Лирическата героиня на стихотворението е някаква случайна „девушка“, която Есенин среща по време на поредния запой по локалите. Неговият преводач на френски – Франц Еллен, твърди, че стихотворението е посветено на Айседора в момент на поредното разкаяние.
СКУЧНО, СКУЧНО…
Сергей Есенин
Рипай, хармонико! Скучно, скучно…
Търся утеха в тъжния ден.
Пий с мене, разюздана кучко!
Пий с мен.
Поналюбена си, разкатана.
После беж!
Що ме гледаш тъй синьо и странно.
Бой ще ядеш.
Място има за теб на бостана.
Гарги плаши.
Дробът ми черен стана на рана.
С теб съгреши.
Рипай, хармонико! Рипай,
прекрасна!
Пий, видро, пий!
Оная с циците е опасна!
И не ги крий.
Спал съм със много жени – не си
първа.
Не ми тежат.
Но като теб – с отявлена стерва,
за първи път.
Болка усещам, вия.
Тук съм. И там…
Няма да се убия!
Да се предам.
Кучките сритах. Крача.
Къде си ти.
Моя любима… Плача…
Прости… Прости…
Превод: Маргарита Мартинова
Превод: Маргарита Мартинова
