„ОБЪРНИ СЕ С ГНЯВ НАЗАД” Маргарита Мартинова - стихове

„ОБЪРНИ СЕ С ГНЯВ НАЗАД”*

Знам че няма в леглото,

оня зъл Душевадец

да ми вземе душата. Да я прати към Ада.

Моя род са моряци - без гробове и кости.

Само снимките вехти

във албумите пазя.

Подранила вълна днес сърцето нагази,
настървено заръфа и аорти, и вени.
Ще се спъне да тича 

тази болка към мене -
чакат гладни пирани, за курбан да ме носи.

Имам сметки с морето.

Имам много въпроси, 
скрити в черни кутии на гемии потънали:
За вдовишката мъка – откъм залез до съмване.
За солените къщи със разплакани устни.
За целувки на „Сбогом”, младостта си изпуснали.

За сиротни години, от мъка излющени.
За жените, които подлъга изкусно
морски вълци да раждат.

Да живеят в тревога.
Да приемат морето - като воля на Бога.

За мъжете, обречени на живот без отрада,
сред вода и желязо –

за дома си да страдат.

За оная любов, от която се мре.

Спри море!

Укроти се! Да те видят добре.

Обърни си страната откъм тъмното дъно.
Със халките венчални

с водорасли запълнени.

Разрови със ръцете си белите кости
на моряците без име, безвестно потънали!
Покажи им очите,

от риби изпити!
Нека чуят ръждивия вой на сирените!

И вълни-катафалки, 

как полюшват венците.

За да знаят приживе, при кого са на гости…

На Илинден вратата пред теб ще залостя. 
Пред прага на инат, като куче ще легна,

докато не поискаш от живите прошка.

И от мъртвите - прошка,

не успееш да вземеш… 

Маргарита Мартинова

-----------------------

*Пиеса от Джон Озбърн