

ПРЕЗ СИРНАТА СЕДМИЦА ВСЕКИ ДЕН САМО МЛЕЧНИ МАНДЖИ ДА ЯДЕМ

Тарталетки с крема сирене и сметана

За масленото тестото: 250 г брашно, 125 г студено краве масло, 2 жълтъка, половин чаена лъжичка сол.

За плънката: 200 г крема сирене, 100 г заквасена сметана.

За декорация: чери доматчета, кашкавал, магданоз.

Приготвяне: Брашното се пресява заедно със солта. Към него се добавя кравето масло, нарязано на дребни парченца, добавят се и жълтъците. Всички продукти трябва да са студени и сместа не трябва да се меси много. Готовото тесто се увива в прозрачно фолио и се прибира в хладилника за около 30 минути. Така то се отпуска и се разточва по-лесно. Разделя се на 12 равни части, които се разточват на кръгове с дебелина около 5 мм и с тях се застилат 12 формички за тарталети. Излишното тесто по ръбовете се изрязва. Дъното на всяка тарталета се надупчва с вилица и формичките се слагат да се пекат в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 7-8 минутки. След това се изваждат, дъното на всяка тарталета се покрива с парченце алуминиево фолио, а върху него се сипват зърна боб – за да не прегори. Тарталетите се връщат във фурната за още 10-тина минути или докато се зачервят леко. Готовите тарталети се изваждат и се оставят на решетка да изстинат.

Крема сиренето и сметаната се разбиват до получаването на пухкав крем, с който се пълнят изстиналите тарталети. Отгоре се гарнират с разполовени чери доматчета, настърган кашкавал и по клонче магданоз.

Пълнени домати със сирене

Продукти: Шест домата, 100 г гъби, 2 твърдо сварени яйца, 150 г сирене, 6 маслини без костилки, 4 чаени лъжички босилеково песто, 6 чаени лъжички зехтин, сол.

Приготвяне: Отрежете капачета от доматите и внимателно ги издълбайте с лъжичка. Почистете, нарежете и задушете нарязаните гъби за кратко в малко мазнина. Посолете доматите, сложете по 1 чаена лъжичка зехтин във всеки от тях, отгоре сложете гъби, резен сварено яйце, маслинка, нарязано на кубченца сирене и най-отгоре – лъжичка песто. Сложете капачетата и запечете за около 20 мин. в силна фурна.

Броколи със сирене в гювече

Продукти: Една голяма глава броколи, 200 г сирене, 200 мл течна сметана за готвене, 4 супени лъжици сладка царевица, 4 супени лъжици топено сирене,  4 яйца, настърган кашкавал, краве масло, черен пипер, сол, магданоз.

Приготвяне: Бланширате в подсолена вода за 5 мин. накъсаните на розички броколи и отцеждате. Намазвате 4 гювечета с масло, в тях разпределяте броколите, след това натрошеното сирене, царевицата и топеното сирене. Отгоре поливате със сметаната, поръсвате с черен пипер и похлупвате гювечетата. Печете на 240 градуса за около 20 минути. След това изваждате гювечетата, поръсвате с кашкавал и чуквате по едно яйце. Отново похлупвате гювечетата и поставяте във фурната за около 5 минути. Накрая поръсвате с магданоз.

Сирене в пергамент

Продукти: Четири плочки полуобезсолено овче сирене, 2 домата, 4 резена печена червена чушка или 4 половинки изчистени от семките люти чушлета, 4 плочки краве масло (по 20 г всяка), магданоз, мащерка, чубрица, червен пипер на вкус, 4 листа пергаментова хартия за печене (около 30/30 см).

Приготвяне: Загрейте предварително фурната на 180 градуса. Върху всеки лист за печене сложете маслото, ред нарязани на колелца домати, плочката сирене и поръсете със зелените билки и червен пипер на вкус.  Отгоре разстелете червената чушка. Загърнете всяка порция в хартията – като пакет. Печете около 35-40 минути. Извадете от фурната, поставете върху чинии порциите и отгърнете отгоре хартията. Сервирайте с препечени филийки хляб.

