Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

понеделник, 26 ноември 2018 г.

"ОГЛЕДАЛА" Маргарита Мартинова – стихове







ОГЛЕДАЛА

Остана красотата ти във мрака,
защото толкова безкрайно те обичам.
Очите, облачни до синьо и устата
със името, с което ме наричаше.

И на раздялата студеното послание,
врабче, нестоплено с дъх ми или с длани.
Стои си там, не се отдалечава,
нито изчезва, нито оживява.

Край мене всичко – тебе отразява.
Не мога нито крачка да направя,
без образът ти да се връща и изгрява.
Безумно е и – някак закъсняло.

Магично е. Все към едно се свежда –
приключило е. Тъжно, отмиляло.
Живее - и е болест и надежда.
Безплътно е – то вече няма тяло.

Божествено – на кръст ме приковава
и по извивките на времето се плъзва,
докато стигне там, отдето тръгва.
Във паметта ми ден и нощ възкръсва.

В живота вече няма огледало,
което само мен да ме оглежда.
Защото краят си. И си начало
на пътя, който пак към теб отвежда.

Маргарита Мартинова

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

"ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО" Маргарита Мартинова - стихове





ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО

(Детство „в 6 часá след войната“*)

По белите полета на безкрая,
наречен в спомените „детство“,
изприпка конче, спънато с букаи
по пътя си – клонящ към неизвестното.
Дали часът бе точно шест – не зная.

В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във мъничките стаи
под звездните пагони на Бащата.
На коленете му седеше тишината,
след фронта пътя си намерила.
А майките – с ръцете онемели
от тежките торби на недоимъка,
заплитаха терлици на децата.
Щастливите жени на фронтоваци!

Защото точно в 6 часá – подир войната,

получиха мъжете си обратно.
Но тишината пак обуваше ботуши.
Тръбата викаше военните във строя.
Светът отново беше зъл и непослушен.
Бащите се подготвяха за боя.
Пред хората изглеждаха герои
любимите, научени на верност.
Децата плачеха в съня си неспокоен.
Беззвездна бе нощта.
Нощта бе черна!

А беше само 6 часá – подир войната.

По-лесно можеше и хляб да се намери.
Жените слагаха изкуствени гердани.
Със марципани утешаваха децата.
Измервахме си радостта в купони
и със звездите – на бащите офицери.
Поделяхме блестящите пагони
между Родината и бедното си детство.
Не беше честно!

Защото минаха години от войната.

На кончето му пуснаха юздата,
самичко букаите си изхвърли.
Но и до днес на спомена реката
звездички все му носи, вместо перли.
А пък часовникът с тиктакащите нерви
повтаря със замръзнала стрелка:

 „Във 6 часá! Във 6 часá!“…

Маргарита Мартинова
--------------------------------------------------
* Алюзия с думите на Водичка , който определя среща на Швейк: „След войната, в шест часа вечерта.“


неделя, 18 ноември 2018 г.

"НЕИЗВЪРВИМИЯТ ПЪТ КЪМ АТЛАНТИДА" Маргарита Мартинова - стихове



Ще търсим цял живот (поне)
изгубената Атлантида.
Сърцето кейове кове
мечтите ни да акостират.
Ще ровим с немощни ръце,
в савана скритен на земята.
Ще сътворяваме ракети,
да я намерим на Луната.

А над села и градове
безмилост тегне – всепризната.
Окъпа тя с брутално "Не!" 
дете – на майката в сълзата.
На хляба твърдата кора
на стария бедняк подава.
Палето трича във река.
С безсилния се подиграва.

И във живота костелив,
се чупят зъбите на времето.
Гласът - наполовина жив,
вече е шепот, унижение.
Викът, пронизан с острие,
нечут, увисва по средата.
Мълчат съседските врати,
разпънати от тишината…

Отвън светът все се люлей,
като надрусан с опиати.
Във всекиго от нас живей
целта, която Бог ни прати –
една мечтана Атлантида,
потъваща във тайна вечна.

И пътят, който я постига –

неизвървим. И безчовечен.

Маргарита Мартинова 

понеделник, 5 ноември 2018 г.

"ПОЛУТОНОВЕ" Маргарита Мартинова – стихове





                         ПОЛУТОНОВЕ
Така е рано, ах, така е рано!
Сладнее гроздето последно, необрано,
върху решетката на тънките си вени.
Вън късна есен кожата си бели
и падат люспите
под голите панели.
А слънцето от игленика бледен
не е извадило докрай иглите.
Трамваите, без пътници
останали,
се влачат уморени и пребити.
Така е рано, ах така е рано!
По-рано е, отколкото изглежда.
Вървят мъже към първата си смяна
с изсъхнала по бузите им пяна.
От масата грижливо са обрани
на вчерашния ден трохите.
Крадливо мракът
със крака издрани
през недоспалите стъкла поглежда
и търси нечия забравена надежда.
Така е рано, ах така е рано!
Така е нереално и безбрежно!
Денят поставя своите капани.
Сънят не иска
от кревата си да стане,
защото остри са лъчите на зората,
наболи върху шишове земята.
А е тъй рано, ах така е рано!
Криле на ангели над топлото ти рамо.
В главата стих отчаяно звучи –
не си отивай, „Миг прекрасен, спри!“.
Будилникът звъни и прави рани.
Във ракли сънищата
са прибрани.
Кафето в чашата на утринта горчи.
Във огледалото е друг, но не и ти.
Нощта отнесла е
любовните тюрбани,
с които е красила вечерта ни.
А тъй е рано, ах така е рано!
Дори по-рано би могло да стане.
Да е по-дълга, можеше, нощта ни,
в която сънищата са така реални.
А утринта – не толкова задръстена,
мъглива, негримирана и мръсна.
И ще е късно през деня. Безумно късно!

