НЕ, НЕ МЕ ОБИЧАШ, НЕ МЕ ЖАЛИШ
Сергей Есенин
Превод: Маргарита Мартинова
Не, не ме обичаш, не ме жалиш.
Нищо хубаво ли няма в мен?
Без очи да вдигнеш, все ме галиш.
Страстна плът зад погледа студен.
Чувствена си, млада и красива.
Но не трогваш моето сърце.
С колко други преди мен си била?
Колко устни помниш и ръце?
Мина ли са – сенки разпилени.
Огъня ти никой не взема.
Днеска си на моите колене.
Вчера, помниш ли, в кого седя?
Нека са притворени очите.
И да си представяш някой друг.
Сигурно и аз не те обичам.
Спомен мил лежи във моя скут.
Не наричай тази страст съдбовна!
Тя е лекомислена игра.
Търсих връзка временна и знойна.
Ще си тръгна бързо след това.
Идва ден и ти ще отпътуваш.
Ще те моля само – запомни:
Не целувай някой нецелуван!
Не подмамвай чистите души!
Срещнем ли се, двама непознати,
другиму ще дрънкаш за любов.
Чудно ще ми стане, непонятно,
същото и с мен ли е било?
Ти ще се притискаш, ще го галиш,
поглед вдигнала към мен във миг.
Добър вечер! - тихо ще ми кажеш.
Ще отвърна: Добър вечер, мис!
Без да трепна, без да се тревожа,
да преглъщам гняв или сълзи.
След разбитата любов не може
пепелта отново да гори.