Качамак със спанак и козе сирене

Продукти: Един литър пилешки бульон, 300 г царевичен грис за качамак, 100 г краве масло, мащерка, 5 супени лъжици зехтин, 400 г почистени измит спанак, 2 скилидки чесън, нарязани на тънки филийки, 2 супени лъжици доматено пюре,сол, черен пипер, 300 г козе сирене.

Приготвяне: Бульонът се слага да заври. Грисът се сипва на струя, като се разбърква непрекъснато. Вари се 2-3 мин., докато се сгъсти като крем, добавя се маслото и мащерка, разбърква се и се сипва да изстине в тавичка.

Зехтинът се загрява на умерен огън и в него се слага чесънът. Разбърква се за секунди, докато стане ароматен и чесънът се отделя. Сипват се спанакът и доматеното пюре и се разбъркват, докато слегне спанакът. Овкусява се със сол и млян черен пипер. Охладеният качамак се нарязва на порции. Върху всяко парче се слага по резен козе сирене и се запича във фурна, загрята на 220 градуса, докато сиренето се зачерви. Поднася се с гарнитурата от спанака.

Брускети с пастет от крема сирене и сьомга

mmartinova.com

Продукти: Две кутии натурално крема сирене "Филаделфия", 100 г пушена сьомга, няколко стръка пресен копър, скилидка чесън, каперси, 1 франзела.

Приготвяне: Филето сьомга се накълцва на съвсем ситно. Скилидката чесън се счуква с щипка сол, копърът се нарязва ситно. Всичко се поставя в купа и обърква хубаво. Нарязаната на колелца франзела се запича във фурната. Филийките се мажат с пастета и отгоре се гарнират с по 2-3 каперса всяка.

Каша със сирене

Продукти: Четири супени лъжици с връх брашно, 5-6 супени лъжици олио, 1 чаена чаша натрошено сирене, краве масло, червен пипер, прясно мляко, чубрица.

Приготвяне: Брашното се запържва в олиото до златисто. Разрежда се с горещо прясно мляко и се бърка на слаб огън до първо клокване. Прибавя се натрошеното сирене и се разбърква отново. Ако е необходимо, се посолява. Поднася се, като всяка порция се полива отгоре с по 1 чаена лъжичка масло, запържено с малко червен пипер, и се поръсва с чубрица.

ДНЕС ИЗЛЕЗЕ БРОЙ 5 НА „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ – СПИСАНИЕТО, КОЕТО СЕ Е ПОМЪЧИЛО, ВМЕСТО ВАС, ДА ИЗНАМЕРИ РЕЦЕПТИТЕ НА 7 ЗАКУСКИ, 7 САЛАТИ, 7 ОБЯДА, 7 ДЕСЕРТА! И ОЩЕ 77 РЕЦЕПТИ

• Как да го съчините, как да успеете всеки ден различно да сготвите! - Ние сме се помъчили, вместо вас! Просто купете и прочетете „Вкусотии в чинии“

• Фасулска работа ли е да приготвите боб? И как да стане вкусен? Отговора ще прочетете в списанието!

• Защо пролетните алергии мъчат едни, а заобикалят други?

• С какво да се хранят страдащите от сенна хрема?

• Нашият опит в засаждането на рози – ще го споделим с вас.

• Лекарства от листа на розите – сами можем да си приготвим. И да лекуваме стомах, сърце, бъбреци, бронхити. И най-вече – рани и изгаряния.  

На коя дата са най-гадните дни на годината – ще узнаете от новия брой на „Вкусотии в чинии“

Актьорът и TV-водещ Сашо Кадиев чувства ли се в сянката на майка си и обича ли жена си?Участвайте в конкурсите. За всяко хубаво писмо ще има награда!