Маргарита мартинова






неделя, 4 ноември 2018 г.

"АЛЕНИ ЗАЛЕЗИ" Маргарита Мартинова - стихове




АЛЕНИ ЗАЛЕЗИ


Дори и залезите алени си тръгват,
нощта е легнала
пред моята врата.
На Пепеляшка тъжна се преструва,
свалила златния си чехъл на прага.

Но иска аз да го намеря,
да го повдигна и премеря.
Да вляза с него
в черната каляска,
която моят сън все стряска.
Оставила е в него не паричка,
а някаква си
падаща звездичка
да ме изчаква дълго и злорадо,
докато ме замъкне в ада.


Дори и изгревите пурпурни да си отидат,
на прага на живота ще седя.
Не оня, през когото всички влизат,
а прагът пред вратата с тъмнина.
Не се боя.
Нали и там ще виждам –
отдавна вече нося очила.
Усещам слънцето,
когато ще изригва.
Докосвам ангели с опърлени крила
да бродят по земята без пътека.
И всеки с накатранена душа.
Помежду тях са
няколко човека,
без маските от нимби и пера…


Застанала на залеза пред прага златен,
очаквам пътят сам
пред мен да спре.
И от ослите си човеците да слязат,
да ме попитат, дали съм добре.
За да им кажа,
че съвсем са недостатъчни.
Солта им малко е –
за хляба на земята.
И още, че в живота си, в остатъка,
не срещнах
и не върнах
добрината.


Седя в краката на залязващото слънце
и чакам хората,
с които се обичахме
да посадят пшениченото зрънце,
запазено по милост
под косите ми.




            Маргарита Мартинова






понеделник, 22 октомври 2018 г.

Търсете днес 20-ти брой на „Вкусотии в чинии“!



Бонус за нашите читатели от сайта - рецепта за солени еклери 



Търсете днес 20-ти брой на „Вкусотии в чинии“!
ü Каквото трябва да сготвите - ще го намерите там
ü Каквото трябва да направите - пак там ще го намерите

АБОНИРАЙ СЕ ЗА 2019-ТА ВЪВ ВСИЧКИ ПОЩЕНСКИ СТАНЦИИ

Очаквайте ни пак на 5 ноември!


Разговаряме с певицата Нели Рангелова:
„Не огледалото е най-добрият съветник, душата те кара да се харесваш“

Майсторски клас:
СОЛЕНИ ИЛИ СЛАДКИ ЕКЛЕРИ

Ястието на сезона – тиква:
l Крем супа от тиква с джинджифил
l Задушен заек в тиква
l Свинско с тиква и броколи
l Десерт с тиква, бисквити и орехови ядки
l Бутерки с крем от тиква

Меню за приятели:
1. Пукани чушлета с млечен сос
2. Хумус с авокадо
3. Кашкавал под шуба
4. Патица пълнена с ориз
5. Тиквен чийз кейк с шоколад

Сладкарница „Вкусотии“:
Ø Торта „Шоко-Анна”
Ø „Пиян сладкиш” с грозде
Ø Пържени ябълки
Ø Брауни с „Орео"
Ø Сладки с тахан халва
Ø Кекс с моркови и лимонова глазура
Ø Маслени пурички със сладко от малини
Ø Бърз бананов крем

ОБЛИЧАЙ СЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
ЗА ДА НЕ ТЕ СВАЛИ БОЛЕСТТА
(Кои са най-слабите точки на организма)

ПРИ ЦИСТИТ И АРТРИТ САМО ЦЕЛИНА
ЩЕ ТЕ ОПРАВИ

БИЛКАТА КУКУВИЧА ПРЕЖДА
срещу жълтеница, колики и пиянство


Бонус за нашите читатели - рецептата от „Майсторски клас“

СОЛЕНИ ИЛИ СЛАДКИ ЕКЛЕРИ


Продукти за вареното тесто: Вода - 250 мл, брашно - 180 г, масло - 100 г, сол - половин чаена лъжичка, захар - 1 чаена лъжичка, 4 яйца.
За крема: Извара – 400 г, масло - 50 г, захар - 100 г (или без захар), 2 жълтъка, ванилия, мазна сметана - 150 мл, ягоди (маслина без костилка).
Приготвяне: Кипнете водата, добавете маслото, солта, захарта. Оставете маслото да се разтопи и после отново кипнете. След което изсипете брашното и разбъркайте тестото интензивно докато се образува хомогенна маса. Дръпнете от огъня и оставете да се охлади в продължение на 5-10 минути. Прибавяйте яйцата едно по едно, като бъркат енергично, докато всяко яйце се поеме от тестото. 

С помощта на шприц с торбичка шприцовайте тестото върху тавичка за печене и оставете да се печете при температура от 180 градуса за около 40 минути (точното време зависи от вашата фурна).


И сега започнете приготвянето на крема за пълнеж. В тенджерка поставете всички съставки за крема, с изключение на маслото и разбийте с блендера, докато стане гладко тесто (такова, че да няма бучици).
Отделно добавете маслото към изварата, поставете тенджерата на среден огън и бъркайте непрекъснато, докато започна да се надигат балони. Продължавайте да готвите интензивно, докато се сгъсти, като разбърквате до дъно, за да е прегори (консистенцията трябва да е като на гъста каша от грис).
Оставете крема да се охлади и в този момент започнете да биете сметаната до стабилни върхове, а след това добавяйте към сметаната, като разбърквате внимателно.


Остава да се напълнят кифлите: Първо отрязваме горно широко капаче, напълваме еклерите наполовина с крема, поставяме ягоди (или маслинката - в зависимост прибавили ли сме към крема захар или щипка сол). Допълваме с още крем и захлупваме горното капаче. Украсяваме по свое усмотрение.