ЯРОСТ
Море, не искам да те имам!
Пълзиш в краката,
нежно лягаш.
Но си студено. И си зимно.
Отвържеш ли се – ще избягам.
Не ме притегляй.
Остави ме
на крайчето ти да приседна.
Да те наричам с нежно име.
Дори да кажа:
Целуни ме! -
по думите не се подвеждай.
Без сили идвам. Без надежда.
Преви ме ураганен вятър…
Изтръгна,
без да се оглежда,
изпод краката ми земята.
Не търся обич, а разплата!
Настръхнал, шквалът над вълната
към дъното всичко влече.
Взривява с ярост незната,
поваля в миг на колене.
И аз искам така, море!
От хиляди години пазиш
най-страшни тайни на света.
Дойдох при теб да ми покажеш,
как в гръм превръща се гнева.
Как къса котви,
чупи мачти.
Разсича острови на две.
Беснее,
като вино младо.
Заспива чист, като дете.
Ако на тебе заприличам,
ако сега ме подкрепиш,
отново ще те заобичам.
И няма с друг да ме делиш.
Маргарита Мартинова
